Решение № 762 от 13.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300500630 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Р. М. Б. с ЕГН-**********, чрез особения и представител адв. В. С. Т. против Решение №114/05.01.2024г. постановено по гр.д.№11779/2022г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с., с което се признава за установено в отношенията между страните, че Р. М. Б. (С.), ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427, сумата от 700.00 лева– главница, получена по недействителен договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.01.2022 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 367/2022 г. по описа на ПРС. С постановеният съдебен акт в полза на „Рива кредит“ ООД, ЕИК 20275242 е присъдена , сумата от 450.00 лева - разноски по заповедното и исковото производство, а Р. М. Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 110.00 лева за разноски по делото. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това отхвърли иска като неоснователен.

Въззиваемата страна „Рива кредит“ ООД, ЕИК 20275242, чрез управителя М. М. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като 1 правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв – възнаграждение за особен представител.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 23 ЗПК предявен от Рива кредит“ ООД срещу Р. Б., за сумата от 700.00 лева получена по недействителен договор за потребителски кредит от 10.01.2019 г. Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит, по който ответницата получила сумата от 700 лева. Договорът бил недействителен поради нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, поради което се иска връщане на главницата по договора.

Ответницата оспорва иска, оспорва сумата да и е предадена от третото лице, като представител на ищеца.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 2 ЗПК, доколкото последният е сключен при отнапред определени от кредитора Общи условия, без да са спазени императивно установените изисквания на чл. 11, ал. 2 ЗПК, изискваща всяка страница от последните да бъде подписана от потребителя. Позовал се е на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, то потребителят връща само чистата стойност, но не дължи лихва или други разходи.

Констатирал е, че от представената по делото разписка се установява получаването на сумата от 700 лева, поради което е уважил иска в претендирания размер от 700лв.

Недоволна от постановеният съдебен акт е останала жалбоподателката Р. Б., която чрез особения си представител адв. В. Т. оспорва първоинстанционния акт, с оплаквания че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е направил погрешни правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата 2 инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което съдът не намира за необходимо отново да ги преповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

След преценката на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното по наведените в жалбата оплаквания:

Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по силата на потребителски кредит № 3262 от 10.01.2019 сключен между Р. М. Б. и "Рива Кредит" ООД, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 700 лева срещу насрещното задължение на кредитополучателя, да върне сумата с уговорена договорна лихва съгласно погасителен план. Сумата от 700 лева е била предоставена на ответницата съгласно приложените по делото разписки от служител на ищеца, съгласно представеното допълнително споразумение към трудов договор.

Установява се от приетата пред първата инстанция Съдебно почеркова експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена,, че подписите в договора и разписката са изпълнени от лицето Р. М. С.. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че на длъжника Р. С. е предоставена и усвоена сумата предмет на сключения договор за паричен заем, с оглед на което направеното в жалбата оплакване в тази смисъл се явява основателно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В конкретният случай, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че Общите условия не са подписани нито от ответницата, нито на представител на ищеца, поради което са нарушени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, които от своя страна обуславят недействиелността на договора за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК.

Последица от това, съгласно нормата на чл.23 ЗПК е връщане на чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви и разноски.

Гореизложеното обосновава основателността на предявения иск.

Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемия се дължат разноски, внесено възнаграждение за назначения особения представител на жалбоподателя 3 в размер на 400лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №114/05.01.2024г. постановено по гр.д.№11779/2022г. по описа на ПРС, четиринадесети гр.с

ОСЪЖДА Р. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427, сумата от 400.00 лв/ четиристотин лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Р. М. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС държавна такса в размер на 25.00лв/ двадесет и пет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4