Определение № 53 от 27.01.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Смолян, 27.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С.ов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. С.ов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500690 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК по частна жалба подадена от В. В. и М. В., чрез пълномощник адв. А. К. - П. срещу протоколно определение с peг. № 969 от 30.10.2025 г., постановено по гр. дело № 355/2025 по описа на Районен съд – Смолян. С обжалваното определение, съдът е прекратил производството поради недопустимост на предявения иск, като е осъдил ищците да заплатят на ответниците направените съдебни разноски по делото в размер на 1 200 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. Производството е образувано с правно основание по чл. 108 ЗС - иск за предаване на владението върху помещение - изба, принадлежаща към жилище с идентификатор *******.3. С влязло в сила решение № 196/28.07.2022 г. по гр.д. № 986/2021 г. на Районен съд — Смолян, ищците били признати за собственици на жилище с площ 59,80 кв.м., обособено в западната половина на сутеренен етаж на сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. С., в едно с принадлежащото му избено помещение.

По тяхна молба било образувано изпълнително дело № 364/2024 г. по описа на ЧСИ С. Д.. При предприет опит за въвод във владение, съдебният изпълнител отказал извършването му по отношение на избеното помещение, поради липса на индивидуализация на същото по площ, граници и местоположение.

Постановеният отказ е потвърден с Решение № 237/12.11.2024 г. по гр. д. № 453/2024 г. на Окръжен съд - Смолян. Тъй като ищците счели, че ответниците владеят избата без правно основание, бил предявен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението над същото. С протоколно определение от 29.10.2025 г., РС – Смолян прекратил производството по гр.д. № 355/2025 г. , поради недопустимост на предявения иск. Определението се счита за неправилно, поради следните съображения: твърди се, че съдът е приел недопустимост на иска при липса на изискуемите предпоставки за това. Аргументите на 1 първоинстанционния съд за наличие на „присъдено нещо“ се определят като необосновани, поради липса на идентичност на предмета и основанието с предходното дело. Представено е сравнение между съдържанието на петитума на двете искови молби, като се твърди че във втората такава, било посочено че ищците са собственици на изба /мазе/ със застроена площ 24.29 кв.м. светла /полезна/ площ 17.80 кв. м. намиращо се на партерния етаж: в жилищна сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. С., при посочени граници, което принадлежи към самостоятелен обект с идентификатор *******.3 с площ 59,8 кв.м. Поддържа се, че петитумът по втората искова молба, съдържа ново и различно искане - не само за установяване на собствеността върху конкретно, индивидуализирано помещение, но и за предаване на владението върху него.

Твърди се, че липсва идентичност между двете искания по смисъла на чл. 298 и чл. 299 ГПК и не е налице „присъдено нещо“, което да обуславя недопустимост на иска. Цел на предявения иск било да се уточни местоположението на избата и да се предаде владението върху нея, тъй като същата не била описана с площ и граници в диспозитива на решението от 2022 г. С последното и предвид отказа на ЧСИ и Окръжен съд - Смолян за въвеждане във владение, поради липса на индивидуализация на избеното помещение, се обосновава наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Изведено е заключение, че искът по чл. 108 ЗС е единственият допустим способ за защита и реализиране на правото на ищците.

В жалбата се сочи вътрешно противоречие в защитата на ответниците.

В писмения отговор същите твърдят, че искът е недопустим, тъй като избеното помещение вече е било предмет на влязло в сила съдебно решение, докато в съдебно заседание техният пълномощник заявява, че не е ясно кое точно избено помещение се претендира и че същото не било индивидуализирано. Тези твърдения се определят като взаимно изключващи.

Застъпва се, че ответната страна признава, че избеното помещение е индивидуализирано, което отпада като основание за прекратяване на делото. В настоящата искова молба се иска установяване на собственост върху избата като конкретна, точно определена част от имота, което не е било предмет на предходното дело. Цитирана е съдебна практика във връзка с естеството на инициираното съдебно производство. Твърди се, че с постановеното определение предмет на настоящата жалба съдът е извършил отказ от правосъдие. В случая, било заявено, че се търси защита на правото да се упражнява фактическата власт върху имота, доколкото това право е отречено от ответниците както и предвид отричането му от съдебния изпълнител, именно за това че избата не е индивидуализирана. Така, според жалбоподателите, не съществува пречка да бъде предявен иск за защита на правото на собственост в последващ процес. От настоящата инстанция се търси отмяна на протоколно определение с peг. № 969 от 30.10.2025 г., постановено по гр.д. № 355/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян, с което е прекратено производството по делото, като се иска делото да бъде върнато 2 на Районен съд – Смолян, за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска. Претендират се направените по делото разноски, като се прави и възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че подадената частна жалба е изцяло недопустима и неоснователна, а протоколно определение с peг. № 969 от 30.10.2025 г. по гр.д.№ 355/2025 г. е постановено изцяло в изпълнение на закона. Твърди наличие на идентичност между спора по второто по ред производство и това по гр.д. № 986/2021 г. по описа на РС-Смолян. В съдебно заседание, процесуалният представител на ищците заявил, че спорът по иска е единствено за предаване на владението върху същото избено помещение, което вече е било предмет на съдебен процес, по отношение, на което е налице влязло в сила съдебно решение. Самите ответници не оспорвали този факт като сами признават, че решението има сила на присъдено нещо. Спорът между страните според ищцовата страна не касае въпроса за собствеността на избата, а касае предаването на владението на избеното помещение, като по този начин се въвежда процесуална идентичност между предмета на първото производство - гр.д. № 986/2021 г. по описа на РС-Смолян и настоящия спор.

