Решение № 231 от 02.11.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Враца, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20211420102282 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът твърди, че с постановление за привличане като обвиняем по ДП № 225 ЗМК 79/2015 г. по описа на 01РУ-СДВР, е привлечен в качеството на обвиняем. Наблюдаващият прокурор е внесъл срещу ищеца обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 346, ал.

2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Срещу подсъдимия е образувано НОХД № 9498/2016 г. по описа на СРС като по делото са проведени множество съдебни заседания, в които И.П. е взел лично участие. На последното проведено съдебно заседание по делото СРС е постановил присъда, с която е признал подсъдимия за невиновен за престъплението, за което е бил подсъдим. Присъдата е протестирана, като с окончателно решение от 30.11.2018 г. по ВНОХД № 4626/2018 г. по описа на СГС е потвърдена първоинстанционната присъда.

Наказателното производство, от момента на привличането на П. като обвиняем до постановяване на окончателен съдебен акт продължило почти четири години. През цялото това време И.П. търпял неимуществени вреди. В началото му се е налагало да крие качеството си на обвиняем от своите роднини и приятели, за да им спести притеснението и неудобството. Впоследствие, след като всички негови близки разбрали за повдигнатото му обвинение, на ищеца му се налагало да обяснява на всеки поотделно в какво престъпление е обвинен, че не го е извършил и че няма никаква представа по каква причина е възбудено наказателното преследване срещу него. Наложило му се дори да отговаря на въпроси като „Ти такъв ли си?“, „Сигурен ли си, че не си извършил това, в което те обвиняват?“ и да чува реплики като „Не искам да живея под един покрив с престъпник“, „Колкото и да държа на теб, ще трябва да се разделим“, „Как не те е срам?“

Особено силен дискомфорт му причинявал фактът, че през цялото това време е бил вътрешно убеден в невинността си, а е третиран като престъпник от полицията и прокуратурата. След привличането си като обвиняем, ищецът силно ограничил и социалните си контакти. Загубил желание да се вижда с приятели, затворил се в себе си, а в 1 ежедневието си бил подложен на постоянен силен стрес поради невъзможността да планира свободно ангажиментите си. За да докаже невинността си, му се наложило да ангажира като свидетели свои близки, което също му коствало немалка доза притеснение. Самият факт, че за повдигнатото му обвинение НК предвижда наказание лишаване от свобода бил неимоверно стресиращ и тревожен за ищеца.

Счита, че справедлив размер за обезщетяване на търпените от него неимуществените вреди, настъпили от незаконно повдигнатото му обвинение е сумата от 6000 лева.

Поради изложеното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, моли съдът да осъди Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ 121817309, с адрес: град София, бул.

„Витоша“ № 2 да заплати на ИВ. М. П., ЕГН ********** сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2018 г. - датата на влиза в сила на присъдата по НОХД № 9498/2016 г. по описа на СРС, 100 с-в, до окончателно погасяване на задължението.

В срочно подаден отговор, ответникът поддържа, че исковата молба е неоснователна и недоказана по размер.

Сочи, че според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако такова е настъпило. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че оправдателната присъда сама по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване на пострадалия. В тази връзка се твърди, че от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и приложените писмени доказателства се налага извод, че наказателното производство на неговата досъдебна и съдебна фази /на две инстанции/, е протекло в разумни срокове.Не са ангажирани доказателства за налагана и търпяна мярка за процесуална принуда, за твърдените негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.

Представителят на Прокуратурата на Република България изяснява, че му е служебно известно, че по иск на ИВ. М. П. срещу Прокуратура на РБ е образувано гр.дело №1663/21 г. на PC гр.Враца. 6-ти гр,състав, с претенции за обезщетение на вреди от обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 5 НК по ДП № ЗМ 3294/15 г. на 01 РУ-СДВР, за което ищецът бил оправдан с влязла в сила на 12.06.2019 г. присъда по НОХД № 14309/16 г. на СРС. НО.

23 състав. Воденето и на друго наказателно производство в процесния период, прави невъзможно разграничаването на търпените и претендирани по двете дела вреди с едно и също основание.

Моли съда да вземе предвид и процесулното и извънпроцесуално поведение на ищеца в наказателния процес, което следва да има значение при определяне размера на обезщетението съгл. чл.5 от ЗОДОВ. Видно от мотивите на първонстанционния съд, поведението на ИВ. М. П. е станало причина за започване на наказателното производство, тъй като е направил признания, които макар и да не са били ценени при постановяване на присъдата, те все пак са дали възможност на компетентните органи да разкрият престъплението и неговия предмет /л.а. БМВ/, в гаража, чийто собственик е бил той. Тоест, поводът да започне разследване в Софийска районна прокуратура все пак е поведението на ищеца.Затова счита, че трябва да се приеме, че ако е настъпила някаква увреда в патримониума на ищеца, то тя е по негова изключителна вина, затова и не следва да му се присъди обезщетение.

