Решение № 682 от 13.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Русе, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520107542 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Постъпила е искова молба от М. И. З. против Ю. Ю. М., в която се твърди, че страните са придобили през 1998 г. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект (апартамент) в жилищна сграда с идентификатор ***, с административен адрес: град Русе, ****, със застроена площ от 76.67 кв.м. Имотът бил придобит в режим на СИО предвид сключения между страните към него момент граждански брак. Последният бил прекратен с Решение от 10.11.2009 г. по гр.д. № *** от 2009 г. на Районен съд – Русе, а жилището предоставено за ползване на ответника.

Твърди се, че през годините са правени многократни опити да бъдат уредени отношенията на страните във връзка със съсобствеността върху процесния имот, включително и чрез обявяването му през 2013 г. за продан.

По молба на ответника имотът да не се продава, а да остане за децата им, продан не била осъществена. Ищцата твърди, че никога не се е дезинтересирала от имота, че от прекратяването на гражданския брак до 2021 г. го е поддържала, почиствала, освежавала, с нейни близки и приятели е оставала периодично в него. През есента на 2025 год. било заведено дело за 1 съдебна делба на процесния имот във връзка, с което се установило, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за правото на собственост върху целия имот, от 12.12.2023г. на нотариус И.К., издаден след обстоятелствена проверка. Твърди се, че никога ответникът не е демонстрирал, че е единствен и пълноправен собственик на недвижимия имот, още повече, че дълго време живеел и в друг имот в „Касева чешма“ и нямало как да придобие 1/2 ид.ч. от него чрез давностно владение.

По изложените обстоятелства се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че ищцата М. И. З. е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда или съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор *** по одобрените със Заповед № *** от 16.05.2007г. на ИД на АГ по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Русе, община Русе, област Русе, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелният обект: няма извършено изменение на КККР със заповед, с административен адрес: град Русе, област Русе, община Русе, ***, самостоятелният обект се намира на етаж **, в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: **, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 76.67 кв.м., предназначение: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: **, прилежащи части: Изба **, 1.340% ид.части от общите части на сградата, ниво: **, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, ***, придобит по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, дело №**/1988г. на нотариус Ц.М. в режим на СИО с ответника, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариалния акт за придобиването му по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва, че са имали сключен граждански брак с ищцата, както и че същият е прекратен през 2009г. Твърди се, че след развода на страните между тях била направена уговорка ответникът да изплати на ищцата 12000 евро за притежаваните от нея 1/2 ид.части.

Сумата ѝ била изплатена, но за съжаление ответникът предоставял парите без документи, когато е посещавал ***** където тя е живеела. Твърди се, че от 2 тогава ищцата не е посещавала жилището, а след като ѝ била изплатена напълно посочената сума през 2011 г., я помолил да оформят отношенията си, но тя все отлагала идването си по различни причини. От него момент тя не посещавала апартамента. Единствено ответникът се грижел за него, включително и плащал данъците за същия. Поради тази причина през 2023 г. се снабдил и с Нотариален акт по обстоятелствена проверка, легитимиращ го като собственик на целия имот. Счита, че е придобил имота, или частта на ищцата по давност към 31.11.2022 г. и основателно се е снабдил с Констативния нотариален акт през 2023 г. По тези съображения се моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, дело №**/1988г. от 08.09.1998г. на нотариус Ц.М., страните по делото са придобили в режим на съпружеска имуществено общност (СИО) описания по-горе недвижим имот.

С Решение №***/10.11.2009 г. от 10.11.2009 г. по гр.д.№***/2009 г. по описа на Районен съд – Русе, гражданският брак на страните е прекратен по реда на чл. 99, ал.3 СК (отм.) – по взаимно съгласие, като с утвърденото от съда споразумение съпрузите са уговорили, че семейното им жилище (процесния имот), остава в съсобственост между тях при равни права и ще се ползва от Ю. Ю. М..

С нотариален акт, издаден на основание обстоятелствена проверка, №***, том **, рег. №***, дело №*** от 12.12.2023г. на нотариус И.К., ответникът Ю. Ю. М. е признат за собственик на целия имот, ½ ид. част придобит след прекратяване на брака му с ищцата и ½ ид. част придобита по давност.

При извършената от нотариуса обстоятелствена проверка са разпитани трима свидетели – П.Г.И., Г.И.К. и Н.Н.И., като и тримата са заявили, че познават ответника Ю. Ю. М., които като негови съседи го познавали, знаели, че бившата му съпруга с двете им деца живият в ***** и не са идвали от много години в процесния имот. В последния живеел Ю. с новото си семейство и никой не оспорвал собствеността му и владението му над имота.

Разпитаните по делото двама свидетели на ищцата – Ф.И.З. (неин брат) 3 и Е.И.М. (племенник на ответника), установяват, че след развода си, страните първоначално имали намерение да продават апартамента си, но последствие се отказали, за да остане за двете им дъщери. Имало случаи през годините, ответникът да помага финансово дъщерите си и да им изпраща пари. През годините, когато ищцата и дъщерите на страните се прибирали в България отсядали в процесния апартамент. През последните години, ответникът живеел в процесния апартамент, но имал и вила в покрайнините на гр. Русе, която вече продал. Имало период от време, в който ответникът живял и в гр.

***, където имал наследствени имоти.

Свидетелите на ответника П.Г.И. и Ю.М.С. познават страните по делото.

Първият живеел срещу процесното жилище и знаел, че от много години, от 1999г. ищцата го е напуснала и той не я виждал да идва във въпросното жилище. От тогава само Ю. живеел в него, с новото си семейство, правел ремонти, поддържал апартамента. Ответникът не споделял лични неща, поради което свидетелят не знаел много за отношенията му с ищцата.

Единствено си спомня, че чул някакви разговори във входа на турски език, които не разбрал. След известно време ответникът му споделил, че М. е идвала да вземе децата, но той не я пуснал и по този повод казал на свидетеля „тя в този апартамент ако аз не я пусна няма да влезе“. Това се случило около 2005г. Вторият свидетел Ю.М.С. също познавал страните и след развода им се е случвало да носи разни неща на ищцата в *****. Преди повече от 10-12 години, Ю. дал на свидетеля веднъж 10 000 евро и веднъж 2000 евро, които предал на ищцата в *****. Не знаел за какво са тези пари, дали за дял от апартамента или за къщата, която си е купила в *****. Свидетелят не си спомня как са били опаковани парите, нито ги е броил.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай, с оглед основанието на което е предявен установителният иск, че ищцата е собственик на ½ ид. част от процесния имот, следва да се приеме, че това обстоятелство е безспорно установено между страните към датата на която е прекратен гражданския им брак – 10.11.2009 г., доколкото изрично е признато от страните в утвърденото от съда споразумение, а именно, че процесният имот е съсобствен при правни права.

С оглед възражението на ответника, че е придобил частта на ищцата чрез давностно владение, в негова тежест е да докаже такова след 4 прекратяването на брака, към който момент съгласно споразумението е бил владелец на ½ ид. част от имота и държател на другата ½ ид. част, тъй като му е предоставено ползването на семейното жилище. Спорно по делото е дали след 2009 г. ответникът е придобил по давност частта на ищцата.

В т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974г. е прието, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към собственика. Действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или на собственика. Такива действия са например: отказът на ползващият имота да допуска собственика или останалите съсобственици или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на собственика или останалите съсобственици.

В конкретния случай по делото не са налице доказателства, въз основа на които да се направи несъмнен извод, че ответникът не само е имал намерение, но е и демонстрирал спрямо ищцата промяна на държането на нейната 1/2 ид. част във владение. На първо място абсолютно недоказани са твърденията му, че между страните имало уговорка той да „наплати“ дела на ищцата и е изпълнил тази уговорка като ѝ предал 12 000 евро. Свидетелски показания за тези обстоятелства са недопустими съгласно чл. 164, ал.1 т.3 ГПК, а и независимо от това не са и ангажирани, доколкото свидетелят Сюлейманов единствено установява, че е давал пари, но не и основанието, за което се дават, както и че е сигурен колко точно са били парите (не ги е броил).

Поради това и съдът не намира за необходимо да излага допълнителни съображения доколко въобще кредитира показанията му в тази част за достоверни. На следващо място, липсват не само доказателства, а и твърдения за друго действие на ответника, с което да се приеме, че той е демонстрирал на ищцата владелческите си намерения, че не я допуска в жилището (за обратното на което обаче има доказателства – свидетелските показания на двамата свидетели на ищцата), че отказва да зачита правата и като съсобственик и пр. Единствено свидетелят П.Г.И. сочи за „инцидент“ между страните (на който не е станал очевидец), но от 2005г., т.е. още преди да се разведат, или период ирелевантен за настоящия спор. Това, че през годините ответникът приоритетно е живял в процесното жилище, ремонтирал го е, 5 поддържал го е и е заплащал дължимите за него разходи, а ответницата е живяла в *****, съвсем не е достатъчно, за да се приеме, че е бил владелец на целия имот и че е демонстрирал това пред другия първоначален съсобственик и по изложените по-горе съображения обсъдени и в задължителната съдебна практика не е придобил по давност целия имот.

По изложените съображения предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен като доказан по основание и размер.

Основателността на предявения иск за собственост води до приложението на чл.537, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, който легитимира ответника като собственик на цели спорен имот. Това следва да бъде направено, дори и ищецът да не е направил изрично искане в този смисъл, тъй като отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на иска за защита на засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право. В този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. В случая констативният нотариален акт легитимиращ ответника като собственик на процесния имот, следва да бъде отменен до размера равен на правата на ищцата – 1/2 идеална част.