Решение № 702 от 18.12.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 702

18.12.Година

2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд ХIIІ търговски състав

На двадесети ноември през 2019 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Мая Крушева като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА гражданско дело номер 806 по описа за 2018 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Ищецът

- „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД твърди, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД, което качество произтича от факта, че в периода 13.01.2007 г. - 08.10.2008 г. му е предоставил в заем суми, на обща стойност 326 500 евро, равняващи се на 638 578 лв., с осъществени парични преводи по разплащателната сметка на „СОУЛ“ ООД в Обединена българска банка АД. Сочи, че предоставените средства не са върнати до момента. Твърди, че съгласно представен от управителя доклад за дейността на дружеството - длъжник, за периода 2013 г. - 2017 г., задълженията на последното по отпуснати заеми към 31.12.2017 г. са в размер на 680 000 лв.. Ищецът сочи, че с получените средства „СОУЛ“ ООД е закупило недвижими имоти, за което е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 132, том IX, дело

№ 1732/2007 г., вписан в Служба по вписванията -Пловдив с вх. рег.№ 28784/ 11.10.2007 г., акт № 40, том 97, дело № 23116/2007 г., а именно:

- самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ апартамент тип „З -1“, разположен на втория етаж на жилищен модул „Г1“, със ЗП 63,75 кв. м., състоящ се от дневна - столова, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и лоджия, при граници: ст. клетка, ст. площадка, апартамент тип „Й“, вътрешен двор, калкан и улица, както и съотв. ид. части от общите части на сградата, заедно със зимник № 5 в сутеренния етаж със ЗП 9.36 кв.м., при граници: от две страни външен зид, зимник № 8, зимник № 6 и коридор, както и съответни ид.ч, от общите части на сградата, който обект е разположен в жилищна сграда, обозначена като жилищен модул Г1 в гр. Пловдив в УПИ № VII - 913 от кв. 10 по плана на кв.

„Кишинев-Смирненски“ на гр. Пловдив, целият с площ от 488,50 кв.м., при граници: улица, поземлен имот № 9537 и УПИ № Х-913, заедно с 8.409 % ид.ч. от УПИ № VII - 913. Твърди, че до месец ноември 2014 г.

„СОУЛ“ ООД е отдавало закупения имот под наем, а на 04.09.2015г. го е продал с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 64, том II, рег. № 2014, дело 252/2015, вписан в СВ-Пловдив с вх.рег. № 27177/4.09.2015 г., акт № 197, том 73, дело № 14195/2015 г, ведно с 5.992 % ид. части от поземлен имот с идентификатор

*** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК на ответника Г.Р.Р..

Сочи, че продажната цена е в пъти по-малка от заплатената при придобиването на имота, като същия е продаден на лице, което е близко на управителя на дружеството – длъжник, както и че продажната цена веднага е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и прехвърлена „на каса“ на дружеството. В резултат, ищецът счита, че длъжникът му разполага с малки или никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на заетите суми. Твърди, че посочената сделка е извършена от участващите в нея лица със съзнанието и с намерението за увреждане на ищеца, който е кредитор на „СОУЛ“ ООД. Затова настоява, съдът да постанови решение, с което да се обяви за относително недействителен по отношение на ищеца договора за продажба, сключен между „Соул“ ООД и Г.Р.Р., ЕГН **********, обективиран в нотариален акт № 64, том II, peг. № 2014, дело №

252/2015, вписан в СВ- Пловдив с вх. peг.№

27177/4.09.2015 г., акт 197, том 73, дело № 14195/2015, на следния имот:

- самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, с адрес на имота: ****, който се намира в описаната сграда №1, разположена в поземлен имотс идентификатор ***, брой нива на обекта - 1, с площ 63,75 кв.м, при съседни самостоятелни обект: на същия етаж:

***, под обекта - ***, над обекта -

***, ведно с 5,992 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, с адрес на имота: ****, , площ на имота: 376 кв.м., при съседи:

***, ***, ***,***.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника

„СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Евентуално, прави възражение за погасяването им по давност. Признава факта, че процесните имоти са продадени на по-ниска от придобивната им цена, но обяснява това с обстоятелствата, че същите са били придобити преди настъпването на световната финансова криза като след нея цените на имотите са паднали драстично, както и наемните цени, поради което е станало икономически неоправдано да се правят разходи за поддръжка на недвижими имоти и за плащане на данъците за тях. Твърди, че разликата между придобивната и продажната цена не е драстична, като продажната цена е била пазарната цена за тези имоти за 2015 г. Твърди, че продажбата е била извършена чрез посредник - агенция за недвижими имоти „МАКСИМА“.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Г.Р.Р., с който същият оспорва иска като неоснователен. Признава сключването на атакуваната сделка. Оспорва твърдението в исковата молба, че е „познато“ на управителя на „СОУЛ“ ООД лице и че към момента на продажбата е знаел за съществуването на финансови отношения между ищеца и ответното търговско дружество. Твърди, че в сключил атакуваната сделка, чрез посредник - „МАКСИМА - НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“, с когото е бил в договорни правоотношения от 12.08.2015 г.. Твърди също, че в качеството си на добросъвестен приобретател е извършил подобрения в имота на значителна стойност. Оспорва и твърдението, че продажната цена е занижена с цел да бъде увреден ищеца. Навежда възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на евентуалното вземане на ищеца към ответника „СОУЛ“ ООД. Настоява съдът да отхвърли иска и да му присъди направените разноски в производството.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв., осчетоводени от „СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за закупуване на недвижими имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр. Пловдив и частично плащане по предварителни договори за други два обекта в процес на строителство. Твърди, че липсва писмен документ, в който изрично е записано, че сумите се отпускат като инвестиционен заем, но съществува договореност между „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, представлявано от управителя г-н А.О.В. и „СОУЛ“ ООД, представлявано от управителя К.Д., за отпускане на посочения заем/и за инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да се приеме, че между ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има вземане в размер на общо преведените по сметка на ответното дружество 680 000 лв., които в тази хипотеза подлежат на връщане като недължимо платени, защото няма друго основание сумите да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че страните по процесната сделка само формално са я сключили като покупко-продажба, като действителното им намерение е било със сключването на сделката да бъде затруднено удовлетворяването на кредитора „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, посредством намаляване активите на длъжника му „СОУЛ“ ООД. Твърди, че на ответниците е било известно, че с действията си увреждат ищеца. Твърди, че договорът за посредническа услуга, сключен от ответника физическо лице с посочения брокер е фиктивен. Сочи, че отпуснатите заеми са осчетоводени от „СОУЛ“ ООД и са представени като дългосрочни задължения в обявените годишни финансови отчети по партидата на същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство на основание чл.

