Решение № 2280 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2280 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина П. при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №

20253110102494 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК от П.

Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К. и А. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К. срещу В. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на реална част с площ от 215 кв. от поземлен имот идентификатор № ****.1390, целият с площ от 909 кв.м., повдигната с червен цвят на приложената скица, при граници ПИ ****.2813, ****.1372, останалата част от ****.1390 и ****.1389, както и да се отмени нотариален акт за собственост за недвижим имот, придобит по давностно владение № **** г. за разликата над 694 кв.м.

Ищците твърдят, че собственици на поземлен имот с площ от 839 кв.м., находящ се в гр. В., представляващ, поземлен имот № 2813, от КП „****“, по плана на гр. В., при граници: път, имоти с № ****, ****, **** и ****, придобит с нотариален акт за замяна на недвижим имот № **** г.

Правото на собственост върху поземления имот ищците посочват, че са придобили от С.И.С., ЕГН ********** и съпругата му И.Н.С., ЕГН **********, които от своя страна са получили в дял и изключителна собственост процесния имот, след извърШ. съдебна делба с Решение от 26.02.1990 г., постановено по гр. дело № 2566 по описа на ВРС за 1989 г.

Излагат, че имота е с идентификатор № ****.2813, с адрес на поземления имот гр. В. и е нанесен с площ от 624 кв.м., при съседи: ****.1389, ****.1390, ****.1372, ****.1375, ****.1376, ****.9550, ****.4038, ****.1387. Твърдят, че разликата в квадратурата на имота, се получава от неправилно нанесената в КККР на гр. Варна, южна граница на имота.

Сравнявайки скицата от ПКП на с.о. „****“, трайно установената имотна граница и скицата от кадастралната карта, е видно, че има грешка в нанесената в КККР южна граница.

През месец април 2024 г. ответникът В. Д., довел геодезическа фирма, която да извърши трасиране на неговия имот и за учудване на ищците колчетата били забити не на границата, а в имота им. Геодезистите твърдяли, че това е част от имота на ответника.

1

Посетили правоспособното лице геодезист инж. И.И., който изготвил проект за изменение на ПНИ на с.о. „****“, кр. 401, в частта на имоти № **** и ****, и извършил пълно проучване на документите за собственост, регистрите и плановете касаещи имотите, който ги уведомил, че ответника, се е възползвал от тази грешка и се е снабдил с нотариален акт за собственост за недвижим имот, придобит по давностно владение № **** г. за поземлен имот с идентификатор № ****.1390, в който е включена и неправилно заснетата част от притежавания от ищците недвижим имот с идентификатор № ****.2813, с която имотът им е намален с площ от 215 кв.м.

Излагат, че владеят имот № 2813 от 23.07.1997 г., като оградата която е изградена между имот № **** и имот № ****, лежи изцяло на имотната граница посочена в Кадастралния план, действащ към датата на придобиване на имота и никога не е местена.

Посочват, че никой освен тях, не е владял в годините тази част от имота и не е изразявал претенции за собственост.

Твърдят, че ответника неоснователно се е снабдил с нотариален акт, за имот № ****, който е нанесен в кадастралната карта с по-голяма площ от действително владяната от него, в следствие на което той е придобил имот с площ от 909 кв.м., а реално владее 694 кв.м.

Претендират съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска.

Навежда възражения за неоснователност и недоказаност на предявеният срещу ответника отрицателен установителен иск. Оспорва предявения иск, както и твърдението на ищеца, че разликата в квадратурата на ПИ ****.2813 се получава от неправилно нанесената в кадастралната карта южна граница на имота и че е налице грешка в същата. ПИ ****.1390 /на ответника/ и ПИ ****.2813 /на ищеца/ по кадастралната карта са абсолютно идентични с имоти № **** и **** по ПНИ на СО „****“, по площ и граници.

Посочва, че ПНИ на СО „****“, одобрен със заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна, за имоти №№ 1390 и 2813 не е обжалван от заинтересованите лица и е влязъл в сила по отношение на тези имоти, преди повече от 12 години.