Твърди се наличие на присъдено нещо относно владението на процесната изба. В съдебното заседание по процесното дело, ищцовата страна, била заявила, че „първият процес е ангажирал същото избено помещение, но сега се иска единствено предаване на владението му, като собствеността вече е призната“. В тази връзка се излага становище, че исковото производство по реда на ГПК е диспозитивно т.е. зависи изцяло от заявеното от самите страни и основно от въведените в исковата претенция твърдения на ищците. След като същите твърдят, че именно относно процесното избено помещение съществува вече влязло в сила решение относно правото на собственост, то съдът не може да направи нищо друго, освен да прекрати производството като недопустимо, предвид факта, че произнасяне има дори и във връзка с владението, което следва от фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС. С решението по гр.д. № 986/2021 г. по описа на РС-Смолян, съдът вече се бил произнесъл относно предаване на владението върху процесното помещение. С последното се оспорва наличието на правен интерес от водене на производството. Не бил налице нов юридически факт, който да обоснове отделен, нов правен интерес. Липсвало ново нарушаване на владението, нова индивидуализация след влязлото в сила решение и прочие. Видно от съдържанието на жалбата било, че ищците не правят опит да обяснят, или коригират позицията си, като настояват, че е налице идентичност на исковата претенция по отношение на собствеността. На следващо място, алтернативните твърдения на ищците, че избата или не е индивидуализирана по първото дело или вече е била присъдена, като понастоящем се иска само владението, внасят вътрешна неяснота и противоречие. Съдът правилно бил приел, че исковата претенция се основава единствено и само на твърденията 3 на ищците в исковата молба. На база изложеното, ответната страна приема, че съдът правилно е прекратил делото поради процесуална недопустимост на повторния иск, произтичаща именно от въведената идентичност и действие на силата на присъдено нещо. Липсата на ново юридическо основание и допуснатото противоречие между изложени в исковата молба обстоятелства и изявленията в съдебно заседание довели процеса до недопустимост.

Като неоснователно се определя направеното възражение за прекомерност относно присъденото адвокатско възнаграждение. Моли, същото да бъде оставено без уважение, предвид обстоятелството, че последното е бланкетно. Излагат се съображения в тази насока. В заключение, се иска отхвърляне на частната жалба, като се претендират разноските за двете съдебни инстанции.

Като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият състав установи, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, чрез упълномощен представител, с правен интерес да искат отмяна на обжалваното от тях определение, преграждащо развитието на делото. Правото на жалба е упражнено редовно в законовия едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК (на 04.11.2025 г.), считано от съдебното заседание (29.10.2025г.).

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Пред Районен съд – Смолян се развива производството по гр. д. № 355/2025 г., образувано с правно основание по чл. 108 ЗС – с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на изба със застроена площ 24.29 кв.м, светла /полезна/ площ 17.80 кв. м., намираща се на партерния етаж в жилищна сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. С., при посочени в ИМ граници, която изба принадлежи към самостоятелен обект с идентификатор *******.3 с площ 59,80 кв.м, в западната половина на сутеренен етаж на сграда, построена в имот с идентификатор № ******* по КККР на гр. С.., като се осъди ответната страна, да предаде владението на същата изба.

С влязло в сила решение № 196/28.07.2022 г. по гр.д. № 986/2021 г. на Районен съд — Смолян, ищците са признати за собственици на жилище с площ 59,80 кв.м., обособено в западната половина на сутеренен етаж на сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. С., ведно с принадлежащото му избено помещение. По тяхна молба било образувано изпълнително дело № 364/2024 г. по описа на ЧСИ С. Д.. При предприет опит за въвод във владение, съдебният изпълнител отказал извършването му по отношение на избеното помещение, поради липса на индивидуализация на същото по площ, граници и местоположение. Постановеният отказ бил потвърден с Решение № 237/12.11.2024 г. по гр. д. № 453/2024 г. на Окръжен съд - Смолян. Тъй като ищците счели, че ответниците владеят избата без правно основание, бил предявен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението над същото. С протоколно 4 определение от 29.10.2025 г., РС – Смолян прекратил производството по гр.д.

№ 355/2025 г., поради недопустимост на предявения иск. За да постанови определението си, първоинстанционният съд приел, че вече съществува съдебно произнасяне относно собствеността на описания недвижим имот, което произнасяне е свързано с установителната част иска по чл. 108 от ЗС.

След като има сила на присъдено нещо относно процесната изба, предявяването на повторна искова претенция е недопустима. Налице е сила на присъдено нещо, която произтича от влязло в сила съдебно решение № 196 от 28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 986 от 2021 г. по описа на РССмолян, потвърдено с Решение № 325 от 19.12.2022 г. по в. гр. дело № 315 от 2022 г. по описа на ОС-Смолян. Повторно предявената искова претенция се явява недопустима. Това е така, тъй като процесуалния представител на ищците изрично заявил в с.з., че основния спор по делото е не установяване правото на собственост, макар да включва като елемент от фактическия състав от така заявената претенция. При постановяване на обжалваното определение, решаващият съд е взел предвид обстоятелството, че с Решение № 196 от 28.07.2022 г. по гр. дело № 986/2021 г. по описа на РС - Смолян е налице произнасяне за предаване на владението, именно върху имота - предмет на настоящия спор, налице е изричен диспозитив по тази претенция, поради което спора би бил пререшен при евентуално развитие на прекратеното производство. В случая, при изрично заявено искане за предаване на владението, което било потвърдено от процесуалния представител на ищците в с.з., съдът е приел, че липсва правен интерес от водене на същия иск по чл.