Решение № 15077 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15077 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110108656 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 181855/04.06.2024 г./ на И. К. Д. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с която са предявени евентуално съединени помежду си искове, както следва: главен иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № .../28.02.2023 г.; евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № .../28.02.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Мултитюд Банк“, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск за сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 162 лв., представляващо платено на ответника без основание възнаграждение за поръчителство във връзка с Договор за потребителски кредит № .../28.02.2023 г., ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № .../28.02.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 600 лв. за срок от 2 месеца, при лихвен процент в размер на 5.03 %, равняващ се на 30.18 лв., и посочен ГПР в размер на 49.06 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 162 лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на 1 целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица/. Счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, с което е подведен относно спазването на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за кредит като противоречаща на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 /защото възнаграждението за поръчител представлява разход по кредита, който не е предвиден в договора за кредит/, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /касае се за допълнителен разход за потребителя, който подлежи на включване в ГПР и с отчитането на който действителният размер на ГПР надвишава 70 %/ и като неравноправна. Твърди, че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени. Излага, че претендираната с осъдителния иск сума е за връщане на платено на ответника възнаграждение за поръчителство, като сочи, че сумата е задържана от него и не е преведена на гарантиращото дружество.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че на ищеца са предоставени СЕФ и проекти на договора за кредит и на договора за гаранция, като още на етап кандидатстване системата автоматично е показала дължимите такси към „Мултитюд Банк“ и в случая ищецът се е възползвал от възможността да не приема условията на кредитора, поради което договорът е останал неподписан и не е породил правни последици. Заявява, че кредитът е бил отказан от ищеца и сумата от 600 лв. не е била усвоена. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с главен иск за прогласяване нищожност на договор за кредит поради противоречието му на закона /включително поради наличието на неравноправни клаузи в него/, а в условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на договорна клауза, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, поради противоречието й на закона и поради неравноправния й характер, 2 както и с кумулативно съединен с тях частичен иск за осъждане на ответника да върне на ищеца получено без основание възнаграждение за поръчителство във връзка с договора за кредит.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между страните на Договор за потребителски кредит № .../28.02.2023 г. и неговото съдържание; усвояване на заемната сума в размер на 600 лв. от ищеца; твърдяното противоречие на договора за кредит със закона; неравноправност на клаузите в договора за кредит относно ГПР.

На първо място, по делото е спорно дали процесният договор за кредит е бил сключен. По този въпрос съдът намира следното:

Ищецът е представил Договор за предоставяне на потребителски кредит № .../28.02.2023 г., според който ответникът в качеството на кредитор му е предоставил кредит в размер на 600 лв., а той е поел задължение в качеството на кредитополучател да върне на кредитора сума в общ размер на 630.18 лв., включваща заемната сума и възнаградителна лихва в размер на 30.18 лв., като сумата подлежи на връщане на 2 броя погасителни вноски.

В договора е посочен лихвен процент в размер на 5.03 % и ГПР в размер на 49.06 %.

Съгласно чл. 4 от договора общият разход по кредита е в размер на 30.18 лв. и включва лихвата.

Ответникът възразява, че договорът не е бил подписан от ищеца, но възражението му е неоснователно, защото от чл. 7 и чл. 8 от договора за кредит може да се направи извод, че той е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Същевременно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се изяснява, че договорът за кредит е отразен в счетоводството на ответното дружество като сключен, включително е отразено усвояването на заемната сума от кредитополучателя и е осчетоводено получаването от дружеството на направеното от него плащане, което е отнесено в погасяване именно на главницата и договорната лихва по процесния договор за кредит. Това корелира и с представената от ищеца справка от Централния кредитен регистър към Българска народна банка, от която е видно, че ответното дружество е подало информация в регистъра за сключването на процесния договор, както и за погасяването на кредита. При тези данни е очевидно неоснователно и възражението на ищеца, че договорът не е породил правни последици, защото заемната сума не е била усвоена от кредитополучателя, а е била върната на кредитора, с което заявката за кредит е била автоматично анулирана.

Ето защо съдът приема за доказано по делото сключването между страните на договора за кредит, чието прогласяване за нищожен се иска от ищеца.

Съдът намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателя е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

3

Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Възражението на ищеца за нищожност на договора поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е неоснователно. Този извод следва от представения по делото екземпляр от договора за кредит, от който и без необходимост от специални знания е видно, че е спазено изискването за шрифт и за яснота и разбираемост на текста.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит той се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен от ищеца и сключеният въз основа на чл. 5 от договора за кредит Договор за гаранция /поръчителство/ от 28.02.2023 г. Съгласно чл. 1.6. от договора за поръчителство възнаграждението, което ищецът дължи по него, е в размер на 162 лв.

Ищцовото възражение за нищожност на договора за поръчителство поради липса на съгласие, обосновано с твърдения, че не го е подписал, е неоснователно, защото договорът за поръчителство /подобно на договора за кредит/ е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което е видно от чл. 2.2. и чл. 2.3. от договора за поръчителство.

Що се отнася до възражението на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит в неговата цялост поради противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът намира следното:

В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.06 %, като според чл. 4 той включва само лихвата, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Посоченият размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от кредитополучателя с „Мултитюд Банк“, което възнаграждение е част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, 4 когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.