Излага, че графичното отразяване на имоти №№ 1390 и 2813 в КП от 1996 г. на местност „****“ одобрен със заповед № Р-115/29.04.1996 г. на Кмет на Община Варна и в актуализирания КП от 1979 г. съвпада с границите на имотите по ПНИ, като ясно се виждат материализираните граници на имотите. В разписния лист към КП от 1996 г. за ПИ № 1390 е записан С.Г., който е ответника. Ищците не са вписани като собственици в разписните листи, към нито един от кадастралните планове, предхождащи Кадастралната карта.

Твърди, че със заявление рег. № АУ011229АС_001АС/20.02.2025 г. до Кмета на Район “****“, ищците са инициирали административно производство на основание § 4к, ал.8, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на ПНИ на СО „****“, одобрен със заповед № РД-12-7706313/19.10.2012 г. на Областния управител, за недвижими имоти с №№ 1390 и 2813, представляващи по КККР на гр. Варна поземлени имоти с идентификатори ****.1390 и ****.2813. В разработката се твърди, че 323 кв.м. от имот 1390 следва да се придадат към имот 2813, съответно имотът на ищеца - 2813 - става с площ от 947 кв.м., или с 108 кв. м. повече от посоченото в документа му за собственост, а имота на ответника – 1390 – става с площ от 586 кв.м. След подадено възражение по адм. преписка на ответника, с исковата молба ищците вече претендират 215 кв.м., вместо първоначално претендираните 323 кв.м.

Счита, че П. П. в случай, че е имал претенции, е следвало да обжалва ПНИ на СО „****”, през 2012 г., т.е. преди повече от 12 години, което не е сторено, планът е влязъл в сила и тази възможност е преклудирана. За пълнота на изложението счита, че исканото изменение на ПНИ е неоснователно поради следното: - двата имота №№ 1390 и 2813 са съществуваща собственост и не са предмет на ПНИ, с който се установяват границите на 2 имотите правото на собственост върху които се възстановява по реда на пар.4к, ал.7, съответно придобива по реда на пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. - основанието за исканото изменение е пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. когато помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ съдържа съществени непълноти и грешки, каквито не са налице. - исканото изменение е допустимо само реда на пар.4к, ал.8, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. със съгласието на всички пряко заинтересовани собственици на имоти.

Оспорва твърденията в исковата молба, че имота който ищците владеят е с площ от 839 кв.м., както и твърденията относно местоположението на оградата. Оспорва обстоятелството, че праводателят на ищците С.И.С. е бил собственик на продавания недвижим имот и същия му е поставен в дял със съдебно решение от 26.02.1990 г., постановено по гр. д. № 2566/1989 г. на ВРС, 11 състав.

Излага, че В. С. Д. е признат за собственик на недвижим имот придобит по давност и наследство, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.1390 по КККР на гр.

Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителният директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, СО ”****”, целия с площ от 909 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 5471390, при граници: ****.1389, ****.9515, ****.1372, ****.1375, ****.2813, ****.1387, идентичен с ПИ № 1390 по ПНИ на СО ”****”, одобрен със заповед № РД-12-7706313/19.10.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна, обективиран в нот. акт № 107, том I, дело № 124/10.01.2024 г. на АВ - Варна.

Посочва, че имотът е владян от баща му С.Г.Д. от 1990 г. до смъртта му на **** г., от които момент владението се осъществява от ответника. Бащата С.Д. през 1990 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № **** г. на Варненски нотариус е купил от Г.П.Г., Л.Г.Д. и И.Т.Я., като наследници на Г.Д.Г. - 300/1623 кв.м. идеални части от имот находящ се в местност „****“, гр. Варна, с уговорката С.Д. да ползва 300 кв.м. към страната на съседката М.П. А., при граници на цялото място: В.Ив.П., Г.А.Г., М.П.А., път и А.Ф.Д., както и с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № **** г. на Варненски нотариус е купил от М.П.А. 300/800 кв.м., идеални части от имот находящ се в местност „****“, гр. Варна, при граници на цялото място: Г.Д., Н.А., Г.А. и път, с уговорката, че С.Д. ще ползва мястото от 300 кв.м. откъм страната на Г.П.Г.. Ответникът присъединява своето владение към владението осъществявано от баща му до 2019 г., което владение се осъществява в пълен обем и понастоящем. Така упражняваната фактическа власт върху имота е осъществявана постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно с намерение за своене повече от 10 години, поради което ответникът е придобил имота чрез изтекла в негова полза придобивна давност. Поради изложеното оспорва предявения иск, като го счита за изцяло неоснователен, моли за отхвърлянето му и за присъждане на направените разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № **** г. на нотариус Д.Бейлерян, с район на действие ВРС В. С. Д. е признат за собственик на ПИ с идентификатор № ****.1390, находящ се в гр. Варна, целия с площ от 909 кв.м.

