Решение № 670 от 19.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000369 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по жалба на „ВиВеста холдинг“ЕАД, чрез адв.А. Т. от САК насочена против Решение № 260025/16.01.2023 г., постановено по т.д. № 860/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „Стройком Пласт“ЕООД сумата от 40 264,15 лв. с вкл. ДДС, като дължима по договор за изработка, доставка и монтаж от 12.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й заплащане, сумата от 4 201,48 лв. договорна неустойка за забавено изпълнение по чл.51 от горепосочения договор, както и сумата от 22 295,87 лв. с вкл. ДДС за допълнително извършени СМР, за които е издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва за забавеното й плащане в размер на 1 135 лв., начислена за периода от 12.11.2019 г. до 14.05.2020 г.

В жалбата се развиват оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълен доклад на първоинстанционния съд, едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, недопускане на своевременно поискани от страната и относими към предмета на спора доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост.

Поддържа се в резултат на тези нарушения СГС да не е установил правилно релевантните по делото факти и се твърди, че обективният анализ на доказателствата сочел на липса на приемане на работата от възложителя по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД, т.к. липсвали двустранно подписани приемо-предавателни протоколи - представените такива от ищецавъззиваем от 25.10.2019 г. и 12.11.2019 г. не носели подписа на ответника-въззивник. В случая изобщо липсвало волеизявление от името на възложителя за приемане на посочените в Актовете обр.19 от посочените дати СМР, т.к. те не били подписани от негово име нето от 1 управителя, нито от лице, действащо без представителна власт. Затова и нормата на чл.301 ТЗ била неприложима. Отделно по делото били налични доказателства, че „Ви-Веста Холдинг“ЕАД е оспорило факта на приемане на работата и констатациите в актовете обр.19, позовавайки се на чл.6, изр.второ от обвързващия страните договор. По делото липсвало допълнително съглашение между страните за допълнително извършване на количества СМР, а актовете обр.19 били едностранно подписани и съставлявали доказателство единствено за това, че изявленията, съдържащи се в тях, са направени от техния издател.

Поддържа се т.нар. “проформа фактури“ също да са едностранно съставени, както и да не са счетоводен документ, който да служи да осчетоводяване на стопански операции и да има доказателствена сила.

В обобщение се възразява срещу приетите фактически констатации на първоинстанционния съд да е налице договаряне на допълнителни СМР, както и да е налице приемане на работата по такива от страна на въззивника.

Твърди се ангажираните доказателства да не установяват още приетия от СГС факт да е налице съгласие за удължаване срока за изпълнение от страна на поръчващия, поради което и изпълнителя - въззиваем бил в забава за изпълнение ан сроковете за строителство, уговорени в Приложение № 3 към договора, обвързващ страните по делото.

В нарушение на съдопроизводствените правила били изведени и фактическите констатации на първоинстанционния съд ответникът да не е изпълнил договорното си задължение по чл.47, част VII от договора и да е осигурил възможност за започване на изпълнение на отделните дейности от насрещната страна, респ. - че това е станало причина за забава на изпълнението на задълженията по договора от ищеца-въззиваем. Поддържа се наличните доказателства да установявали обратното, но да не били обсъдени от СГС по отделно и в тяхната съвкупност. Последното пък довело и до необоснованост на крайните му изводи, които съдържали и вътрешни противоречия /посочват се конкретно/.

Като се поддържа да липсва забава за изпълнение на възложителя по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД се твърди и неправилно отхвърляне на възражението му за дължимостта на мораторна неустойка по чл.50 от договора.

По подробно изложени доводи в подкрепа на горните оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на първоинстанционното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове, а в условието на евентуалност, в случай, че се приема те да са основателни, уважаване на възраженитео за прихващане с вземането на ответникавъззивник за мораторна неустойка по чл.50 от договора.

Насрещната страна не е подала отговор по въззивната жалба.

След запознаване с данните по първоинстанционното дело решаващият състав установи следното:

Производството пред СГС е инициирано с искова молба от „Стройком пласт“ЕООД, ЕИК 109032986, с която, в условието на обективно кумулативно съединяване, са предявени два осъдителни иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД против „Ви-Веста холдинг“ЕАД, ЕИК 831914521.

Твърди се в исковата молба страните по делото да са се обвързали от формален договор за изработка, сключен на 12.03.2018 г. и именован Договор за изработка, доставка и монтаж, съобразно уговорените в него условия. Предметът на договора е посочен в чл.1 от същия, както и Приложение № 1 - Оферта от 09.03.2018 г.

Твърди се ищецът да е изправна страна по договора, т.к. изпълнил възложената му работа, а в съответствие с чл.22, ал.3 и ал.4 от договора работата му била приета от възложителя въз основа на издадените количествено стойностни сметки /Акт обр.19/, сертификати за вложени материали и издадена фактура.

Така на 25.10.2019 г. бил издаден и подписан акт обр.19 за установяване на извършването и за заплащане на натурални СМР, описани по вид, за сумата от 58 497, 87 лв. с ДДС, който бил одобрен и подписан от представител на възложителя, осъществяващ инвеститорски контрол на обекта. Същият акт бил изпратен и на изп.директор на дружеството възложител по ел.път на датата на съставянето му. С писмо от 23.10.2019 г.

