Решение № 176 от 13.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 11.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300502093 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. И. П. с ЕГН:********** от гр.***** чрез адв.Ст.М. против решение №1899/30.05.2022 г. по гр.д.№17500/2020 г. на ПРС, 18 гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск за установяване, че С. И. П. като поръчител, не дължи на „Банка ДСК” АД като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 11.01.2012 г. по ч.гр.д. № 146/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 12 986.50 лева - главница по Договор за кредит Овърдрафт № 30 от 14.08.2008г., сумата от 1730.90 лева - просрочена лихва по Договор за кредит Овърдрафт № 30 от 14.08.2008г., за периода от 14.08.2010 г. до 06.01.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 06.01.2012 г. до окончателното й изплащане , за събирането на които суми е образувано изп. дело № 26/2012г. по описа на ЧСИ А. А., рег. № *****, район на действие Окръжен съд- Пловдив и с което е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.

Моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се уважат. Претендира за разноски.

Въззиваемият „Банка ДСК” АД,ЕИК ***** чрез юрк.Т. Ж. - счита жалбата за неоснователна. Претендира за разноски- присъждане на юрисконсулко възнаграждение.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с 1 което да се уважи предявения иск. Конкретно, изложени са оплаквания, че съдът неправилно е приложил на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД и оттук е направил неправилен извод, че тази разпоредба не се прилага в отношенията между поръчителите, длъжника и кредитора в изпълнителното производство - след като банката е обявила предсрочна изискуемост, задължението е платимо веднага след като безспорно се установява, че е сключено споразумение между главния длъжник и кредитора без участието на поръчителя. По този начин сроковете се продължавали без съгласието на поръчителя, тъй като в резултат на споразумението се изплащат пари директно на взискателя. Изпълнителното дело е било спряно и това затруднявало поръчителя да реализира правата си за изплатените от него суми, които се суброгирали в изпълнителния процес.

По отношение на погасителната давност съдът е приел, че многократно е била прекъсвана, поради което не е изтекла. Счита тези изводи на съда за неправилни и несъобразени с приложението на чл. 116 ЗЗД, във вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ТР № 2/26.6.2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че за периода от 21.7.2014 г. до 21.7.2016 г. не са предприемани реални и надлежни изпълнителни действия, които да прекъсват перемпционния срок.

От въззиваемият е постъпил отговор, в който са изложени доводи за правилност и законосъобразност на решението на ПРС. Излага доводи, че съгласно чл.147 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът е предявил иск против дължника в течение на 6 месеца; продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника няма действие спрямо поръчителя ако той не е дал съгласието за това.Подписаните споразумения от 18.09.2012г и от 02.10.2013 г. между взискателя „Банка ДСК“ и длъжника „К-Строй“ЕООД нямат действие спрямо поръчителя, но счита, че разпоредбата на чл.147 ЗЗД е неприложима, тъй като те са сключени в хода на образуването изпълнителено производство и уреждат единствено начина на разсрочено изпълнение на вземането, установено с вл.с. заповед за за изпълнение, а не неговата дължимост по осонвание и размер , които вече са устовени с ИЛ. Така, по споразумението от 18.9.2012 г. длъжникът е внесъл 2909,64 лв. от дълга и се е задължил в следващите 13 месеца да внася по 1100 лв. , а по споразумението от 02.10.2013 г.- – длъжникът се е задължил да внася всеки месец по 730 лв., а взискателя се е задължил да поиска от ЧСИ да спре ИД и да вдигне запора на поръчителя. Счита още, че не са налице основанията на т.10 от ТР №2/2013 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС за прекратяване на ИД на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като с Решение №170817.9.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС,ГК,4ГО е постановено, че отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяване на ТР като даденото с т.10 от ТР2/2013 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК разрешение сеприлага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителени производства, каквото е настоящето. Иска се потвърждаване на решението, позовава се на изводите на РС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което 2 се явява допустима.

Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяване по давност, както следва: сума в размер на 12 986.50 лева главница по Договор за кредит Овърдрафт № 30 от 14.08.2008г., сумата от 1730.90 лева просрочена лихва по Договор за кредит Овърдрафт № 30 от 14.08.2008г., за периода от 14.08.2010 г. до 06.01.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 06.01.2012 г. до окончателното й изплащане, за събирането на които суми е образувано изп. дело № 26/ 2012г. по описа на ЧСИ А. А., рег. № *****.

