Решение № 129 от 02.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Русе, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20244500500102 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С. Л. С. от гр.Русе, чрез пълномощник адвокат Т. В., АК-Русе, обжалва решение №1585/12.11.2023г., постановено по гр.д.№4272/2022г. на Русенския районен съд, с което е осъден да заплати на М. М. М. сумата 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законна лихва от 23.06.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. Излага оплаквания за неправилност на решението, посочени подробно, иска да бъде отменено и искът-отхвърлен, в условия на евентуалност иска обезщетението да бъде намалено, като се отчете приноса на ищеца при настъпване на вредите. Претендира разноски.

Насрещната страна М. М. М., чрез пълномощник адвокат К. Т. е подал отговор, с който заявява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач З.К.О.АД К., чрез „З.К.О. Клон КТЧ не е 1 подала отговор на въззивната жалба.

След преценка на доводите на страните, оплакванията във въззивната жалба и събраните доказателствата по делото, Окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:

Безспорно е установено при разглеждане на делото в първата инстанция, че на 23.06.2017г. около 9.30 часа в град Русе, М. М. при управление на мотоциклет „Хонда ЦБР 600“ с рег.№*** в резултат на ПТП е претърпял вреди, изразяващи се в счупване на левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, охлузвания по гърба, двете мишници, двете лакетни стави, лява длан, двете колена, лява подбедрица и двете глезенни стави. С решение по а.н.д.№1038/2020г. на РРС С. Л. е признат за виновен в това, че на 23.06.2017г. при управление на лек автомобил „Ситроен С-5“ рег.№***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50 ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство", като на кръстовище, движейки се по път, сигнализиран с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се на пътя с предимство!", не пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет "Хонда CBR 600" с peг.№***, и по непредпазливост причинил на М. М. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни - престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, поради което и на основание чл.378 ал.IV, т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Подсъдимият С. Л. С. е признат за невиновен и е оправдан за това да е извършил деянието при нарушаване на правилата за движение по чл.6 т. 1, чл.

2

25, ал.1 ЗДвП и чл. 79 ППЗДвП. Решението е било обжалвано от подсъдимия и протестирано от Районна прокуратура и е потвърдено с решение от 20.04.2021г. по ВАНД №49/2021г. на РОС. Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, М. М. е получил следните травматични увреждания, които отговаряли да са получени при процесното ПТП на 23.06.2017г. - счупване на левите напречни изра стъци на първи, втори и трети поясни прешлени, охлузвания по гьрба, двете мишници, двете лакетни стави, лява длан, двете колена, лява подбедрица и двете глезенни стави и същите се квалифицират по медико-биологичния признак трайно затрудняване на движенията на снагата, за срок повече от тридесет д н и . Според експерта обичайният основен възстановителен период продължавал около 3-6 месеца, като след този период било възможно да имало болезненост в областта на счупванията, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Установено е по делото, че М. М. след ПТП-то е провел петдневно болнично лечение включващо клиничен преглед, лабораторни и инструментални изследвания, лечение с компреси и медикаментозно лечение. В епикризата е посочена окончателна диагноза Фрактура вертебре Л1 Л2Л3-процесус трансверзус, в същата /Ход на заболяването/ е отразено, че постепенно състоянието му е подобрено, раздвижен е, болевия синдром е отзвучал, стабилизирано соматично и неврологично състояние, парези няма. След изписването, му бил препоръчан хигиенно-диетичен режими и спазване на назначеното медикаментозно лечение-Мидокалм, Дексофен. Посочено е и, че има право на два консултативни прегледа в рамките на един месец след изписването му на 27.06.2017г. От назначената и приета по делото съдебна-автотехническа експертиза, се установява, че л.а. Ситроен е получил следните увреждания: деформация по периферията на джантата на задно ляво колело, външният борд на гумата на задно ляво колело бил срязан и гумата била без налягане, задният ляв калник бил огънат навътре, задната броня, в левия й край била отделена от мястото си за закрепване, а мотоциклет Хонда: счупени предни спойлер и фар, по лявата страна на спойлера имало следи от интензивно триене; левият край на ръкохватката на съединителя бил увреден; счупени били лявото огледало и лоста за смяна на предавките. На тротоара на ул.

„Филип Станиславов“, преди кръстовището, вдясно за посоката на движение на мотоциклета ималo поставени пътни знаци: Д17 „Пешеходна пътека“ и Б3 3

„Път с предимство“. Имало поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Вещото лице е посочило, че към момента на началото на удара автомобилът бил спрял или неговата скорост била много ниска. От изследването и анализа на данните в делото се определяло, че мястото на началото на удара между предната част на мотоциклета и задната странична лява част на л.а. Ситроен било в десния край на лявата лента на ул.“Ф.Станиславов“, (за посока на движение от кръстовището с кръгово движение в кв. Чародейка към кръстовището с ул.“Зорница) и на около 3,2 3,4 м вдясно от б.л. Л.а. Ситроен се движил по ул.“Зорница“. От положението в което бил намерен след сблъсъка се определило, че към началото на удара, предната част на лекия автомобил била насочена наляво към кръстовището с кръгово движение в кв. Чародейка. Мотоциклетът се движил по ул.

„Ф.Станиславов“, по посока от кръстовището с кръгово движение в кв.