23, ап. 6 от Закона за търговския регистър не се нуждае от доказване. Твърди, че с оглед оповестителното действие на обявените актове по партидата на дружеството в Търговския регистър, на ответникът-купувач по атакуваната сделка му е било известно наличието на задължения на продавача „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел Норд“ ЕООД.

В депозираният по делото допълнителен отговор от ответника „СОУЛ“ ООД се поддържат твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Оспорват се твърденията в допълнителната искова молба. Твърди, че атакуваната сделка е извършена със знанието на ищеца, тъй като същият към датата на извършването ѝ е представлявал по пълномощие другия съдружник в „СОУЛ“ООД - „Чиароланца“ ООД, а всички сделки са извърши със знанието и на двамата съдружници в ответното дружество. В допълнение, посочва че ищецът е свързано лице със съдружника „Чиароланца“ ООД, доколкото собственикът на ищцовото дружество - А.О.В. е **** на трите съдружнички в „Чиароланца“ ООД.

Допълнителен отговор е депозиран и от ответника Г.Р.Р., с който същият поддържа твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор и оспорва твърденията в допълнителната искова молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от НА № 132, том IX, рег. №

8787, н.д. № 1732 от 2007г. е, че на 11.10.2007г. е сключен договор за покупко – продажба, с който „СОУЛ“ ООД е закупило от „ГБС – ПЛОВДИВ“ АД недвижими имоти, подробно описани в пункт 1, 2 и 3 от акта общо за сумата от 328 775 лв., която сума е заплатена при сключване на договора и при уговорено отлагателно условие относно настъпване на прехвърлителния ефект на същия – заплащане на последната вноска по договора за СМР, подписан между страните.

На 04.09.2015г.

„СОУЛ“ ООД се разпоредил възмездно в полза на Г.Р.Р. с един от придобитите с НА № 132, том IX, рег. №

8787, н.д. № 1732 от 2007г. недвижим имот, ведно с 5.992 % идеални части от ПИ с идентификатор *** за сумата от 35 000 лв., платена по банков път.

Представено е по делото банково удостоверение от Мора Банк Сау, от което се установява превода на посочените в исковата молба суми от сметката на ищеца по сметка на „СОУЛ“ ООД; в същото не се съдържа основание за извършените преводи.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като неоспорена от страните се установява, че получените по сметка на дружеството ответник суми през периода 2007г. - 2008г., преведени от ищеца са осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори“, а през 2018г. са отписани и сумата е отразена като приход по кредит на сметка 709 „Други приходи“. Доколкото липсват други записвания за налични източници за финансиране на сделките с недвижими имоти, експерта прави извод, че е възможно същите тези средства да са използвани за закупуването им. Процесният имот е заведен като актив по дебита на сметка 203 „Сгради“ с първоначално стойност 61 217.92 лв., а по данни от оборотната ведомост към 31.12.2018г. наличните парични средства на „Соул“ ООД са по разплащателна сметка 30.62 лв. и на каса 280 204.39 лв.. При разпита на вещото лице в проведеното съдебно заседание на 20.11.2019г. Т.Р. е посочил, че в документите за преводите не е посочено основание за извършването им, като е уточнил, че в сметка 499 се отразяват задължения, които не могат да намерят място в други сметки. Експерта е посочил, че заемите се отразяват в сметка от 151 до 159.

По делото е приета от съда и без възражения от страните СТЕ на в.л. Р., която е дала средна пазарна стойност на процесния имот към датата на сключване на сделката в размер на сумата от 67 900 лв. и към момента на изготвяне на заключението – 107 600 л.

Управителят на ответника „СОУЛ“ ООД е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК като е заявил, че средствата за закупуване на осем самостоятелни обекта в сгради в гр. Пловдив са дружествени такива. К. Д.признава превода на средства в посочения в исковата молба размер, но отрича наличието на уговорки между ищеца и „СОУЛ“ ООД във връзка с тези преводи.

Представен е договор за посредничество при покупка на недвижим имот, сключен на 12.08.2015г. между ответника и „Максима – недвижими имоти“ ЕООД, от който е видно, че на 13.08.2019г. Г.Р. е огледал процесния имот предложен му за сумата от 40 000 лв.; представен е и ПКО за платена комисионна от ответника в размер на 200 лв.