Решение № 2340 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2340 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110104111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на А. М. М., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето М. Д. С., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение Д. М. С..

В сезиращата съда молба молителката сочи, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство до м. март 2024г., от което имат едно дете – М., като причина за настъпилата раздяла е упражняваното спрямо М. физическо и психическо насилие в присъствието на детето.

Конкретно се излага, че на 28.03.2025г. на детето следвало да бъдат направени кръвни изследвания. Молителката помолила ответникът да доведе детето пред медицински център „Санита“ в кв. „Младост“. Уговореният час при лекаря бил 13:30ч.

Ответникът в съобщение потвърдил, че ще доведе детето.

На посочената дата, молителката сочи, че била пред медицинския център в 13:10ч. Тъй като не видяла ответника и детето, започнала да звъни на бащата по телефона. Ответникът постоянно и затварял, поради което след третото отклонено обаждане, звъннала на майка му. След като родителят на ответника потвърдил, че последният и детето са при нея, молителката помолила да му предаде, че чака детето пред блока. Твърди, че ответникът слязъл с детето, при което я хванал за яката, вдигнал я във въздуха и силно я ритнал. Подпрял я на входната врата на блока и я стиснал силно за шията. Молителката му казала да я пусна и се опитала да извика за помощ. Усетила много силна болка в областта на шията. През това време детето ги гледало изплашено. Ответникът я пуснал. Молителката взела детето и влезли в 1 медицинския център. Била разтреперена от уплаха. След като детето я попитало „Мамо, татко защо те бие?“ се разплакала, чувствайки се обидена и унизена.

На същия ден молителката подала жалба в 3 РУ – Варна, а на следващия ден посетила съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

С оглед горното и сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН.

В с.з. по същество молителката лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли за нейното уважаване.

Ответникът Д. М. С. не оспорва, че с молителката имат родено общо дете, както и че към настоящия момент страните са във фактическа раздяла. Поддържа, че по време на съвместното им съжителство отношенията им били лишени от хармония и спокойствие, като опитите на ответника да подобрят взаимоотношенията си и да закрепим връзката си останали безуспешни, поради цялостното несходство в характерите, различен мироглед и ценностна система. Поддържа и че след фактическата раздяла на страните, молителката целенасочено възпрепятства контакта на ответника с детето.

Конкретно по повод твърдяния акт на насилие се излага, че на 25 март 2025г., детето М. било при майката на молителката. Тъй като здравословното състояние на детето не било добро, страните се уговорили ответникът да вземе М. от майката на молителката и двамата да го заведат при личния лекар д-р М. К. в МЦ „Санита“, в часовете между 14/14:30ч. При прегледа лекарят ги посъветвал, ако детето не се подобри до петък, да го заведем отново за повторен преглед. На 27.03.2025г., чрез текстово съобщение чрез приложение “viber”, молителката попитала ответника дали може да вземе детето и да го заведем “пак така”, което за него означавало, да го вземе от майка й и отново между 14-14:30ч. заедно да заведат детето на преглед. Отговорил, че вероятно ще може. А. М. му казала да потвърди до петък 12:00ч., тъй като майка щяла да пътува в 13:50ч. Още в 10:40ч. на 28 март се обадил на майката на молителката, която му казала да вземе детето в 13:00ч. Попитал я да дойде ли по-рано, но тя категорично му заявила да отиде точно в 13:00ч. Същият ден, малко преди 12:00ч., А. М. го попитала дали ще вземе детето, като ответникът й отговорил положително. В 12:06ч., молителката отново му звъннала и го попитала кога ще вземе детето. Отговорил й, че майка й му е казала да отиде в 13:00ч. Молителката проявила някакво несъгласие, като ответникът съвсем спокойно й обяснил, че родителят й така му е казал. Въпреки това А. М. продължила с изнервен тон да изразява несъгласие, като ответникът отново й обяснил, че майка й така е пожелала. Твърди, че този диалог се потретил, при което молителката му заявила да не й вика. Към него момент излага, че бил в магазин Jysk и говорил спокойно, без ни най-малко да повишава тон, но молителката продължила да настоява, че й вика.

2

Ответникът излага, че в 12:55ч. взел детето от дома на майката на молителката.

В съответствие с казаното му от А. М. завел детето в дома на своя родител, от където молителката му обяснила, че ще го вземе и ще заведе сама М. на лекар. По повод промяната на уговорката сочи, че звънял на молителката в 13:06ч. В 13:18ч молителката му звъннала по телефона, но той не чул същия, тъй като играел с детето.

В 13:30ч. А. М. се обадила на майката на ответника, като по време на разговора й крещяла, като С. успял да възприеме част от казаното, а именно: че я „правил на луда“, лекарката чакала, какви номера й въртял, веднага да слизал долу. Сочи, че майката му се разстроила от поведението на молителката. Взел детето и слязъл пред блока, където молителката го чакала. Видимо не изглеждала добре – била с наведена глава и с двете ръце се държала за нея. В момента, в който ги видяла се изправила, тръгнала към ответника, дръпнала раницата на детето от ръцете на С. и го наругала. Ответникът й отвърнал да престане да се държи по този начин, да не си позволя да крещи на майка му и да си прави уговорки само с него. В отговор твърди, че молителката му заявила „Ще видиш сега какво ще ти се случи, ще съжаляваш!” и заминала изнервена към МЦ “Санита“.

