Решение № 424 от 05.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000394 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №140 от 12.04.2023 г.,постановено по т.д.№356/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е осъден ответникът З.

“Л.”АД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.”С.”№67 да заплати на ищеца Д. С. С. с ЕГН ********** от гр.С.,ул.”Т.”№9 сумата от 60 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени болки и страдания в резултат на получени травматични увреждания,а именно:контузия на гръдния кош и коремна област,контузио фации,фрактура на носни кости без разместване,контузия на очната ябълка отляво,хематом на клепача на лявото око,фрактура на орбиталния под по повод на настъпило ПТП на 16.09.2017 г.,при което водачът Д. Й. Л.,управлявайки лек автомобил “А.,с рег. №***,като е загубил контрол над лекия автомобил,е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал в скат отляво на пътя по посока на движението,с което е реализирал ПТП,при което са причинени и посочените телесни увреждания на ищеца,както и сумата от 34,80 лв.,представляваща сторени разходи за лечение,а именно заплатена потребителска такса в лечебното заведение,и сумата от 111,60 лв. направени разходи във връзка с предявяване на претенцията,а именно снабдяване с медицинска документация за изпращането й на застрахователя,ведно със законната лихва върху присъдената сума за неимуществени вреди от 60 000 1 лв.,начиная от уведомяването на застрахователя на 08.12.2021 г. до окончателното изплащане,както и ведно със законната лихва върху сумата от 34,80 лв.,начиная от датата на исковата молба-17.06.2022 г. до окончателното изплащане.Наред с това,със същото решение е осъден от ответникът “Л.”АД с ЕИК *** да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 2405,85 лв.,както и да заплати на ищеца Д. С. С. с ЕГН ********** сумата от 850 лв. сторени деловодни разноски.

Горното решение е обжалвано частично от ответника в първоинстанционното производство-З. “Л.”АД-гр.С. с с ЕИК ***.Във въззивната жалба,подадена чрез пълномощника на дружеството-адв. В. Д.,е заявено,че първоинстанционното решение се обжалва в частта,в която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца Д. С. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 30 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика,считано от датата 08.12.2021 г. до окончателното плащане на главницата.Заявено е още,че решението се обжалва и в частта за присъдени в тежест на дружеството-жалбоподател разноски по делото по съразмерност на обжалваната част.Жалбоподателят поддържа,че в обжалваните части първоинстанционното решение е неправилно,необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Счита,че определеният от съда размер за неимуществени вреди не отговаря на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е завишен.В тази насока развива конкретни аргументи в жалбата си.Посочва,че всички травми на ищеца,болки и субективни усещания,търпени от него вследствие на процесното ПТП,са отшумели в рамките на 15-20 дни,а намаленият обем на движение на очите на С. е минимален и в рамките на нормите,т.е. не се отклонява от нормалното движение на очите и не затруднява виждането му.Посочва още,че периодът на двойно виждане на ищеца е траел не повече от 20 дни,а този,в който не е можел да вижда-5-6 дни след катастрофата и това,според жалбоподателя,е било така не заради травмата на окото,а докато му спадне отокът и му премине кръвонасядането.Установило се е още от приетата СТЕ,както сочи жалбоподателят,че не са налице емоционални или психологически негативни изживявания на ищеца извън обичайните такива при такъв вид ситуации,както и че психологичният му статус към момента е нормален и ищецът има нормално когнитивно,социално и емоционално състояние.В жалбата се поддържа още и аргумента,че определеният размер на търпените неимуществени вреди от ищеца не е съобразен с икономическата ситуация в страната-лимитите на застраховка “Гражданска отговорност” и минималната работна заплата за страната към въпросния период /2017 г./ и средния общ годишен доход на лице за същия.Изложени са и съображения защо,според жалбоподателя,тези лимити и минималната работна заплата подлежат на съобразяване при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и при преценка на икономическата ситуация в страната към релевантния период-в случая към 2017 г.,когато е реилизирано процесното ПТП.Жалбоподателят,също така,счита че следва да се отчете и отдалечеността на процесния инцидент от момента на постановяване на 2 решението на съда-почти 6 години.

