Решение № 2007 от 21.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2007 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330204402 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. И. Д. от с. Т., ул..* № ** против Наказателно постановление № 23-0333-000657/26.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз- 2539/17.12.2012 г. са отнети общо 12 контролни точки. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Пълномощникът на жалбоподателя адв. Ив. Й. поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление 1 е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 07.06.2023 г. в 12:00 ч. в гр. С., ул. В. Ю. в района на кръстовището с ул. Г. Р. жалбоподателят бил установен да управлява л.а. марка А. с рег.№ *****, собственост на трето лице. На водача била извършена проверка, в хода на която било установено, че същият не представя СУМПС и контролен талон, както и отказва да му бъде извършена проверка с тест, както и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на направените констатации на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта за установяване на административно нарушение И. Д. Ю. потвърди направените от него констатации.

За проверка на установената в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка съдът изиска допълнителна информация от страна на РУ Стамболийски. С писмо от 16.08.2023 г. от РУ Стамболийски по делото е постъпила информация, че от страна на водача е била дадена кръвна проба, която е изпратена за химико-токсикологично изследване. Към материалите по преписката е приложен и талон за медицинско изследване.

До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по делото не постъпи информация за резултатите от химико-токсикологичното изследване.

С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че установеното в хода на проверката обстоятелство, че водачът отказва да му бъде направено химико-токсикологично изследване се опровергава от постъпилата писмена информация.

2

Предвид изложеното съдът прие единствено за обективно и правилно установено, че водачът в хода на проверката не е носел СУМПС и контролен талон и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, но на същия му е било направено химико-токсиколоично изследване.

Съгласно чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП в редакцията, действаща към датата на нарушението /ДВ бр.2 от 03.01.2018 г. /водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. След измененията ,обн. в ДВ бр.67 от 04.08.2023 г. , водачът е длъжен да носи единствено свидетелство за правоуправление, като задължението да носи и контролния талон към него отпадна. При това положение приложима е нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която следва да намери приложение по-благоприятният за дееца закон. Следва жалбоподателят да носи административнонаказателна отговорност единствено за това, че в деня на проверката не е носел свидетелство за правоуправление, факт, който не се оспорва от негова страна и остана неопроверган в хода на съдебното следствие. Съответно на член 183, ал.1, т.1, предложение първо от ЗДвП на същия следва да се наложи наказанието за нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В предвидения в закона размер е и наложеното на жалбоподателя наказание. Следва наказателното постановление да бъде изменено като се преквалифицира основанието въз основа на което е наложено адм.наказание.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП в одач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Член 3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични 3 вещества или техни аналози предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест, а член 3а, ал.1, т.1 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По делото от показанията на актосъставителя се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство, но същият потвърди, че водачът е отишъл в указаното му в съставения талон мед. заведение да му бъде извършено химикотокискологично изследване. От постъпилата по делото писмена информация се установи, че на същия е проведено химико-токсикологично изследване.

Член 6, ал.4 от Наредбата предвижда избор на изпробваното за употреба на алкохол или наркотични вещества лице дали да бъде тествано чрез техническо средство или медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. В случая при проведено химикотоксикологично изследване не може да се приеме, че е налице отказ от страна на проверявания водач да бъде изследван при предвиден ред да стори това – с тест или химико-токсикологично изследване. Едва ако водачът откаже да бъде изследван по един от предвидените начина, следва да понесе административнонаказателната отговорност за този вид нарушение.

Следва наказателното постановление по отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон и неправилно установена фактическа обстановка. По същите съображения следва да бъде отменено и наказателното постановление в частта, в която на водача са били отнети и 12 контролни точки При съставяне на двата акта не се констатират проц. нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Налице е и съответната материална компетентност на лицата, които са ги съставили. Спазени са сроковете, 4 предвидени в чл.34 от ЗАНН за тяхното съставяне.

С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 650 лв. с включен ДДС, платени в брой . Така представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че тези разноски са сторени. Следва да се присъдят сторените разноски съразмерно на уважената част от всяка от претенциите. В случая е приложима именно разпоредбата на чл.18, ал.2 и ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г., тъй като е налице материален интерес - глоба в размер на 2000лв., но и нематериален, налице е и адм. наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца. Както бе посочено и по-горе, в случая, на жалбоподателя по административнонаказателното дело са били наложени три отделни наказания, едното от които е било "глоба" в размер на 10 лв., другото "глоба" в размер на

2000 лева. Другото, наложено му с това наказателно постановление наказание, е било "лишаване от право да управлява МПС", за срок от 24 месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лева или 600 лева с ДДС, съгласно чл.

18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време обаче, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата предвижда минимален размер на възнаграждението 500 лева или 600 лв. с ДДС, когато административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение.

Претендираният от жалбоподателя размер на адвокатско възнаграждение за трите наказания е 650 лв. Следва на жалбоподателя да се присъди адв. възнаграждание по съразмерност с оглед удовлетворената част на две от претенциите , а именно 433,33 лв. с включен ДДС.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0333-000657/26.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски, в частта в която на Д. И. Д. от с. Т., ул.* № *, ЕГН ********** за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за 5 движение по пътищата на основание чл.174, ал.3 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз- 2539/17.12.2012 г. са отнети общо 12 контролни точки.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0333-000657/26.06.2023 г., издадено от Началник РУ Стамболийски, в частта в която на Д. И. Д. от с. Т., ул.* № **, ЕГН ********** за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1,2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. като преквалифицира основанието, на което е наложено административното наказание, от чл.183, ал.1 т.1 пр.1,2 от Закона за движение по пътищата в чл.183, ал.1 т.1 пр.1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. И. Д. от с. Т., ул.** № **, ЕГН ********** сумата от 433, 33 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6