Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 425 от 13.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 1138/2024
Вид
Решение № 425
Подписан
13.08.2025
В сила
20.01.2026
Състав
Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

  • чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 ал.1 т.4 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 ал.1 т.4 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Велико Търново, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20244100101138 по описа за 2024 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът K Г Т. е формулирал претенция против солидарните ответници Районен съд Габрово и Окръжен съд Габрово за сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от K Г Т. неимуществени вреди, който са пряка и непросредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№189/2024г. на РС-Габрово, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от 21.03.2024г. до окончателно и изплащане. Изложени са съображения относно мотивите да заведе дело по реда на ЗОДОВ: - K Г Т. e и щец по гр.дело№189/2024г. на Районен съд Габрово. Производството по делото е образувано на 21.08.2023г. пред Окръжен съд В.Търново по гр.дело№634/2023г. Съобрано чл.7 ал.2 от ЗОДОВ същото е изпратено по компетентност за разглеждане и решаване на Окръжен съд Габрово, където се е движило като гр.дело№366/2023г. В хода на производство по това дело се провели три открити съдебни заседания, като по нито едно от тях на оснoвание чл.10 от ЗОДОВ, не е била конституирана Прокуратурата на Р.България, като контролираща по делото страна. Поради изменение на иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК на основание §.1 от ДР на ЗОДОВ ввр. чл.104 т.4 ГПК делото било изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд Габрово, където се движи като гр.дело№189/2024г. на Районен съд Габрово. В хода на производство по това дело се провели три открити съдебни заседания, като по нито едно от тях на оснoвание чл.10 от ЗОДОВ, не е била конституирана Прокуратурата на Р.България, като контролираща по делото страна. Изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок Kирил Гeoргиев Т. претърпял и продължавал да търпя морални болки и страдания, от кръга на типичните, който не следва да бъдат установявани. Болките и страданията 1 са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Били нарушени конституционно гарантирани права, които можело да предизвикат у него негативни емоции. Евентуалното предприемане на активно поведение, било средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за него, като същите ще бъдат предмет на установяване в хода съдебното дирене. Що се отнася до началната точка на съответния период, срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд. Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлявала национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юр.лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган бил конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна ОС-Габрово(чрез Адм.ръководител Председател Веселина Топалова) оспорва предявените искове. За да се реализира правото на обезщетение по чл.2б ал.3 от ЗОДОВ следвало да се установи, че производството по висящото дело до предявяването на този иск е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за разглеждане съобразно критериите по чл. 26, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството. При преценката си дали съдебното производство е продължило в неразумен срок съдът отчита общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора. Тези обстоятелства се преценяват с оглед етапа, на който се намира производството, и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. Производството по гр.дело№366/2023г. на ОС-Габрово е образувано на 26.09.2023г., като след извършване на процесуални действия(разпореждане по чл.129 ал.2 от ГПК, разпореждане по чл.131 от ГПК, определение по чл.140 от ГПК, внасяне на делото в открито съд.заседание, отлагане на делото по молба на ищеца по чл.142 ал.2 от ГПК), с определение от 16.01.2024 г. производството по делото е прекратено, поради намаляване размера на предявения иск от 33000.00лв. - на 24000.00лв. и делото е изпратено по подсъдност на РС-Габрово с изх.№187/31.01.2024г. Производството по делото било разгледано в максимално кратък срок и не било допуснато необосновано забавяне, като са били спазени всички процесуални срокове(липсвало забавяне на производството при неговото разглеждане или ненавременно постановяване на съдебните актове). Следва да се има предвид, че при иска по чл.2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Счита, че не била налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.2б ал. 3 от ЗОДОВ, а именно разглеждане на производството по делото в разумен срок, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността за вреди от бавно правосъдие. С оглед на това предявеният иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли. В същото време, ищецът не бил обосновал наличието на настъпили вследствие на твърдяното нарушение вреди(не били настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с действията 2 на ОС-Габрово по делото). Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерно висок, спрямо твърдените вреди, претърпени от ищеца и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси. Размерът на обезщетението следвало да бъде определено с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземе предвид понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандарта на живот в страната. Следва да се отчита също, че самото осъждане/признаването на факта на увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му.

Намира, че претендираната сума била в явна дисхармония със справедливо обезщетение, а би представлявало неоснователно обогатяване от страна на ищеца. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Ответната страна РС-Габрово не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Й.Кожухаров при ВТОП, оспорва предявените искове. От материалите по делото било видно, че няма нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, каквито са твърденията на ищеца.