Алтернативно – съдът да приеме, че пострадалият с поведението си виновно е 2 допринесъл за увреждането, поради което обезщетението трябва да се намали.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От събраните по делото доказателства се установява, а и между страните не е налице спор относно обстоятелствата, че с обвинителен акт от 27.05.2016 г. по ДП № ЗМ 79/2015 г. по описа на 01РУ-СДВР /пр.пр. № 1584/2015 г. по описа на СРП/ е повдигнато обвинение срещу ищеца ИВ. М. П. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Видно от приложеното в досъдебното производство постановление за привличане на обвиняем /л. 100 - 102/, ищецът ИВ. М. П. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на 12.01.2015 г., като мярка за неотклонение не му е взета. С постановление от 16.02.2015 г. на СРП по отношение на ИВ. М. П. е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 3000,00 лв. /л. 100 – 102 д.п./ На 12.01.2015 г. е проведен и първият му разпит в това качество /л. 103/.

Обвинителният акт е внесен в Софийски районен съд на 27.05.2016 г., за което е образувано НОХД № 9498/2016 г.

Пред първоинстанционния съд са проведени общо девет съдебни заседания, като ищеца е присъствал на всяко едно от тях – на 07.07.2016 г., на 25.10.2016 г., на 11.05.2017 г., на 27.06.2017 г., на 17.10.2017 г., на 23.11.2017 г., на 23.01.2018 г., на 08.03.2018 г., и на 03.05.2018 г., като на последната дата е произнесена и присъда, с която П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден протест. С решение № 1220 от 30.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 4626/2018 г. по описа на СГС е потвърдена първоинстанционната присъда, която е влязла в законна сила на същата дата.

От приложената към НОХД № 9498/2016 г. справка за съдимост на ищеца ИВ. М. П. от 22.06.2016 г., се установява, че с Решение № 444/12.12.2012 г. по НАХД № 1387/2012 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 НК, извършено на 04.10.2012 г., ИВ. М.

П. на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лв.

Видно от приложената в досъдебното производство справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България срещу ищеца ИВ. М. П. е водено още едно производство за извършено престъпление – ДП № 3924/2015 по описа на РПУ 01-София /пр.пр. № 44581/2015 г. по описа на СРП/.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят М. А. Д.

Свидетелят посочва, че знае за този случай, за който сега е тук. Наясно е с цялата история, тъй като впоследствие там, където станал инцидента закупил гаражите. Познава ищеца от дете и е свидетел на всичко, което се случи с него, познава майка му, баща му, сестра му, цялото му семейство. Съдили го за кражба на кола и разглобяване на части и разформирането й, с цел продаване на частите. Оправдали ги, но не си спомня на колко инстанции ходи. Това на Ивайло се отразило зле, до момента не може да се възстанови от случая, въпреки че минали няколко години оттогава. Отношението на баща му се променило към Ивайло, както и на някои от приятелите му. Приятелката му го зарязала, разделили се, според свидетеля това било основанието. Ивайло бил нещастен от всичко това, което се случвало, защото според думите му е бил набеден и повтарял непрекъснато, че в годините ще се докаже, че не е истина. След този случай дълго време не можел да си намери работа.

Никой не искал да комуникира с него. Свидетеля заявява, че е близък с баща му, семейни приятели са, неговия бащите на ищеца и свидетеля са приятели. Знае, че е добър човек и не 3 е престъпник, работливи хора са. Били ги задържали в следствения арест в гр. София, след това не знае какво се е случило. По-дълго от 72 часа не е бил задържан. Свидетелят посочва също, че бащата на ищеца е майстор – зидар, имало едно непрекъснато натякване, че Ивайло трябва да си намери нормална работа, а и отношението му спрямо Николай, ако ги съпостави - спрямо него и към сестра му, не е едно, към него се държи, като все едно е лентяй. Не знае дали е осъждан, мисля, че не е. Имало друг случай, за който го били оправдали.

При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на него е налице влязла в сила оправдателна присъда по процесното наказателното производство, както и конкретно настъпилите за него неимуществени вреди, вследствие действията на ответника, както и пряката им причинно-следствена връзка с тези действия.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.

1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност.

Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК , като по внесения в съда обвинителен акт лицето е било оправдано с влязла в законна сила на 30.11.2018 г. присъда. Оправдаването на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган – Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.