Решение № 2517 от 06.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2517 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря Д.В.Н. като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20211110209751 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните надушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „...“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ... представлявано от управителя Д.В.К., чрез адвокат СТ. Г., срещу наказателно постановление № 22-007421/15.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

В жалбата се излагат общи оплаквания. Посочва се, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита, че НП не отразява целите заложени в административно-наказателните разпоредби на КТ.

Твърди се, че сигналът до ГИТ е подаден от конкурентна фирма с цел уврежда развитието на ресторанта с непазарни средства. Излага се, че НП е издадено в нарушение на чл. 27, ал. 2, 3 и 4 от ЗАНН, както и в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призовано в съдебно заседание, се представлява от адвокат Г.. Моли НП да бъде отменено. Излага накратко съображенията посочени в 1 жалбата, като допълва, че макар и да има формално нарушение, то работникът продължавал да работи в ресторанта, плащат му се осигуровки и нямало никой ощетен.

Моли да се вземе предвид, че в онзи период „Ковид“ е бил разпространен и за ресторантите е съществувала правна несигурност.

Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П.П., с пълномощно по делото. Счита, че към 11.05.2021 г. между жалбоподателя и Й.К. са били налице всички елементи на трудово правоотношение. Излага, че самият работник е декларирал, че не е получил копие от уведомлението в НАП. На основание чл. 415в, ал. 2 от КТ процесното нарушение не можело да се квалифицира като маловажно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.05.2021 г. главен инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на „...“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Д.В.К., ЕГН ********** и К.А.И., ЕГН **********. Проверяващият констатирал следното нарушение на КТ - в обект на контрол ресторант – „Н.“, намиращ се в ..., стопанисван от „...“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ е допуснал до работа на 11.05.2021 г. лицето Й. ЦВ.

К., ЕГН **********, да работи като „сервитьор“ без предварително на работника да бъде връчен трудов договор и да му се предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, за сключения с него трудов договор, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП).

Административно-наказателното производство е образувано на 25.05.2021 г. , със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22007421 от свидетелката ЕЛ. СТ. СТ. на длъжност „ Главен инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София. Актът бил съставен срещу „...“ ООД, в присъствието на двама свидетели. В него свидетелката С. описала фактическите си констатации, посочила, че нарушението е извършено на 11.05.2021 г. в гр. София и дала правна квалификация на същото по чл. 63, ал. 2 от КТ. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата дата на управителя на дружеството нарушител, които след като се запознал със съдържанието му го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София не е постъпило писмено възражение срещу така съставения акт.

Горното послужило като основание, на 15.06.2021 г. Д.Г.И. директор на 2

Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София, да издаде обжалваното НП № 22-007421, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на „...“ ООД. НП е издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „...“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Наказателното постановление е било връчено на управителя на нарушителя на 23.06.2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката ЕЛ. СТ. СТ. /актосъставител/ и свидетеля Й. ЦВ. К..

Съдът кредитира показанията на свидетелката С.. Същите се потвърждават и са съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелката потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Тя си спомня за случая и за нарушителя.

Посочва нарушението, за което АУАН е съставен и излага в какво се изразява последното.

Съдът не се доверява изцяло на показанията на св. К., преценявайки ги от гледна точка на неговата заинтересованост от изхода на настоящия спор, а именно в частта, в която заявява, че в деня на проверката последният не е работил в ресторанта, макар да се е намирал в него, тъй като видно от собственоръчно попълнена от него декларация (приложена по делото на л. 32 от делото) е записал, че няма сключен трудов договор, не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор и че денят на проверката е бил негов пробен ден. Въз основа на изложеното съдът прави извод, че той е полагал труд през процесното време и на посоченото място без да е сключил писмен трудов договор, без да е получил екземпляр от такъв и без да му е връчено копие от заверено уведомление от НАП.

Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения 7-дневен срок от връчване на НП е (препис от същото е връчен на 23.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 30.06.2021г.). Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по закон реквизити. Ergo жалбата се определя като редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

3

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представените заповеди и длъжностна характеристика, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. При осъществената служебна проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП.

Нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ предписва задължение за предоставяне от работодателя на работника на трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Съдът намира, че правилото за поведение на чл. 63, ал. 2 от КТ предвижда, че на работника преди започване на работа следва да са представени както трудовият му договор, така и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Неизпълнението, на което и да е от двете или двете, води до осъществяване от обективна страна на този състав на нарушение.

От събраните по делото доказателства е видно, че Й. ЦВ. К. е започнал работа на дата 11.05.2021 г., тъй като по време на проверката извършена на същата дата, около 13:50 часа, той е работил като „сервитьор“ в проверявания ресторант, макар видно от приложения по делото трудов договор сключен на 10.05.2021 г. К. да е следвало да постъпи на работа на 12.05.2021 г. Предвид наличните по делото доказателства в тази насока и липсата на такива в насоката трудовият договор да е бил сключен на друга дата, то настоящият съдебен състав намира за доказано твърдението на административнонаказващия орган, че задължението за предоставяне на заверено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на служителя е възникнало от 10.05.2021 г.

На 11.05.2021 г. е бил първият работен ден на Й. ЦВ. К. и същият бил заварен в проверявания обект в 13:50 часа, т. е. в работно време да полага труд. Видно от справка на приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 08388213010976/11.05.2021 г., справката се е върнала заверена от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите на 11.05.2021 г. в 14:47:07 часа, т. е. заверено копие от тази справка към момент на проверката не е била предоставена на К.. Видно от собственоръчно попълнена декларация (л. 32 от делото) от К., по време на проверката, той е посочил, че с дружеството работодател няма нито сключен трудов, нито граждански договор. Посочил е още, че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Следователно 4 работодателят „...” ООД е допуснал до работа лицето Й. ЦВ. К. (на длъжност „сервитьор”), без преди постъпването му на работа да получи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушена забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. С това от обективна страна се реализира съставът на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ. В тази връзка законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя „...” ООД за нарушението на трудовите правила.

Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда налагането на административно наказание „имуществена санкция” в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател юридическо лице или ЕТ, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.

62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал.1 или ал. 2 от КТ. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице „...” ООД, което има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и е нарушило трудовото законодателство – разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която забранява допускането на работника до престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения, преди на последния надлежно да бъде връчено преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП . Това законово разрешение цели защита на трудовите права на работника и с неспазването му последните са нарушени.

С оглед обстоятелството, че от нарушението на трудовото законодателство не са произтекли вредни последици, нарушението е първо и е отстранено на датата на установяване, определеният размер не е съответен на нарушението и е завишен. В тази връзка съдът приема, че контролиращият спазване на трудовото законодателство орган е определил неправилно размера на имуществената санкция, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на размера до минималния – до размер на 1 500 лв.