2 последният сам посочил, че незавършени и неприетите работи с акт 19 видове СМР са на стойност 48 748 лв.

Въз основа на акта и за посочената като дължимата се в него сума „Стройком Пласт“ЕООД съставило проформа фактура № 1033/29.10.2019 г. на стойност 58 497, 84 лв.

От същата ответното дружество заплатили частично само сума от 15 796, 26 лв. по банков път и задържал останалата сума, с основание - за неустойка по чл.50 от договора, поради неспазване на сроковете от календарния график по вина на изпълнителя.

Ищецът поддържа да не е задължен за неустойка и основание за задържане на сума по гаранция, т.к. не е налице неизпълнение по негова вина, не е предвидено в договора едностранно удържане на неустойка от страна на възложителя и е недопустимо такова без вземането за неустойка да е доказано по основание и размер . Затова издал ново кредитно известие за сумата от 40 264, 15 лв., получена като разлика между дължимата от възложителя сума и гаранция по чл.13, ал.3 от договора - 1750, 62 лв.

На отделно основание се поддържа да е налице съглашение по чл.6, изр.2 от договора в случай на разлика в количествата посочени в Приложение № 1 – оферта и действително изпълнените работи, съответната промяна да се отразява в актовете образец 19.

В предмета на сключения договор било предвидено да се изработи, достави и монтира вентилируема фасада от композитен материал Еталбонд - ЕТЕМ в обобщено количество от необходимия материал от 715 кв.м. при единична цена от 147,60 лв. и крайна такава без ДДС 105 534 лв.

Към момента на извършване на строително-монтажните работи по окачената вентилируема фасада от композитен материал Еталбонд било установено, че реално изпълнените дейности в тази част са в по-голямо количество от първоначално предвиденото в договора. На 20.10.2019 г. по искане на ответника било направено измерване на цялото количество еталбонд, изпълнено на обекта, след което му била изпратена актуализирана таблица за цялостното изпълнение на обекта.

На 12.11.2019 г. ищцовото дружество издало окончателен акт обр.19 за допълнително извършени СМР и проформа фактура № 1038/12.11.2019 г. на стойност 22 295,87 лв. без ДДС, по които ответното дружество не изпълнило задължението си за заплати сумите по фактурата.

Затова на основание чл.51 от договора същото дължи неустойка за забавено плащане в уговорения размер.

Предвид на тези доводи е поискано от съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 264, 15 лв. с включено ДДС по фактура проформа № 1037/12.11.2019 г., издадена въз основа на Акт обр. 19 № 5 от 25.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, ведно с договорна неустойка, в размер на 4 201, 48 лв., както и сумата от 22 295, 87 лева включено ДДС за допълнително извършени СМР, за която е издадена фактура проформа № 1038/12.11.2019г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 135 лева, считано от 12.11.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, вьз основа на Акт обр. 19 за допълнителни СМР от 12.11.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения за договорната обвързаност на страните по делото по Договор за изработка, доставка и монтаж от 12.03.2018 г., ведно с Приложенията към него.

Поддържал е неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по договора да завърши и предаде обекта съгласно одобрения линеен график до 11.07.2018 г., алтернативно - до 13.07.2018 г. /при изчислени на срока, считано от авансовото плащане/. Акт обр.19 № 5 за установяване завършването и за заплащане на натуралните СМР бил съставен повече от 3 година по-късно - на 25.10.2019 г. - т.е. ищецът изпаднал в забава в изпълнение на задълженията си в срок и е закъснял с 471 дни /от 11.07.2018 г. до 25.10.2019 г./. Затова приложима в отношенията между страните била нормата на чл.50, предл.второ от договора определяща максимален размер на неустойката от 10% от стойността на договора.

Изчислена по този начин дължимата се неустойка за неизвършване в срок на СМД била 1/10 от стойността на договора - 397 766,94 лв. или сумата от 39 776,69 лв., за която сума с подписването на акт бр.19 № 15/25.10.2019 г. за ответника възникнало изискуемо вземане за неустойка.

Оспорени са твърденията в исковата молба забавянето на изпълнението да се дължало а виновно поведение на възложителя, т.к. същият не осигурил електрическа платформа и не били готови външните зидарии на обекта.

Зидариите били напълно завършени и този факт се установявал от Удостоверение за степен на завършеност на строеж от 16.03.2018 г. от Столична община, р-н Витоша и акт обр.14/16.02.2018 г. за приемане на конструкцията.

Електрическа платформа била необходима само за една от четирите стени на фасадата остъклената й част, а на останалите три фасади е било възможно да се работи от средата на м.март 2018 г., според данните от удостоверението. От твърденията на ищеца персоналът му да бил инструктиран да работи с ел.платформа на 12.06.2018 г. следвало че към тази дата той е разполагал с необходимите условия за предоставяне на услугата и срокът му за изпълнение започнал да тече именно от посочената дата. Акт обр.19 № 5 бил изпратен на ответника на 25.10.2019 г. - година по-късно.

Поддържа се забавянето на ищеца да се дължи на лоша организация на работата, за което свидетелствал фактът, че доставката и монтажът на самоносещ се стъклен парапет за балкони, която се извършва чрез достъп от вътрешността на сградата, без да е необходима ел.платформа, било извършено по-късно, а самият монтаж бил извършен в края на м.10.2019 г.