Счита, че периодът, за който били събрани доказателства за това къде и как е водено това дело, не бил с продължителност, която да давало основание да се приеме, че срокът е неразумен.

Производството е образувано пред ВТОС и след това делото е препратено на ОС-Габрово по компетентност, където исковете молба е оставена без движение. Делото е било отлагано, поради неявяването на свидетели и поради заболяване на ищеца. Впоследствие той изменил претенцията сии делото било препратено в РС-Габрово. Останалите съдебни заседания са били пълноценни(извършени били необходимите процесуално-следствени действия и след това, ищецът ангажирал доказателства). В настоящото производство ищецът Т. не бил направил нищо, за да докаже твърденията си. Недоказани били и претендираните неимуществени вреди. Прави становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неосноватлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Конкретно по разглежданото настоящо производство:

Първоначално е образувано гр.дело№514/2024г. на РС-Габрово по предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, oт страна на K Г Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Е. ул.“ против солидарните ответници Районен съд Габрово и Окръжен съд Габрово за: сумата 6000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от Kирил Гeoргиев Т. неимущестени вреди, който са пряка и непросредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№189/2024г. на РСГаброво, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от 21.03.2024г. до окончателно и изплащане. В исковата молба с вх.№2374/22.03.2024г. са наведени твърдения, че производството по делото е образувано на 21.08.2023г. пред ВТОС по гр.дело№634/2023г. По правилото на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ същото е изпратено по компетентност за разглеждане и решаване на ОС-Габрово, където е било образувано гр.дело№366/2023г. В хода на производство по това дело били провели три открити съдебни заседания, като по нито едно от тях на основание чл.10 от ЗОДОВ, не е била конституирана Прокуратурата на Р.България, като контролираща по делото страна. Поради изменение на иска по реда на чл.214 ал.1 от ГПК на основание §.1 от ДР на ЗОДОВ ввр. с чл.104 т.4 ГПК делото е 3 изпратено за разглеждане и решаване на РС-Габрово, където е образувано гр.дело№189/2024г. на РС-Габрово. След извършени отводи на съдии-докладчици с Определение№462/22.03.2024г., Определение№467/23.03.2024г.,

Определение№510/26.03.2024г., съдия-докладчик с

Определение№530/28.03.2024г. по реда на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ е прекратил производството по гр.дело№514/2024г. на РС-Габрово и е изпратил делото за разглеждане на РС-Трявна.

С Разпореждане№127/19.04.2024г. по гр.дело№91/2024г. съдията-докладчик при РС-Трявна констатирал, че молбата не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и ал.2 от ГПК, като е оставил без движение исковата молба на К. Г. Т. и му е указал в едноседмичен срок от уведомяването да отстрани допуснатите нередовности в същата, като изложи обстоятелствата, на които се основава искът и посочи какви конкретни обстоятелства ще доказва с поисканите доказателства, с последиците по чл.129 ал.3 от ГПК, при неизпълнение на указанията в указания срок. В указания му срок К. Г. Т. подал молба(уточняваща) с вх.№571/22.04.2024г. С Определение№65/29.04.2024г. РС-Трявна е прекратил производството по гр.дело№91/2024г. на РСТрявна и е върнал исковата молба на Г Т., на основание чл.129 ал.3 от ГПК. С

Определение№741/11.06.2023г. по в.ч.гр.дело№501/2024г.

ВТОС е потвърдил

Определение№65/29.04.2024г. РС-Трявна е прекратил производството по гр.дело№91/2024г. на РСТрявна. С Определение№3624/15.07.2024г. по ч.к.гр.дело№2508/2024г. ВКС е отменил Определение№741/11.06.2023г. по в.ч.гр.дело№501/2024г. на ВТОС и е върнал делото на РСТрявна за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на К. Г. Т.. След връщане на делото в РС-Трявна са последвали отводи на съдиите по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК и делото е изпратено на ОС-Габрово за определяне на компетентен съд по чл.23 ал.3 от ГПК. С Определение№667/26.08.2024г. по в.ч.гр.дело№384/2024г. ОС-Габрово е прекратил производството по делото и по реда на чл.7 ал.2 от ГПК е изпратил същото на ВТОС. С Определение№1167/13.09.2024г. по в.ч.гр.дело№771/2024г. ВТОС е повдигнал спор за подсъдност пред ВТАп.С за определяне на компетентния измежду ОС-Габрово и ВТОС горестоящ съд по смисъла на чл.23 ал.3 от ГПК, които да определи районен съд, които да разгледа предявеният от К.