С оглед горното ответникът поддържа, че не е извършил акт на домашно насилие нито спрямо молителката, нито спрямо детето. Последното, ако е било стресирано, счита, че причината за това е единствено и само в поведението на неговата майка.

Поддържа, че това не е първата подобна ситуация, която съзнателно създава молителката, като в тази връзка твърди, че по време на семейния живот на страните А.

М. инициираше скандали пред детето, като включително си е позволявала да използва обидни думи и да посяга на ответника.

Оспорва описаното в медицинското удостоверение травматично увреждане, като в тази връзка поддържа, че ако ответникът е имал соченото в молбата поведение – силно стискане на шията с ръце (вкл. болка, усещане за душене, викане за помощ), то молителката би имала множество точковидни кръвоизливи, синини от пръсти, симетрични следи от натиск, каквито в случая не са установени. Сочи още, че твърдението, че е била „вдигната във въздуха“ за якето и „силно разтърсена“ предполагат наличие на разкъсвания или деформации по дрехите (особено в областта под раменете), ожулвания или кръвонасядания по подмишниците или горната част на тялото (гръден кош, подмишници, рамене), като такива не са констатирани в представеното медицинско удостоверение. Горното счита, че налага изводът за съществени несъответствия между описаното в молбата поведение на ответника и обективно установените медицински данни. Това категорично опровергава достоверността и пълнотата на описаните събития от молителката и декларирано в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

3

Твърди, че описаното от молителката кръвонасядане е получено по различен от описания от нея начин. В тази насока излага, че детето М. има по-буен характер и си позволява понякога да удря, като по този начин изразява емоцията си.

Счита и, че инициирането на настоящото производство е опит за злоупотреба с право и ограничаване на родителските права на ответника.

По изложените съображения моли за отхвърляне на молбата, ведно с присъждане на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Контролиращата страна ДСП-Варна, с молба от 22.04.2025г., изразява становище, че изразява становище, че насилието, дори като еднократен акт от страна на единия родител върху другия в присъствието на детето, може да остави трайни следи върху психическото му здраве. В този смисъл считат, че в интерес на детето е съдът да подкрепи молбата на майката срещу Д. Сомеонов, като по отношение на детето се вземат предвид всички обстоятелства по делото и се прецени доколко е удачно то да се лиши от контакт с баща си и за какъв период от време, така че решението да не създава предпоставки за отчуждение. Изразена е и позиция, че въпреки конфликта между родителите, последните следва да се опитат да му създадат увереност, че принадлежи и на двамата си родители и контактът му с тях ща е пълноценен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 6 от делото удостоверение за раждане, че А. М. М. и Д. М. С. са родители на детето М. Д. С., роден на 17.03.2022г.

В подкрепа на молбата е представена декларация от А. М. М., съдържаща подробно описание на инцидента на 28.03.2025г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и медицински документи за извършен преглед на молителката на 29.03.2025г. в отделение „Съдебна медицина“. В същото е посочено, че при прегледа на молителката М. са установени следните травматични наранявания: по дясната половина на шията в средна трета на нивото на ключичногръдния сисоиден мускул по кажата се установява приблизително окръглено червеникаво кръвонасядане с диаметър 1.5см. В заключение съдебният медик е посочил, че описаните травматични увреждания са резултат на действия на твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин – стискане с ръце на 28.03.2025г., около 13:30ч.

От изпратеното писмо от Трето РУ при ОД на МВР – Варна се установява, че в посоченото районно управление е образувано ДП № 431/28.03.2025г. срещу Д. М. С. за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 НК. Приобщени към делото са и снетите сведения в рамките на досъдебното производство от страните (л. 61-68), като всяка една от тях е поддържала и твърдяната в хода на процесна версия за случилото 4 се на 28.03.2025г.

Преобщена към доказателствения материал по делото са и разменени текстови съобщения между страните, като според констативния протокол, изготвен от помощник нотариус Станислава Димитрова-Христова същата е от 11.10.2023г., 11.05.2024г., 12.06.2024г., 13.08.2024г., 16 и 20.02.2025г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил и е изискал справки, като от същите се установява че страните не са настанявани за лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна (л. 58) и не са осъждани (л. 55-56).

По делото са ползвани и специални знания на вещо лице по допуснатата съдебномедицинска експертиза. В заключението по същата вещото лице сочи, че установеното единично кръвонасядане при освидетелстване на молителката в Съдебна медицина може да се приеме като израз на оказано механично въздействие от твърд тъп предмет чрез удар или натиск, при което е нарушена целостта на повърхностни кожни капиляри. Ограничените размери на нараняването и липсата на изразен оток според експерта свидетелстват от една страна за приложена не голяма сила, а от друга – ограничена повърхност на действалия предмет. Би могло да се приеме, че кръвонасядането е резултат от въздействие на само един от пръстите и от върховата му част. По-силният натиск с една или две ръце се проявява чрез клъгловати или ивичести кръвонасядания, обикновено по срещуположните повърхности на шията, в отделни случаи придружени с ограничени охлузвания от ноктите. Червеникавият цвят на нараняването донякъде според вещото лице е показател за давността на получаването му – в рамките на часове, до денонощие преди освидетелстването. По отношение на другите описани в молбата действия като хващане, повдигане във въздуха през или чрез дрехите, ако това не е съпроводено със сила, включително и от съпротива, според експерта не би следвало да са придружени с появата на травматични увреждания.