Решение № 5678 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5678 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. К.а като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100500030 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на С.

С. чрез особен представител адвокат В. К. срещу Решение 20207511 от 06.11.2021г., постановено по гр. д. № 3209/2019г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, в частта с която е уважени, предявеният от „М.П.М." АД с ЕИК ******* (с предходни правно организационни форма и наименования „М.П.М.“ООД ЕИК ******* и „К.“ООД) срещу жалбоподателя иск по чл. 422 ГПК за дължимост на главница от 500,00 лева и възнаградителна лихва от 61,54 лева по договор за потребителски заем 1019808/06.01.2017г..

В жалбата са изложени оплаквания за липса на произнасяне на СРС по направени от жалбоподателя възражения за нищожност на договора за заем, както и за недопустимост на решението, тъй като е предявен иск на договорно основание, а съдът го е уважил на извъндоговорно такова, а именно чл. 23 от ЗПК вр. с чл. 34 от ЗЗД.

Искът бил и недоказан по размер. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

След служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд 1 е обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните пои делото доказателства въззивния съд намира следното.

Оплакването по прилагането на чл. 23 от ЗПК е ирелевантно за делото и няма връзка с мотивите на СРС. СРС е уважил установителен иск по чл. 415 ГПК, като е приел, че има валиден договор, а не се е позовавал на чл. 23 ЗПК, в която норма се урежда хипотеза на признаване, че договора е нищожен. СРС е посочил чл. 23 от ЗЗД, а не от ЗПК и то във връзка с отхвърлената претенция за неустойка. Освен това съгласно трайната практика на ВКС чл. 23 ЗПК е приложим и когато искът е предявен на договорно основание-тоест за изпълнение на договора и бъде установена недействителност на договора и ако се установи предоставяне на сумата искът следва да бъде уважен независимо, че не е предявен иск по чл. 55 ЗЗД.

В конкретния случай жалбата обаче е основателна. Няма никакви доказателства по делото в подкрепа на твърдението за валидно сключен договор по реда на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Няма никакви доказателства да е получено съгласие на потребителя както изисква ЗПФУР чл. 18. По делото няма приложена и вещото лице по СТЕ не констатирало изходяща от ответника електронна кореспонденция, която да може да доведе до извод за съгласие за сключване на договор.

СТЕ също не доказва пълно и главно, че имейл адресът е действително на ответника, като и вещото лице в ОСЗ е посочило, че няма как със сигурност да даде такова заключение. Няма и доказателства, че телефонния номер е предоставен именно на ответника по съответен договор с определен оператор.

Видно от представения по делото договор той не е съставен с еднакъв по размер шрифт-част от съдържанието му е с размер на шрифта, който е много по-малък от другата част и това се установява с „просто око“ без да е нужна експертиза. Това е императивно изискване на ЗПК, важимо и в случаите на договор по ЗПФУР и води на самостоятелно основание до недействителност на договора.

На следващо място няма никакви доказателства сумата по договора да е преведена по банкова сметка на ответника.

Представеното платежно нареждане не доказва, че сметката на получателя е заверена със сумата по платежното нареждане. Плащането се счита извършено със заверяване сметката на получателя (чл. 75, ал. 3 ЗЗД).

Представените по реда на чл. 192 ГПК документи от „Юробанк България“АД установяват само факта, че сметката е на ответника, но никъде в тях няма данни за заверяване на сметката със сумата твърдяна като предоставена в заем.

Отделно в представеното с исковата молба и изходящо от ищеца платежно 2 нареждане като основание е посочен номер на договор, различен от номера на приложения по делото такъв.

При липса на доказателства за валидно сключен договор и за предоставяне на сумата, то и за ответника не е възникнало задължение за връщане, поради което исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, а решението следва да се отмени.

При този изход на делото само въззивникът има право на разноски, но не е сторил такива.

Въззиваемия следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС за държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 25,00 лева Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ (включително в частта по разноските присъдени на ищеца) Решение 20207511 от 06.11.2021г., постановено по гр. д. № 3209/2019г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „М.П.М." АД с ЕИК ******* (с предходни правно организационни форма и наименования „М.П.М.“ООД ЕИК ******* и „К.“ООД) срещу С. М. С. с ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК за дължимост на главница от 500,00 лева и възнаградителна лихва от 61,54 лева по договор за потребителски заем 1019808/06.01.2017г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „М.П.М." АД с ЕИК ******* (с предходни правно организационни форма и наименования „М.П.М.“ООД ЕИК ******* и „К.“ООД) срещу С. М. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к.

******* искове по чл. 422 ГПК вр. с 9 ЗПК за установяване на дължимост на главница от 500,00 лева и възнаградителна лихва от 61,54 лева по договор за потребителски заем 1019808/06.01.2017г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 30422/2017г. на СРС.

ОСЪЖДА „М.П.М." АД с ЕИК ******* (с предходни правно организационни форма и наименования „М.П.М.“ООД ЕИК ******* и „К.“ООД) и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка за държавни такси на Софийски градски съд с IBAN: ******* 01 при БНБ сумата от 25,00 лева за държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4