Решение № 1943 от 23.09.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1943

Сливен, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700336 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107 ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на Х. Д. К., [ЕГН], с адрес [населено място], *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-38-1274/03.06.2026 г., издадена от Главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с която по т. 1 на основание чл. 106а ал. 1 т. 4 б. „б“ от Закона за автомобилните превози е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на Х. Д. К., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], [община], [улица], издадено от МВР – Сливен на дата 03.01.2025 г. – до отстраняване на нарушението, но не повече от една година и по т. 2, с която на основание чл. 106а ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗАвтП е разпоредено временно спиране от движение на МПС – лек автомобил марка Фолксваген Крафтер с рег. № [рег. номер], категория М1, регистрирано в РБългария на 10.06.2021 г., собственост на С. А. С., [ЕГН], живущ в [населено място], [област], [улица]до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой регистрационна табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация на превозното средство част II № *********.

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че в същата липсват фактически и правни основания за нейното издаване. В случая липсвали данни за извършен превоз срещу заплащане или икономическа облага, реално заплащане на пари не било извършено и установено от контролните органи. Пътуването нямало търговски характер, а такъв на „споделено пътуване“ или услуга на приятелски начала, което не изисквало регистрация или лиценз по ЗАвтП. Автомобилът не бил собственост на водача и налагането на ПАМ на трето лице, неучастващо в проверката било извън целите на закона и съставлявало тежко нарушение на материалния закон. Счита, че нарушението е преустановено в момента на проверката – при неговото установяване със сваляне на регистрационните табели. В тази връзка счита, че е преди издаването на ЗППАМ и адресатите й продължавали да търпят негативните последици. В заповедта не се съдържало и описание на извършения превоз, поради което съдът не можел да извърши преценка за неговия характер. Моли съда да постанови отмяна на атакуваната административна заповед, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. К. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в същата съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган Г. и. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе – С. С. И., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представени са писмени бележки от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ - Русе, в които са заявени съображения за неоснователност на жалбата и молба съдът да отхвърли същата. Формулирано е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези по административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед в частта по т. 1 по отношение на Х. Д. К. била приложена принудителна административна мярка на основание чл. 106а ал. 1 т. 4 б. „б“ от Закона за автомобилните превози, обективирана като: “Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на Х. Д. К., г. на РБългария, с [ЕГН], с адрес [населено място], [община], [улица], издадено от МВР – Сливен на дата 03.01.2025 г. – до отстраняване на нарушението, но не повече от една година“ за това, че на 03.06.2026 г. около 01:20 ч. в гр. Русе, в района на ГКПП „Дунав мост“, вход РБългария управлява МПС марка „Фолксваген Крафтер“ с рег. № [рег. номер], категория М1, като извършва нерегламентиран международен обществен превоз на пътници – 8 бр. по маршрут ФРГермания – РБългария, като видно от снети обяснения от двама пътници, същите са уговорили с водача, че при пристигането ще заплатят съответно по 150 и 50 евро. Упоменатото административният орган описал от фактическа страна като извършван от водача международен обществен превоз на пътници, без за моторното превозно средство с рег. № [рег. номер] да има издадено заверено копие към Лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията, както и превозното средство не е вписано в списък на МПС към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

При извършена на 03.06.2026 г. проверка на гореописаното МПС служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе установили, че автомобилът с водач Х. К., превозващ срещу заплащане 8 бр. пътници, не е вписан към Лиценз на Общността за международен превоз на пътници. За така установеното от фактическа страна Инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе съставил срещу водача Х. Д. К. Акт за установяване на административно нарушение № 08429/03.06.2026 г., в който деянието било квалифицирано като такова по чл. 6 ал. 1 от ЗАвтП (л. 6). При проверката били снети обяснения от пътник в транспортното средство - С. И. П., която заявила, че пътува от Австрия за България, гр. Сливен, като за пръв път пътува с този водач и за превоза до гр. Сливен ще му заплати сума от 50 евро. В снети обяснения от друг пътник – А. И. Х., същата заявила, че пътува от Германия за България- гр. Бургас, познава водача и е пътувала многократно с него, разбрали се при пристигането в гр. Бургас да му заплати 150 евро. Сведенията са снети от служител (актосъставителят по АУАН). Въз основа на така съставения АУАН била издадена и оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-38-1274/03.06.2026 г. (л. 4).

По делото по искане на оспорващата страна са разпитани като свидетели М. М. П. и М. И. М., които заявяват, че около средата на месец май са се организирали група за работа във ФРГермания от шест души, като К. ги извозвал с микробус. Около две седмици след пристигането си решили, че работата не ги удовлетворява и трябва да се приберат в България. Свид. П. заявява, че К. не работи с тях и за прибирането в България му се обадили, а свид. М. заявява, че К. работи с тяхната група. Парите за гориво събрали заедно. И двамата свидетелстват, че на прибиране са взели две жени, които не познават, но тъй като нямали пари, щели да заплатят в България за горивото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени по предвидения законов ред. Въз основа на същата съдът формира следните изводи от правно естество:

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна досежно оспорената т. 1 и процесуално недопустима досежно обжалваната т. 2, при следните съображения:

Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" или от упълномощени от него лица. Със Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" е упълномощил изрично посочени в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, в това число по т. 5 и заемащите длъжност Главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна инспекция“. Заповед с идентично съдържание е издадена и под № РД-01-689/18.09.2025 г. Оспорената заповед е издадена от Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе към РД АА-Русе, надлежно овластен, предвид което съдът приема, че актът е постановен от материално компетентен орган.

Заповедта в частта й по т. 1 отговаря и на изискванията за форма и съдържание на административен акт. Изрично в нея е посочено правното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, както и фактическото основание - извършване на международен обществен превоз на пътници без водачът на транспортното средство да представя към момента на проверката лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, като от направена справка в информационните масиви на ИА „Автомобилна администрация“ е установено, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за моторното превозно средство с рег. № [рег. номер] да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС, както и в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В акта са посочени и всички релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП, а именно извършен на 03.06.2026 г. от К. международен обществен превоз на пътници с автомобил при липсата на изискуемите от закона документи за осъществяване на дейността.

Противно на твърденията на оспорващата страна, съдът не установява в производството по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Заповедта е издадена след изясняване на фактическата обстановка, поради което оплакването за нарушаване на чл. 35 от АПК е неоснователно. Фактическите констатации, на които се основава оспорената заповед, са обективирани в съставения АУАН и в писмените обяснения на двама от пътниците – А. Х. и С. П., като въз основа на същите е издадена и процесната заповед.

При преценка на доказателствата и относимите материалноправни норми настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт в частта му по т. 1 е постановен и в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателят не отрича факта, че е управлявал провереното МПС. В обясненията, снети пред проверяващите контролни органи двама от пътниците – А. Х. и С. П. заявяват, че с водача К. са имали уговорка да заплатят съответно по 50 и 150 евро при пристигането си в гр. Сливен и гр. Бургас. В тази връзка обоснован се явява изводът на ответния административен орган, формулиран в процесната ЗППАМ, че водачът К. извършва обществен превоз на пътници. Съгласно чл. 6, ал. 1, изр. 1 ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона, е предвидено налагането на ограничителните мерки, нормирани в чл. 106а от ЗАвтП. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно: всеки превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.