Определение № 16655 от 09.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16655 гр. София, 09.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508996 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, чрез юрк. Д. Д.а срещу определение № 26491 от 18.06.2025 г. по гр.д. № 30108/2024 г. по описа на СРС, 140 състав.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „ВИВУС.БГ“ ООД за изменение на решение № 9859/28.05.2025 г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за оказана на ищеца И.К. Д. безплатна правна помощ.

Твърди се, че в частната жалба, че претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство представлява злоупотреба с процесуални права и е в разрез с принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК. В период от около две години И.К. Д., представляван от адвокат Д. М., подал повече от 91 искови молби срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с идентичен предмет – прогласяване нищожността на договори за кредит и осъждане на дружеството да върне недължимо платени по тези договори суми.

Използваните от ищеца кредитни услуги били еднотипни, при прилагане на едни и същи общи условия. Еднотипни били и подадените искови молби.

Вместо да депозира една искова молба, представителят на ищеца образувал множество дела, увеличавайки по този начин стойността на разноските и даващи възможност на адв. М. да претендира в своя полза възнаграждения, 1 значително надвишаващи стойността на исковете.

Евентуално се излагат в частната жалба възражения за прекомерност на възнаграждението, както и за липса на материална затрудненост на ищеца И.К. Д. да заплати адвокатския хонорар, след като е внесъл разноски за дължимата държавна такса. Оспорено е и начисляването на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение.

От ответника по жалбата е постъпил отговор, в който се съдържа възражение срещу нейната основателност. Всеки договор представлявал отделно облигационно правоотношение, а защитата на потребителя срещу поведението на ответника, който системно включвал неравноправни клаузи в договорите си, не можело да се квалифицира като „злоупотреба с процесуални права“.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира следното:

На 27.05.2024 г. И.К. Д., чрез адв. Д. М., е подал искова молба, с която срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД са предявени установителен иск за нищожност на договор за паричен заем № 9870238057/28.07.2021 г. и за връщане на недължимо платена сума в размер на 45.71 лева.

След постъпване на отговор от ответника гр.д. № 30108/2024 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.03.2025 г., в което представители на страните не са се явили. Преди провеждане на заседанието адв. Д. М. е представил молба делото да се гледа в отсъствие на ищеца.

Приложил е списък с разноски по чл. 80 от ГПК – 100 лева държавна такса и по 480 лева адвокатско възнаграждение за всеки от исковете, и договор за правна защита и съдействие за правна защита и съдействие на И.К. Д., изразяваща се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително образуване на изпълнително дело. Правната помощ на И. Д. е предоставена безплатно.

С решение № 9859/28.05.2025 г. съдът е уважил предявените от ищеца искове и е осъдил „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на И. Д. държавна такса в размер на 100 лева, а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ – 480 лева адвокатско възнаграждение.

2

На 30.05.2025 г. „ВИВУС.БГ“ ЕООД е подал молба за изменение на решението в частта за дължимото на представителя на ответника адвокатско възнаграждение, която е оставена без уважение с определение № 26491/18.06.2025 г.

Определението е връчено на жалбоподателя „ВИВУС.БГ“ ЕООД на 24.06.2025 г. и на същата дата е подадена частна жалба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство.

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Видно от приложеното към исковата молба пълномощно (без дата), И.К.

Д. е предоставил права на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за представителство пред редица държавни и кредитни институции, включително пред съдилища на територията на Република България във връзка със сключени от упълномощителя договори за кредит.

След извършена служебна справка за образувани от И.К. Д. дела срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД се установява, че за 2023 г. и 2024 г. са образувани повече от 90 дела, с идентични твърдения – нищожност на договори за паричен заем, сключени в периода 2021 г. – 2022 г., и връщане на недължимо платени суми, в значителната си част под стойността на претендираното адвокатско възнаграждение от адв. М..

Действително, не са били налице пречки пълномощникът на И.К. Д. да предяви исковете, основани на еднакви твърдения относно нищожността на всеки от договорите за паричен заем, ведно с осъдителни претенции за връщане на недължимо полученото от ответника. Дори и да са налице отделни правоотношения, договорите са сключени при общи условия и в приложение на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Разликите са в различните дати на тяхното сключване и размера на сумите, но са в останалата си част – досежно страните и съдържанието на правоотношенията (права и задължения), те са идентични. В подкрепа на извода, че завеждането на множество искови молби представлява нарушение на заложения в чл. 3 от ГПК принцип за добросъвестно упражняване на процесуалните права е и обстоятелството, че дни преди подаването на 3 исковата молба, по която е образувано гр.д. № 30108/2024 г. - на 23.05.2024 г., са подадени други две искови молби от И.К. Д., представляван от същото адвокатско дружество, по които са образувани гр.д. № 29619/2024 г. и гр.д. № 29735/2024 г. Исковете са основани на същите твърдения за нищожност, макар и на други договори, като по първия от тях се претендира сумата от 117.49 лева, а по втория – 18.01 лева. Затова и предявяването на стотици отделни граждански дела, всяко с идентични твърдения и с разлика единствено в номера и датата на договора за паричен заем и в размера на недължимо платената от Д. сума не почива на легитимен правен интерес. Явна е злоупотребата с процесуални права, насочена към постигане на неоснователно обогатяване, чрез присъждане на адвокатски възнаграждения по всяко дело, при това в размер, много по-висок от размера на осъдителните претенции.

Отделно от нарушението на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, чл. 36 от ЗАдв. предвижда възнаграждение за труда на адвоката. Изготвянето на бланкетна искова молба, в която се променят само номер на договор и дата и стойност на недължимо получена от ответника сума, и многократното й завеждане в съда не обосновава определяне на възнаграждение по всяко от образуваните по тези искови молби дела.

Представителят на ищеца – адв. М., не е положил и труд, изразяващ се в явяване на насрочените от съдилищата открити съдебни заседания.

Съдът не споделя възраженията на адв. Д. М., че не е налице злоупотреба с право, след като се търси защита на потребител срещу неравноправни клаузи в договори за заем. Дори и ответникът да е включил в договорите неравноправни клаузи, предявяването на множество искове не е адекватно на търсената защита и с нищо не допринася за охраняване на правата на потребителя. Напротив, разглеждането на делата от отделни състави на съда води до по-бавно постигане на целения правен резултат. Единствената полза се изразява в генериране на отделни адвокатски възнаграждения за Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. Идентични неравноправни клаузи не оправдават завеждане на отделни дела, по които ответникът да бъде „наказан“ с осъждане да заплаща ако не недължими, то поне неоправдано високи адвокатски възнаграждения.

Затова и в настоящия случай е приложима практиката на ВКС, обективирана в определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III 4 г.о. на ВКС, според която „претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лева по иск с цена 119.34 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.“ Задължение на съда е да осуети такава злоупотреба.

Присъждане на адвокатско възнаграждение за осъдителни искове с цена, пониска и от дължимата държавна такса за тяхното разглеждане, е в разрез с легитимната цел на адвоката да се присъди възнаграждение съобразно положения от него труд.

По така изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 26491 от 18.06.2025 г. по гр.д. № 30108/2024 г. по описа на СРС, 140 състав, с което е отхвърлена молбата на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за изменение на решение № 9859/28.05.2025 г. в частта относно присъденото в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 9859/28.05.2025 г. по гр.д. № 30108/2024 г. по описа на СРС, 140 състав в частта, в която на основание чл. 38 от ЗАдв „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004 сумата от 480 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И.К. Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5