Приложено по делото е и нотариално дело във връзка с нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № **** г .

С нот.акт за замяна на недвижим имот №**** г. на нотариус при ВРС С.И.С. и съпругата му И.Н.С. прехвърлят на П. Н. П. и съпругата му А. И. П. лозе,цялото с площ от 839 кв.м. ,находящо се в землището на гр.Варна, м.****, представляващо имот пл.№2813 от КП **** по плана на гр.Варна, в замяна на което П. Н. П. и съпругата му А. И. П. прехвърлят от своя страна на С.И.С. и съпругата му И.Н.С. хладилник Стинол-102, като доплащат и сумата от 295 982 лв. за уравняване до базисната цена на прехвърления имот.

3

С нот.акт за дарение на недвижим имот № **** г. на нотариус Ив. Кавърджиков, Варненски нотариус Н.К.П. дарява на сина си С.И.С. 500/1589 кв.м. ид.ч. от собствения си имот лозе, овощна градина и празно място, целият с пространство от 1589 кв.м.,намиращ се в м. ****, Варненско землище, заедно с 1/3 ид.ч. от построената в същото паянтова сграда от една стая.

С нот.акт за продажба на недвижим имот № **** г.на нотариус при ВРС, Г.П.Г., Л.Г.Д. и И.Т.Я. като наследници на Г.Д.Г. продават на С.Г.Д. 300/1623 кв.м. идеални части от имот находящ се в м. **** ,гр.Варна, като купувачът ще ползва 300 кв.м.към страната на съседката М.П.А., при граници на цялото място В.Ив.П., Г.А.Г., М.П.А., път и А.Ф.Д..

Видно от нот.акт за продажба № **** год. на нотариус при ВРС Табакова М.П.А. продава на С.Г.Д. собствените си 300 кв.м. идеална част от цялото 800 кв.м. находящо се в гр.Варна,м. **** лозе и овощна градина, при граници на цялото място, Г.Д., Н.А., Г.А. и път, като С.Г. ще ползва 300 кв.м. към страната на Г.П.Г..

Видно от представено удостоверение за наследници изх. №АУ052090МЛ/28.05.2021г.

С.Г.Д. е починал на **** г. и оставил като наследник В. С. Д. - син.

По делото са приети представени Заповед № 115/29.04.1996г., от извадка от КП на мст ****, одобрен със Заповед № Р-115/29.04.1996г., разписен лист към КП от 1996г.

По реда на чл.193 ГПК е открито производство по оспорване на Заповед № Р115/29.04.1996г., одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти /КК/ и кадастрални регистри /КР/ подлежат на обжалване в 30-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник” на заповедта на ИД на АГКК.Оспорването е по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Законодателят е допуснал самостоятелно оспорване по реда на АПК на актовете, с които се одобряват КК и КР, тъй като те имат значение за упражняване на субективните права на собствениците на недвижими имоти /сключване на сделки, защита на правото на собственост по исков ред, застрояване и др/. КККР одобрени по реда на ЗКИР нямат конститутивно действие, а само декларативно, от което следва, че от одобряването им не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Заповедите на ИД на АГКК подлежат на оспорване по законосъобразност по реда на АПК, като в хода на образуваното съдебноадминистративно производство съдът проверява спазени ли са законовите изисквания на ЗКИР и на подзаконовата нормативна уредба по приложението му при изработването и одобряването на КККР. Право да обжалват заповедта на ИД на АГКК имат собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта – чл.49, ал.4 от ЗКИР.