Решение № 20225 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20225 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110156585 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е с искова молба с вх. № 287304/13.10.2023 г. от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от С. А. К., против ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Н. П. Х., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ с искане да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1872,55 лева, представляваща неплатена цена на стоки по договор за продажба, съгласно описаните в исковата молба фактури, ведно със законната лихва от 02.06.2023 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 14.08.2023 г. по ч.гр.д. № 30391/2023 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните се намират в трайни търговски отношение по доставка на стоки, а именно: лепило за плочки, контактен грунд, подова замазка, варово-циментова мазилка и др. Посочва се, че част от стоките били доставяне на посочен от купувача адрес, а други, ответникът вземал директно от склада на ищеца.

Поддържа, че когато стоките се вземали от склада, купувачът плащал авансово, но за продажбата на стоките, чийто незаплатен остатък се претендира в настоящото производство, страните уговорили плащане по банков път. За извършената продажба на стоки, ищецът твърди, че са издадени 9 броя фактури, ведно с протоколи към тях. Изложени са твърдения, че във връзка със счетоводно приключване в началото на 2018 г., ищцовото дружество поискало справка от ответника, в отговор на което на 16.01.2018 г., последният е потвърдил 8 бр. фактури, издадени през 2017 г. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за плащане, в отговор на която било обещано погасяване на задълженията в срок до 25.01.2021 г. Сочи се, че било изпратено и напомняне по имейл, тъй като освен задълженията от 2017 г. в размер на 784,13 лева, които били признати, ответното дружество продължавало да закупува стоки и така общото задължение достигнало размер от 1872,55 лева. Поддържа, че през 2022 г. било отправено ново искане за справка-салдо за приключване на финансовата 2022 г., при която ищцовото дружество констатирало, че вземанията били отписани. Излага твърдения, че с оглед предприетите действия давността за вземанията, възникнали през 2017 г., била многократно прекъсвана. По изложените съображения моли исковата претенция да 1 бъде уважена. Направено е искане сторените от ищеца разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Оспорва извършената доставка на стоки, както и че същите са приети без забележка. Сочи, че между страните не е налице облигационно правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – предал е стоките, предмет на продажбата, както и размера на уговорената продажна цена. Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са настъпили факти, довели до спиране/ прекъсване на давностния срок.

За установяване сключването на договор за продажба на процесните стоки ищецът е представил по делото като писмени доказателства Фактура № .../ ... г. на стойност 310,98 лева с вкл. ДДС с получател ответното дружество и положен подпис от страна на получателя, ведно със спедиционна бележка за доставка на 25 броя флексово лепило, предмет на фактурата, която също е подписана от представител на ответното дружество. От представената по делото фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответника, в качеството на получател, се установява продажбата на 10 броя лепило с фибри терафлекс на обща стойност от 107,40 лева с вкл. ДДС. Видно от представената по делото фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответника, в качеството му на получател, е извършена продажба на стоки – 15 броя лепило с фибри и 10 броя подобрено флексово лепило на обща стойност от 285,49 лева с вкл. ДДС, като за извършената доставка е съставен и протокол за предадени стоково-материални ценности № **********/ ... г., който не съдържа подпис за клиент. От фактура № .../ ... г. се установява продажбата на 15 броя подобрено флексово лепило на обща стойност от 186,59 лева с вкл. ДДС по поръчка на ответното дружество от 26.10.2017 г., като видно от подписаната от представител на ответника експедиционна бележка № .../ ... г. стоките, предмет на фактурата са доставени на ответника. От фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, в качеството на получател, се установява продажбата на 20 броя подобрено флексово лепило на обща стойност 248,78 лева с вкл. ДДС, като видно от протокол за предадени стоково-материални ценности № .../ ... г. стоката е доставена на ответното дружество, за което свидетелства и поставеният подпис на лицето, приело стоката от името на ответното дружество. От представената по делото фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, се установява продажбата на 1 брой дървен палет, 1 брой контактен и свързващ грунд, както и 40 броя саморазливна подова замазка на обща стойност 656,99 лева с вкл. ДДС, като видно от протокол за предаване № .../ ... г., подписан от представител на ответника, стоките, предмет на продажбата са доставени. От представената по делото фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, в качеството на получател, се установява продажбата на 1 брой контактен и свързващ грунд на стойност 54,35 лева с вкл. ДДС, като видно от Протокол № .../ ... г., надлежно подписан за клиента, стоката е доставена на ответното дружество. От представената фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, се установява продажбата на 1 брой контактен и свързващ грунд и 1 брой саморазливаща подова замазка на обща стойност 87,25 лева, като от съпровождащия протокол за предадени стоково-материални ценности № .../... г., надлежно подписан за 2 клиент, се установява, че стоката е приета от ответното дружество. Приета по делото е и фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, видно от която е извършена продажба на 1 брой варо-циментова хастарна мазилка и 1 брой подобрено флексово лепило на обща стойност 16,62 лева с вкл. ДДС, като от Протокол № .../ ... г., подписан от представител на ответното дружество, се установява извършената доставка на стоките. Представено по делото е и кредитно известие № .../ ... г. на стойност 81,91 лева.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че е налице отправено от ищеца предложение за сключване на договор със съдържанието, посочено в описаните документи. Приемането на стоките се установява от факта, че представените протоколи, респ. експедиционни бележки, са подписани за получателя /ответника/, като последният не е оспорил в срок представителната власт на лицата, положили подписите си.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ако се приеме, че разписките не са подписани от лица, снабдени с представителна власт, за възникване на облигационни отношения е необходимо да се установи осъществяването на фактическия състав на чл. 301 ТЗ – узнаване от търговеца за сключените без представителна власт сделки и липсата на незабавно противопоставяне. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета без възражения от страните, се установява, че процесните фактури са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в справки-декларации и в дневника за покупки, както и че е ползван данъчен кредит, като изключение прави единствено фактура № .../ ... г. на стойност 87,25 лева. Въз основа на изложеното съдът приема, че към момента на осчетоводяване на фактурите ответникът е узнал за сключените сделки. Не се твърди и доказва незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. Ето защо съдът приема, че и в такъв случай търговецът ще е потвърдил действията по сключване на сделките.