В ИМ се твърди, че след издаването на ИЛ са настъпили обстоятелства, довели до погасяване на задълженията на ищцата към ответника, тъй като вземанията по ИД №985/2010 г. са се погасили по давност; твърди, че последното изпълнително действие по ИД 26/2012 г. е от 05.07.2013 г. – запор на трудовото му възнаграждение /ТВ/; че до 05.07.2015 г. не били извършвани изпълнителни действия, поради което е настъплила перемпция, поради което счита, че давностния срок е започнал да тече от последното ИД и бил изтекъл на 05.07.2018 г.

По направените доводи ПОС намира следното:

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.

За да отхвърли иска, РС е приел, че съгласно чл.125 ЗЗД – погасителната давност и срокът по чл.433,т.8 ГПК тече за всеки от солидарните длъжници поотделно; че разпоредбата на чл.147 ЗЗД е неприложима, тъй като споразуменията от 18.9.2012 г. и от 02.10.2013 г. са сключени в хода на образуванто изпълнително производство и уреждат единствено начина на разсрочено изпълнение, както и че вземането на кредитора не е погасено по давност, нито се е перимирало по съображения и мотиви, които се възприемат като правилни и законосъобрази от въззивната инстанция и на осн.чл.272 ГПК ПОС препраща към тях, поради следното:

Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ; давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по вписвания/, с присъединяването на кредитор, с насрочването и извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.

ПОС намира, че давностният срок по ИД №26/2012 г. на ЧСИ А. не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй 3 като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.

В тази насока е и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО докладчик съдията Димитър Димитров; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.- от датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. До 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД не тече.

Следователно, даденото с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение се прилага от датата на обявяването му - 26.06.2015 г. и то само по отношение на висящите към този момент ИД, но не и към тези, които са приключили преди това.

В тази връзка ПОС намира, че по ИД №26/2012 г. на ЧСИ А. са извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността:

Първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността след 26.6.2015 г. , е постъпила сума за м.07.2015 г. от третото задължено лице – работодателя на ищеца, вследствие на наложения запор на трудовото възнаграждение на Ст.П. от ЧСИ на 21.07.2014 г. /л.160 от приложеното д./ Третото задължено лице превежда ежемечесно суми от ТВ на П. до м.10.2017 г., когато с писмо уведомява ЧСИ, че считано от м.10.2017 г. спира плащанията поради наложен запор върху ТВ от друг ЧСИ по друго ИД №648/2017 г.. на 21.01.2019 г. –молба на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника – опис на движими вещи. на 03.10.2019 г.- молба на взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника; на 14.07.2020 г. – молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия- запор ва ТВ, банкови сметки, МПС, възбрана на недв.имоти и опис на движими вещи; на 30.12.2020 г.- длъжникът подава Исковата Молба

Горното налага извода, че не е налице 2-годишен срок на бездействие на взискателя и ЧСИ, т.е. не е настъпила перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, където е казано, че когато не са извършени изпълнителни действия, които да прекъснат давността в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява.

От горното следва, че последното валидно изпълнително действие, за което са приложени доказателства по делото, е от 14.07.2020 г., т.е. давността за вземанията още не е изтекла.

С оглед изложеното съдът намира, че в изпълнителното производство взискателят не е бездействал, а е поддържал висящността му, като своевременно е отправял искания за извършване на изпълнителни действия, посочвал е изпълнителни способи.

Ето защо ПОС намира, че въззивникът не е доказал твърдените от него положителни 4 факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимите вземания на взискателя по ИЛ. От друга страна възиваемият доказа съществуването на задължението и прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

С оглед изложените съображения, съдът намира отрицателния установителен иск за неоснователен, поради което и същият следва да се отхвърли. Тъй като първата инстанция е достигнала до същите правни изводи, съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Въззиваемият претендира юрисконсулско възнаграждение за производството пред пред ПОС и такова се присъжда в размер на 100 лв.- юрисконсулско възнаграждение.

С оглед цената на исковете – решението подлежи на касационно обжалване.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1899/30.05.2022 г. по гр.д.№17500/2020 г. на ПРС, 18 гр.с.

ОСЪЖДА С. И. П. с ЕГН:********** от гр.*****,ул.“***** да заплати на „Банка ДСК” АД,ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от 100 лв.юрк.възнаграждение пред ПРС и ПОС.