Чародейка към кръстовището с ул.“Зорница“. Ударът бил челно-страничен, в левия заден край на л.а. Ситроен. Уврежданията, които получил мотоциклета при произшествието, неголямото му преместване след мястото на удара, както и нараняванията на водача му били доказателство за скорост на движение на л.а. от 37,1 км/ч към началото на удара. Освен това, деформацията по задната лява част на л.а. Ситроен съответства да била получена при такава скорост на движение на мотоциклета. Скоростта на автомобила в момента на удара би била до около 10 км/ч . Скорост т а на движение на мотоциклета непосредствено преди произшествието била 50 - 55 км/ч. Вещото лице посочило два варианта. Първи, при който л.а. Ситроен бил спрял около продължението на мислената линия на десния край (спрямо посоката на движение на мотоциклета) на платното за движение на ул.“Ф.Станиславов“, по която се е движил мотоциклета. В този случай М. би имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

Втори вариант, при който л.а. Ситроен не бил спирал преди да започне да навлиза в платното за движение на ул.“Ф.Станиславов“, М. би имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

Изводите за възможностите на М. да предотврати произшествието, според експерта били валидни само при условието, че двамата водачи имали възможност да се възприемат. Ако имало препятствия или други участници в движението, които да ограничавали видимостта между тях това условие не би било изпълнено - например ако е имало неустановен автомобил или 4 автомобили, които се движили в дясната лента, попътно пред мотоциклета, то изводите за възможностите на Миланов да предотврати произшествието, не били валидни.

От показанията на свидетелката В. М.-бивша съпруга на ищеца е установено, че с М. се развели по взаимно съгласие през месец август 2017г. и запазили добри отношения. В деня на инцидента била на спирката, защото трябвало да ходи някъде, а той бил тръгнал с мотора си. След известно време й се обадил по телефона и й казал, че са го блъснали, бил много уплашен и разтревожен. Веднага отишла на мястото на произшествието , видяла, че той е на земята, обяснил й, че много го боли кръста и че не си усеща краката. След като пристигнала линейката, свидетелката се качила заедно с ищеца в нея. В болницата изчакала да му направят снимка, през цялото време той бил много притеснен, уплашен и изпитвал много силни болки в кръста. Установява, че М. престоял около седмица в болницата, а по време на свижданията и след излизане от болницата споделял притесненията си, че няма да може да работи. След като го изписали от болницата отишъл да живее при майка си, тъй като вече те не били заедно, два пъти ходила да го види в рамките на един месец, вече той стъпвал на краката си, но го боляло и не знаел дали ще може да се натоварва като преди, защото работата му е свързана с натоварване на цялото тяло. Знае, че ходил на физиотерапия, не знае кога. Установява, че е акробат и танцува с още един човек, в програмата М. е „основа“ - трябва върху себе си да държи партнъора и той се притеснявал дали ще може да върши тази тежка физическа работа. Знае, че в края на 2017 година започнал да влиза в залата. Според свидетелката, в началото на 2018г. М арти й казал, ч е му предстои пътуване.

На показаната й снимка от 21.07.2017г., свидетелката разпознава М. и А.-новата му жена, която е б., а тогава била т..

По отношение на снимките /л.97-99/ пояснява, че те показват нещо, направено за 30-40 секунди, което не е равнозначно на това, което М. прави-да танцува с човек на главата си 10 минути, по два пъти всяка вечер.

Свидетелката М.-м. на ищеца установява, че на 23.06.2017 г. била на работа – в лавка в кв.“ Чародейка юг“. Свид. В. и синът й били при нея. Само 10-15 минути след като и двамата тръгнали - ищецът се качил на мотора си, а В. решила да пътува с тролей, разбрала от клиент, че е станала катастрофа с моторист на Кръговото. Предположила, че това може да е синът й и веднага отишла до мястото на инцидента. Линейката вече го била взела и заминала 5 към болницата. Потърсила сина си по телефона, но той не отговарял. След час й се обадила В. и й казала, че М. е жив, но потрошен. В края на работния ден свидетелката отишла в болницата и видяла, че всъщност синът и бил много зле, целия в кръв, охлузвания и обездвижен. Престоят му в болницата бил 5-6 дни, тя и В. се грижели за него на смени. След болницата свидетелката го взела с колата в тях, живеели заедно, тъй като имал нужда от помощ. Така си правела смените, че да има винаги човек при него. Не можел да се самообслужва-да ходи до тоалетна, до баня, да се храни. После купили колан за кръста за по-бързо зарастването на прешлените, разтегателен пояс и наколенка. Един месец М . не излязъл от стаята, бил депресиран. 10 години той бил спортист, медалист, тренирал акробатика – двойка мъже, това му станало работа, с която си изкарвал пари. Първо работел във френски цирк три години, след това започнал на круизите. След като започнал да става и да се оправя свидетелката го водила при физиотерапевт, където тренирал в залата, на рехабилитация. Лека, полека се оправил и към края на годината искал да ходи на тренировки в залата . И до момента имал остатъчна болка в коляното, клекнал пред нея преди 2 месеца и не можел да стане. Около месец му помагали с баща му и то повече психически, защото той се бил сринал, притеснявал се дали ще може да работи, дали ще се възстанови. М. нищо друго не бил правил в живота си освен да играе акробатика. След като се възстановил, заминал през месец април 2018г. Направили му нов договор, но това, че трима човека стоели без работа, заради него, го безпокояло, чувствал се отговорен и за тях. Колегата му не можел без него, те били двойка, той бил основа, колегата му не можел сам да играе в шоуто на круиза. Към момента М. нямал страх да кара мотор, купил си нов, но малък -50 кубика, старият му мотор бил по-голям. Синът й бил със средно образование, завършил Корабен техникум. Бил акробат 10 години, престанал да се състезава около 2013г., после работил три години в цирк във Франция , после започнал работа по круизите, пак с този номер. Имал натоварване, той бил основа, трябвало да натовари кръст, крака и рамене, никога нямал травми. Към момента не тренирал, работел до миналата година, докато спрели круизите, заедно с друго момче.