Предвид изложеното съдът намира, че между страните валидно са възникнали облигационни отношения по продажба с предмет – стоките, описани във фактурите. Фактът на предаване на стоките се установява по категоричен начин – стоковите разписки са подписани за ответника, както и предвид получаването на фактурите от страна на купувача и осчетоводяването им, и ползването на данъчен кредит за резултата по фактурите.

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчният кредит се приспада от данъчните задължения за получени стоки. Ето защо осчетоводяването на фактурите, включването им в месечните справки - декларации и ползването на данъчен кредит за резултата по тях съставлява извънсъдебно признание за получаване на стоките. Фактът, че фактура № .../ ... г. не е осчетоводена при ответника, не отменя задължението за заплащане на цената по нея, доколкото по делото се установи надлежно с писмени документи, че фактурираната стока е закупена и доставена на ответника, като последният я е приел без забележки. Съответно съдът намира, че за ответника е възникнало задължение за плащане на цена в претендирания размер.

Съществен по делото остава въпросът за погасяването на вземането по давност, който се повдига с възражение от ответника. В тази връзка съдът намери следното. Процесните вземания, произтичащи от договор за доставка на стоки се погасяват с петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата на падеж на всяко едно от вземанията, съответно погасени по давност се явяват всички вземания с настъпил падеж преди 01.06.2018 г. /заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 01.06.2023 г./ От представените по делото фактури, се установява, че страните са уговорили едномесечен срок за плащане по всяка от процесните фактури. С писмо потвърждение на л.

71 от делото от 16.01.2018 г., ответникът е признал, че към 31.12.2017 г. има задължения към ищеца в общ размер на 1319,54 лева. Към писмото е приложен препис от аналитичен регистър на ответника /л. 72 от делото/ с описани фактури, по които ответникът дължи плащане, на обща стойност от 1319,54 лева, сред които попадат следните процесни фактури: фактура № .../ ... г. на стойност 310,98 лева с дата на падеж 15.10.2017 г., фактура № .../ ... г. на стойност 107,40 лева с дата на падеж 28.10.2017 г., фактура № .../ ... г. на стойност 285,49 с 3 дата на падеж 03.11.2017 г., фактура № .../ ... г. на стойност 186,59 лева с дата на падеж 30.11.2017г. и фактура № .../ ... г. на стойност 248,78 лева с дата на падеж 20.12.2017 г.

Общият размер на задълженията по тези фактури е 1139,24 лева.

С разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, като основание за прекъсване течението на давността е посочено признаване на вземането от длъжника. В случая относно горепосочените вземания на ищеца е направено признание за дължимостта им на 16.01.2018 г., с което давността за тях е прекъсната и е започнал да тече нов 5 – годишен срок, който е изтекъл на 16.01.2023 г., т.е. преди депозиране на заявлението. Съдът намира като неоснователно възражението на ищеца, че давността е прекъсната с потвърждаване от страна на ответника на задължението си по горепосочените фактури с друг изричен документ. В действителност, с писмо, изходящо от ответника /л. 78 от делото/ е посочено, че според счетоводните записвания на ответното дружество към 31.12.2020 г. задълженията към ... възлизат на 784,13 лева, но към писмото е приложена извадка от салда по контрагенти на доставчик ... за 2020 г., в която горепосочените фактури не фигурират /констатация за последното обстоятелство е направена и от ищеца в писмо до ответника на л. 68 от делото/.