Решение № 3498 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3498 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100510677 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20115586/13.05.2021г. по гр. д. № 48701/2019г. по описа на Софийски районен съд 119 състав ответникът ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК **** е осъден да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 2966,48 лв. главница ведно със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 105,47 лв. представляваща лихва за забава за периода 16.04.2019г. - 22.08.2019г. като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 107,38 лв. С решението е разпределена отговорността за разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК **********. Процесуалният представител на ответното дружество счита че решението е неправилно като противоречащо на процесуалния закон и утвърдената съдебна практика. Изтъква че причина за настъпването на процесното ПТП е и състоянието на пътното платно. Сочи че съдът неоснователно не е уважил възражението за съпричиняване, тъй като водачът на влекач „Скания“ не е изпълнил задължението си да сигнализира за спрялото МПС със светлоотразителен триъгълник същевременно неговото спиране в аварийната лента е предизвикало процесното ПТП.

Ответникът по жалбата „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК **** взема становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето и без 1 уважение.

Третото лице помагач също счита че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента и ответника.

Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и Е.Л.Б. бил сключен договор за застраховане “Каско“ обективиран в застрахователна полица № 440217213007001 с обект ремарке, модел „ВРО 12 27“, модификация „RGZXX“ с рег. № **** със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 15.09.2017 г. до 23.59 ч. на 14.09.2018г.

Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане - на 22.03.2018 г. е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. София, на северната скоростна тангента на около 300 метра преди отбивката за Требич между влекач марка „Скания“ модел „Г 40“ с рег. № **** на който е монтирано процесното ремарке, модел „ВРО 12 27“, модификация „RGZXX“ с рег. № **** и лек автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № ****. Влекачът 2 бил управляван от И.С.М., а лекият автомобил от Д.А.Г..

Не се спори във въззивното производство, а и се установява че ищецът възложил ремонта на застрахованият обект - ремарке, модел „ВРО 12 27“, модификация „RGZXX“ с рег. № **** на „София трък център“ ЕООД. За ремонта от сервиза били издадени фактури за сумата от 6714,84 лв. с ДДС.

Сумата на ремонта била одобрена от ищеца без ДДС на сервиза била изплатена сума в размер на 6007,95 лв.

Между страните е безспорно, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесното ремарке по средни пазарни цени възлиза на 5618,34 лв..

Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № **** – Д. Г. със застрахователно покритие 30.11.2017г. – 29.11.2018г.

С регресна покана ищецът поканил ответника да му заплати сумата от 6007,95 лв. с ДДС, и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.

Не е спорно, че ответникът изплатил на ищеца сумата от 3026,47 лв.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с това чия е вината за настъпването на процесното ПТП и дали е налице съпричиняване.

Настоящият състав приема че от събраните писмени доказателства както и от заключението по приетата и неоспорена съдебна-автотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като задълбочено обосновано и кореспонидращо с останалия доказателствен материал се установява, че процесното ПТП е извършено по вина на водача на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № **** като същият се е движил по „Северната скоростна тангента“ с посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Европа“.

Преди разклона за с. Требич Д.А.Г. предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил където поради управление с несъобразена с мократа настилка скорост губи контрол върху управляваното МПС, което се завърта преминава в дясна лента и реализира ПТП със спрелия в аварийната пътна лента влекач марка „Скания“ модел „Г 40“ с рег. № **** на който е монтирано процесното ремарке, модел „ВРО 12 27“, модификация „RGZXX“ с рег. № ****.

При движението си водачът на лек автомобил марка „Тойота“ модел „Ярис“ с рег. № **** не е съобразил поведението си с чл. 20, ал.2 от ЗДВП.

Съгласно цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят 3 скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая Д.А.Г. е следвало да съобрази че се движи по мокра настилка по която е възможно при управление с несъобразена скорост да загуби управление на автомобила.

Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.

В тази връзка следва да се посочи че не представлява нарушение на водача на влекача спирането в аварийната лента, тъй като за него това се е наложило от независещи от него причини по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, а именно влошените пътни условия и хлъзгавият път. Не се установява от доказателствата по делото че водачът на товарния автомобил не е бил поставил предупредителен светлоотразителен триъгълник, но дори такъв да не е бил поставен това е без значение за настъпване на удара към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил се е движил безконтролно и сигнализирането на намиращият се в аварийната лента влекач не би могло да предотврати сблъсъка.

Предвид уважаването на главния иск следва да бъде уважен и искът за законната лихва от датата на завеждане на иска.

При това положение и при съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските.

Във въззивното производство право на разноски има въззиваемия, който е представил доказателства за сторени разноски в размер на 536,72 лв. с ДДС.

В тази връзка неоснователно се явява възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение доколкото в него е включен и ДДС.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20115586/13.05.2021г. по гр. д. № 48701/2019г. по описа на Софийски районен съд 119 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ АД, с ЕИК **** да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 2966,48 лв. на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата 536,72 лв. с ДДС., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5