В заключение,въз основа на поддържаните в жалбата съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното решение на ОС-Пловдив,постановено по т.д.№356/2022 г. по описа на същия съд,в частта,в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца Д. С. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв.,ведно със законната лихва от 08.12.2021 г. до окончателното плащане на главницата и в частта за присъдени в тежест на дружеството-жалбоподател разноски по делото по съразмерност на обжалваната част /държавна такса и адвокатски разноски/.Моли също така да се отхвърли предявения иск за посочената разлика,а по отношение на присъдените в тежест на дружеството разноски по делото-същите да бъдат редуцирани съразмерно с отхвърлената част от иска.Претендира направените разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.

Въззиваемият Д. С. С.-ищец в първоинстанционното производство,е подал в законния срок,чрез пълномощника си адв. Р.М.,писмен отговор на въззивната жалба,в който е изразил становището,че жалбата е допустима,но по същество неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение е правилно в обжалваните му части и като такова следва да се потвърди в тези части.Конкретни и подробни аргументи за обосноваване на това становище въззиваемият развива в отговора си.Счита,че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съобразен както с принципа за справедливост,визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,така и с утвърдената съдебна практика по сходни случаи,а също и с всички установени по делото обстоятелства,които следва да се имат предвид при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение.В молба с вх.№7665 от 03.10.2023 г.,подадена от въззиваемия Д. С. чрез пълномощника му адв. Р.М.,е заявено,че въззиваемият прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,в случай че същото надвишава минимално определеното.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция и не са представени писмени доказателства от тях пред тази инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваните му части и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. За яснота следва да се посочи,че в жалбата са грешно посочени номера и датата на постановяване на първоинстанционното решение,но това е техническа 3 грешка,която не внася неяснота относно решението,предмет на обжалване,тъй като в самата жалба е описан изцяло диспозитива на решение №140 от 12.04.2023 г.,постановено по т.д.№356/2022 г. по описа на ОС-Пловдив и това описание изцяло съвпада със съдържащия се в решението диспозитив.Освен това е вярно посочен и номера на делото,по което е постановено частично атакуваното първоинстанционно решение.При това положение за въззивния съд,въпреки допуснатата в жалбата техническа грешка,няма съмнение,че предмет на заявеното от жалбоподателя частично обжалване е именно решение №140 от 12.04.2023 г.,постановено по т.д.№356/2022 г. по описа на ОС-Пловдив.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№356/2022 г. на ОС-Пловдив,ТО, XVIII-ти състав са предявени от Д. С. С. с ЕГН ********** против З. “Л.”АД-гр.С. с ЕИК *** осъдителни искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществени вреди-болки и страдания,в резултат от претърпени от ищеца травматични увреждания при ПТП от 16.09.2017 г.,ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя-08.12.2021 г. до окончателното изплащане,както и за заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 34,80 лв. за сторени разходи за лечение на травматични увреждания,получени при същото ПТП от 16.09.2017 г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и на следващо място-за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 111,60 лв.-направени разходи във връзка с предявяване на претенция за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.493,ал.1,т.4 от КЗ.

С постановеното по делото решение №140 от 12.04.2023 г. първоинстанционният съд е приел предявените искове за доказани по основание и в пълния им предявен размер и ги е уважил изцяло,а със сега подадената въззивна жалба решението на ОС-Пловдив,както се отрази погоре,се обжалва само в частта,с която иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 30 4

000 лв. до присъдения /и претендиран от ищеца/ размер от 60 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика от датата 08.12.2021 г. до окончателното плащане,а също и в частта за разноските.В останалата част,в която иска за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размера от 30 000 лв.,както и в частите,в които са уважени предявените осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в съответен размер от 34,80 лв. и 111,60 лв. решението на ОС-Пловдив не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Имайки предвид съдържащите се във въззивната жалба оплаквания срещу обжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение,отнасящата се до предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,въззивният съд счита,че в настоящото производство по жалбата не е спорен приетия от първата инстанция извод,че същият иск е доказан по основание,а предвид същите оплаквания е спорен само размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в този контекст-въпроса дали размера на присъденото и определено от първоинстанционния съд обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост,въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.С оглед на така очертания с жалбата предмет на конкретното въззивно обжалване,настоящият съд счита,че с решението си следва да извърши преценка само относно справедливия и дължим на ищеца размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие на процесното ПТП,настъпило на датата 16.09.2017 г.В тази връзка въззивният съд приема следното от фактическа и правна страна: