Решение № 1276 от 23.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. В., 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110204146 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„А.Т.“ № 14, ет. 4, ап. 8, против Наказателно постановление № 26-0433-000510 от 17.07.2026 г., издадено от Началника на П. Районно управление при ОДМВР – В., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 184, ал. 2, т. 2, предл.

П. от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро за извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва доказаността на фактическата обстановка, като твърди, че навлизането върху пешеходната пътека е станало непосредствено преди включването на зеления пешеходен сигнал и при червен сигнал за автомобилите по булеварда, без да е създадена опасност за движението. Поддържа, че контролните органи не са имали пряка видимост към светофарната секция. Алтернативно прави искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на Д.ието с оглед късния нощен час, липсата на трафик и отсъствието на вредни последици, като се 1 позовава на Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к.д. № 19/2024 г. на Конституционния съд на Република Б.. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление или да приложи чл. 28 от ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Д. Ж. Д. се явява лично, поддържа жалбата и пледира по същество за нейното уважаване, като излага съображения, че е действал с оглед собствената си преценка за безопасност и оспорва начина на установяване на нарушението от полицейския патрул.

Въззиваемата страна – Началникът на П. РУ при ОДМВР – В., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмени бележки с вх. № 80211/13.10.2026 г., депозирани чрез ОДМВР – В., изразява становище за неоснователност на жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.06.2026 г. около 22:54 – 22:57 часа жалбоподателят Д. Ж. Д. се придвижвал пеша в гр. В. по ул. „А. I“ в посока към бул. „М.Л.“ и Морската градина в компанията на свои познати.

При достигане на кръстовището на ул. „А. I“ и бул. „М.Л.“ жалбоподателят предприел пресичане на пътното платно на булеварда в посока от бул. „В.В.“ към бул. „Сливница“ (към сградата на Община В.). Към момента на навлизане и преминаване на жалбоподателя през пътното платно пешеходната светофарна секция на светофарната уредба, работеща в нормален трицветен режим, е подавала забраняващ червен сигнал за пешеходците.

По същото време полицейските служители Д. Ж. К. (командир на отделение при П. РУ – В.) и Д. Ж. А. (полицейски орган при П. РУ – В.) изпълнявали служебните си задължения по патрулиране с патрулен автомобил, оборудван със служебен видеорегистратор, движейки се по ул. „А.

I“ в посока бул. „М.Л.“. За посоката на движение на патрулния автомобил светофарът светел със зелен сигнал. От разстояние около 20–30 метра полицейските служители възприели непосредствено как жалбоподателят 2 пресича пътното платно на булеварда при действащ червен сигнал на пешеходния светофар.

Служителите спрели жалбоподателя за проверка след пресичането му. На въпрос защо пресича на забраняващ сигнал, Д. Ж. Д. заявил, че е преценил, че преминаването за него е безопасно, тъй като приближаващите автомобили били далеч. Контролните органи му разяснили, че пресичането на червен сигнал е нарушение на правилата за движение по пътищата. П.начално на място му бил издаден Фиш за глоба серия GT № 19096159 от 22.06.2026 г. за нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП с наложена глоба в размер на 51,13 евро.

Жалбоподателят оспорил фиша с писмено възражение рег. № 4897007833 от 24.06.2026 г. След извършена служебна проверка по преписката и преглед на видеозаписа от служебния видеорегистратор, обективирани в Докладна записка рег. № 433р-27659 от 16.07.2026 г., фишът бил анулиран в системата АИС-АНД поради подаденото жалба.

На 05.07.2026 г. полицейският орган съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение серия АД № 325566 в присъствието на свидетелите К. и А.. за това, че на 22.06.2026 г. около 22:54 ч. на кръстовището на ул. „А. I“ и бул. „М.Л.“ като пешеходец пресича на червен светофар (не спазва светлинните сигнали на пътните светофари) – нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него с отбелязване, че ще изложи възраженията си допълнително.

Въз основа на съставения АУАН и събраните материали по преписката, включително видеозаписи от охранителни камери на кръстовището, предоставени от ОП „ТАСРУД“, Началникът на П. РУ при ОДМВР – В. издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0433-000510 от 17.07.2026 г., с което на Д. Ж. Д. на основание чл. 184, ал. 2, т. 2, предл. П. от ЗДвП е наложена глоба в размер на 51,13 евро за виновно нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 21.09.2026 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото писмени доказателства: АУАН серия АД № 325566/05.07.2026 г., Фиш серия GT № 19096159/22.06.2026 г., Докладна записка рег. № 433р-27659/16.07.2026 г., писма и приемо3 предавателен протокол от ОП „ТАСРУД“, Справка картон на водача, Заповед № 3653-330/19.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – В. и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, както и от показанията на разпитаните свидетели Д. Ж. К. и Д. Ж. А., дадени в съдебно заседание, и от възпроизведените в залата видеозаписи от оптичния носител по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и А. като последователни, логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените материали и видеоданните. Свидетелите нямат служебна или лична заинтересованост от изхода на делото и пресъздават обективно възприетите факти относно посоката на движение на патрулния автомобил при разрешаващ зелен сигнал и пресичането на пешеходеца при червен пешеходен сигнал. Формалното отразяване на поредността на разпита в съдебния протокол не разколебава достоверността на техните показания, доколкото самоличността и на двамата свидетели е установена надлежно, същите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и са разпитани непосредствено в присъствието на страните.

Фактическите констатации се потвърждават и от възпроизведените в съдебно заседание видеофайлове, на които се проследява навлизането на пешеходеца на пътното платно при действаща забранителна фаза на светофара, като самият жалбоподател изрично заяви пред съда: „Разпознах безпогрешно себе си на П.то видео, което ни беше показано“. Обясненията и възраженията на жалбоподателя, че е предприел пресичането, разчитайки на липсата на автомобили и на предстоящата смяна на светофарната фаза, не опровергават извършването на нарушението, а напротив – потвърждават, че към момента на стъпване на платното сигналът на пешеходния светофар е бил червен.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от 4 компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН – полицейски орган при П. РУ – В., надлежно оправомощен със Заповед № 3653-330 от 19.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – В.. Наказателното постановление е издадено от компетентен наказващ орган по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН – Началника на П. РУ при ОДМВР – В., съобразно правомощията по Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени преклузивните и инструктивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити съответно по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на датата, часа, мястото, обстоятелствата на извършване и нарушената законова разпоредба.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да спазват светлинните сигнали. Задължението за спазване на забраняващия червен сигнал на светофарната уредба е абсолютно и безусловно. Правилата за движение по пътищата не предоставят на пешеходците право на субективна преценка да пренебрегват светлинната сигнализация въз основа на лични съображения за липса на трафик, отдалеченост на приближаващи превозни средства или предстояща смяна на фазите.

Административното нарушение по чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е формално, на просто извършване. За неговата съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат или създаването на непосредствена аварийна ситуация. Достатъчно е обективното осъществяване на забраненото поведение – пресичане на платното при червен сигнал, което в случая е доказано по несъмнен начин, както от показанията на свидетелите-очевидци, така и от видеозаписите. Д.ието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал забраняващия характер на сигнала, но въпреки това съзнателно е навлязъл на платното.

Правилно Д.ието е квалифицирано под санкционната норма на чл. 184, ал. 2, т. 2, предл. П. от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 51,13 евро за пешеходец, който не спазва светлинните сигнали на пътните светофари.

Санкцията е законоустановена в абсолютен размер, поради което административнонаказващият орган и съдът нямат правомощие да я 5 намаляват или изменят под този предел (чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).

Съдът намира за неоснователно и алтернативното възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Действително, с Решение № 4 от 30.04.2025 г. по к.д. № 19/2024 г. на Конституционния съд на Република Б. законовата забрана за прилагане на института на маловажния случай по ЗДвП бе обявена за противоконституционна, поради което съдът дължи преценка по чл. 28 от ЗАНН. В конкретния казус обаче не са налице предпоставките за квалифициране на Д.ието като маловажен случай. Нарушението е извършено на възлово и широко булевардно кръстовище в централната градска част.

Неспазването на светофарната сигнализация от пешеходци поставя в риск безопасността на всички участници в движението. Липсата на настъпило пътнотранспортно произшествие или телесни увреждания не придава на Д.ието характер на маловажност, тъй като законодателят е предвидил потежка санкция при настъпване на вреди (чл. 184, ал. 5 от ЗДвП), а съставът по чл. 184, ал. 2, т. 2 от ЗДвП отчита именно типичното преминаване без настъпили вреди. Нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, а данните от справката за нарушител сочат за проявено системно несъобразяване с установените правила за движение по пътищата. Поради това целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН не могат да бъдат постигнати само с предупреждение, а налагат потвърждаване на законоустановената имуществена санкция.

При този изход на спора и предвид потвърждаването на наказателното постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл.

143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Областна дирекция на МВР – В. следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща левовата равностойност на 130,00 лв. (сто и тридесет лева).