Решение № 455 от 18.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Б., 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501180 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕМЗ“ ЕАД, чрез юрк. В.Н. против Решение №241/29.07.2024г., постановено по гр.д.

№ 1276/2022г. по описа нa РС Разлог, с което предявения иск по чл.59 от ЗЗД е уважен.

Жалбоподателят сочи, че претенциите по делото касаят ползването на енергийни съоръжения - трафопост с идентификатор ***, оборудване, кабели СрН, кабели НН и главни електромерни табла /ГЕТ/.

Сочи, че те са изградени от „ББЦРР“, ООД въз основа на сключен договор от „ББЦРР“, ООД и ЧЕЗ РБ – договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПРЕМ № 35082-63/11.10.2007 г., в който са определени условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“, находяща се в имот 09126, м. „Г.“.

С нотариален акт № 124/2009 г. „ББЦРР“, ООД прехвърля правото на собственост върху изградения от него трафопост на „МВЛ“, ООД. В нотариалния акт не се описва да се прехвърлят съоръженията за присъединяване, които са изградени от ББЦРР, ООД – кабели НН, кабели СрН 1 и ГЕТ т.е. не се са били предмет на тази сделка

С постановление за възлагане на недвижим имот от 29.8.2016 г. на З. И.

И. е възложена собствеността върху 62 кв.м. ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, включително уредби СрН, уредби НН и трансформатори, както и външно ел. захранване до БКТП, състоящо се от кабели СрН 20 кV, кабели НН 0.4 кV.

С нотариален акт за покупко продажба № 157/2017 г. е сключен договор между З. И. и ЧЕЗ РБ, АД, с който им е продаден трафопост и е учреден сервитут по чл. 64 от ЗЕ.

Жалбоподателят оспорва извода на РС относно прилагането на § 4 от ДР на ЗЕ, въз основа на който РС е счел възможността лица, различни от енергийното предприятие да бъдат собственици на енергийни обекти. Сочи, че нормата касае енергийни обекти изградени преди 9.12.2003 г., а настоящите обекти са изградени след това. Затова поддържат тезата, че тези обекти са извадени от свободния търговски оборот. Съществуват изключения по отношение придобиване правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от преносната и разпределителна мрежа, визирани в § 4 от ДР на ЗЕ, които изключения обаче в случая не се установява да са налице. По делото е установено, че с процесните съоръжения се доставя ел. енергия на множество потребители, описани в таблицата на експертизата. В подкрепа на тезата си сочат Р. № 300/28.6.2010 г. по гр.д. № 169/2010 г. на ВКС, според което „ относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което се извежда от анализ на разп. на чл. 58, § 67, ал. 2 от ПЗР от отм. ЗЕЕЕ и чл. 401 ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 от ПЗР от действащия Закон за енергетиката, като цитират и др. решения.

Жалбоподателят оспорва извода на РС за неделима съвкупност на трафопоста с оборудването му, като счита, че трафпостът е недвижима вещ, а оборудването – движима вещ и те могат да са собственост на различни собственици.

Сочи, че ако се приема тезата на РС за неделимост на сграда и оборудване означава, че З. И. се е разпоредил с НА № 157/2017 г. в полза на ЧЕЗ с всичко и няма нищо.

2

Предвид възможността трафопостът и оборудването да са собственост на различни лица са оспорили възможността длъжникът по изпълнителното дело да е бил собственик на движимите вещи /оборудването на трафопоста/, от който собственик произтичат и правата на собственост на З. И..

В подкрепа на неоснователността на иска са възразили и че възложените му на З. И. движимости да съответстват на фактически съществуващите на място и ползвани от ЕРМ, поради което считат че не му дължат обезщетение. Т.е. няма идентичност между ползваните на място обекти и тези, на които ищецът сочи, че е собственик. Представя писмена защита.

Въззиваемият оспорва доводите в жалбата като неоснователни. Цитира пасажи от приключило гражданско дело между същите страни за обезщетение за същия обект , но за друг времеви период, с което са приети от състав на БлОС , същите доводи за неоснователни. Представя писмена защита.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е в срок, от лице с правен интерес, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

С атакуваното решение РС на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е осъдил „ЕМЗ“ АД да заплати на З. И. И. сумата от 4 193.76 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба в съда (02.12.2022 г.) до пълното й изплащане.

Решението е валидно и допустимо.

