Решение № 234 от 08.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. П., 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20211720103582 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено, че Я.С.Ц.. дължи сума в размер на 3952,72 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. ****, за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 831,20 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.04.2017 г. до 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответника. Във възражението по чл.

414 ГПК, депозирано по ч.гр.д. № 2007/21 г. по описа на РС-П. длъжникът е посочил, че е заплащал за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2020 г. месечно по 30,00 лв.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2007 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник.

По делото е представена молба - декларация от 04.03.1997 г. от ответницата Я.Ц. до „ Топлофикация П.“, за откриване на партида за имот с адрес гр. П., ул. „ ****, като се легитимирала като собственик с нот. акт № 51 от 20.12.96 г.

Представена е декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 100937/18.02.1998 г. за недвижим имот, находящ се гр. П., ул. „****, подписана от ответницата Я.С.Ц.., в която е посочила, че притежава еднолично имот, находящ се в гр. П., ул. „ ****, като се легитимира като собственик с нот. акт № 51 от 20.12.1996 г., като е посочено също, че имотът е топлоснабден.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода – 1 брой водомер. Реалното потребление на количеството топлинна енергия е установено при годишния отчетна уредите, провеждан от фирмата за дялово разпределение.

Разходът на топлоенергия е преизчислен, определено е топлосъдържанието на топлата вода 2 за отделните отчетни периоди, изчислена е левовата равностойност на топлинната енергия, което обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки за имота. В имота отоплителните тела - 4 броя в стаите са с монтирани индивидуални разпределители. За тях е начислен разход на топлинна енергия според показанията на уредите. Отоплителното тяло в помещение « Баня» е щранг-лира, без ИРУ. За него е начислен разход, като за работило непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 3952,72 лева за процесния период.

По делото е приета и изслушана съдебно - икономическа експертиза. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.02.2017 г. до 30.04.2020 г. общата начислена сума за главница е в размер на 3952,72 лева , а общият размер на лихвата за забава за периода от 07.04.2017 г. до 12.03.2021 г. възлиза на 831,20 лева. Няма извършени плащания от страна на ответника.

Съдът напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При изготвяне на експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

При анализ на представените писмени доказателства, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът достигна до извода, че ответницата Я.Ц. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент. Това на първо място се установява от горецитираната декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответницата за процесния имот.

Независимо, че данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели, в последната ответникът е декларирал, че е собственик на процесния имот, т. е. налице е изявление изхождащо от него, с което признава правото на собственост върху имота. Действително декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила. Посочената декларация се отнася за процесния имот и същата е подадена от ответницата, доколкото последната не е оспорила по реда на чл. 193 ГПК нито авторството си, като издател на документа, нито верността на удостовереното от нея в декларацията. От ответника не са 4 представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът продължава да е собственик на този апартамент.

Това извънсъдебно признание в декларацията по чл. 14 ЗМДТ се преценява от съда по реда на чл. 175 ГПК и с оглед останалите данни по делото – а именно данните от Община П., че това е единствената подавана за имота декларация, обстоятелството, че адресът на топлоснабдения имот е регистриран от страна на ответницата Я.Ц., като ней постоянен и настоящ адрес /справка на л. 6 от заповедното дело/, както и обстоятелството, че в приетото извлечение от сметка е видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответницата. Посочените писмени доказателства съотнесени към разглеждания случай обосновават извод на съда, че дори да се приеме, че ответникът вече не е собственик на имота, последният е негов облигационен ползвател, който е титуляр на партидата на имота при ищцовото дружество, което се установява от приложената по делото молба за откриване на партида и извлечение от сметка, и е задължено лице по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В цитираното ТР се приема, че договорът между това ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Договорът между това лице и топлопреносното предприятие се презумира с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.