За произнасяне по доводите в жалбата, касаещи правилността на решението, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, БлОС като взе предвид поддържаните тези от страните, закона и събраните доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът З. И. И. е собственик на възложените му обекти с постановление на главен публичен изпълнител при ТД, В. за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г., в който обектите са описани по следния начин:

62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор ***, целият е площ от 3786 кв.м. с адрес гр.Б., местност Г., обл. Б., общ. Б., по нотариален акт за покупко –продажба № 124/2009 г. – 5,170 кв.м., изградена върху поземлен 3 имот целият с площ от 3786 кв.м., представляващ по нотариален акт № 019128, /следва описание на имота по визирана скица и документ за собственост/, ведно с построени в него: - Сграда за енергопроизводство, по скица на сграда № 15-395660- 11.09.2015г. с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1881/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м., представляващ Трафопост БКТП 20/0,4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и трансформатори - Външно ел. захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели НН 0,4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация.

Постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016 г. не се спори, че е влязло в законна сила на датата 02.12.2019 г., посочена от РС.

Според цитирания в диспозитива на постановлението за възлагане нотариален акт 124/2009 г. дружество „ББЦРР“, ООД на 14.8.2009 г. продава на „МВЛ“, ООД

- трафопост с разгърната застроена площ от 5.17кв.м., изграден в ПИ № 019126, целият с площ от 3 786.0 0кв.м., за продажната цена от 41 666.67лв., без начислен ДДС.

„МВЛ“, ООД е длъжник по изпълнителното дело, срещу имуществото, на което дружество е насочено принудителното изпълнение и по което е издадено постановлението за възлагане, с което ищецът се легитимира в настоящото производство за собственик на обекта, за ползването, на който претендира обезщетение.

На 03.11.2017 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ № 157/2017г., З. И. продава на ЧЕЗ РБ АД, собствения си недвижим имот: площадков енергиен обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗЕ, а именно: архитектурно строителна част /фундамент/ на МКТП, представляващ СГРАДА с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009г. на Изпълнителният директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Б., м. „Г.“, със застроена площ от 5.00кв.м., брой етажи 1 /един/, с предназначение: сграда за енерго производство, представляваща енергиен обект по смисъла на § 1 т. 23 от ПЗР на ЗЕ, въведен с експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05- 290/25.03.2009г. на Началника на ДНСК, 4 който трафопост е изграден в ПИ с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Б., ведно със сервитутните права по чл. 64 от ЗЕ за сервитутни ивици, разположени около трафопоста и прилежащите му кабелни линии за общата сума от 4366 лв.

По спорния между страните въпрос за идентичността на обектите, възложени на ищеца с Постановлението за възлагане и ползваните на място от ответника, БлОС е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза.

Експерът и. М. сочи, че трафпостове МКТП 1х400 и БКТП 2х600 не са идентични, като изрично сочи, че не е ходил на място.

Неизвършването на оглед е наложило като е съобразено и оспорването от жалбоподателя на експертното заключение на инж. М., съдът да назначи изслушване на тройна съдебно-техническа експертиза.

Вещите лица от тройната съдебно техническа-експертиза са извършили огледа, като в заключението си сочат, че за да отговорят на въпроса следва да сравнят две електрически съоръжения: БКТП 20/04 2х630 ква, описан в постановлението за възлагане и МКТП 20/04 1х400 ква, находящ се на посочения адрес, ползван от жалбоподателя.

Вещите лица сочат, че двете съоръжения се отличават по две категории:

1. По конструкция:

-БКТП означава бетонен комплектен трансформаторен пост т.е. конструкцията на съоръжението е изградена изцяло от бетон -МКТП означава метален комплектен трансформаторен пост т.е. конструкцията на съоръжението е изградена от метални елементи, положени върху бетонен фундамент

2. По електрическите съоръжения монтирани в тях :

-БКТП 20/04 2х630 ква означава, че са монтирани два трансформатора с мощност 630 киловолтампера/ква/ единия

-МКТП 20/04 1х400 ква означава, че е монтиран един трансформатор с мощност 400 киловолтампера/ква/ .

Заключават, че двете съоръжения не са идентични.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следното от правна страна:

5

Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, според който всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Уважаването на иска за заплащане на обезщетение за ползване на чужда вещ, е обусловено от наличието на следните кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; да липсва правно основание за ползването на вещта от ответника и да е настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на посочените правопораждащи факти следва да бъдат съобразени и всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обект на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването на която такива съществуват. Когато вещта е със статут на „енергиен обект“ и част от електроразпределителната мрежа на страната по смисъла съответно на т. 23 във вр. с т. 22 от ДР на ЗЕ, по отношение на него е приложима регламентацията, съдържаща се в специалния закон - ЗЕ. При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество трябва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Обезщетението представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. Конкретният размер на обезщетението следва да се определи на база приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и преноса на природен газ. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ.