Решение № 5945 от 29.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5945 гр. София, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110141367 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Д. А., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. С, чрез адв. М. Д. – САК, съдебен адрес: гр. София, ул.

„Дунав“ № 1, ет. 2, ап. 3 срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Московска“ № 33, представлявано от кмета ....., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на получена разкъсно-контузна рана поради падане в дупка на тротоарна настилка, образувано от липсващи и разрушени тротоарни плочки на 02.06.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 02.06.2024г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 02.06.2024 г., ходейки по левия тротоар на ул. „........“ с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Шипченски проход“ стъпва в дупка на тротоарна настилка, образувано от липсващи и разрушени тротоарни плочки вследствие на което пада и получава разкъсно-контузна рана на брадата. Непосредствено след инцидента ищцата посетила УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ за преглед, където и били направени прегледи и рентгенографии, констатирани посочените увреждания, а раната зашита с 4 шева. Твърди се, че уврежданията причинили на ищцата затруднения при говора и храненето. Същата преживяла стрес и уплаха, имала проблеми със съня, изпитвала безпокойство, станала раздразнителна и напрегната. Сочи се, че и към момента пострадалата изпитва болка в областта на травмата при натоварване и смяна на времето. Доколкото на Столична община било възложено стопанисването и поддръжката на обществените тротоари в гр.София, то моли искът да бъдат уважен, като в полза на процесуалния предствител бъдат присъдени и сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Столична община, с който се излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение в лицето на неговите служители, наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и твърдените вреди, както и претендираният размер на обезщетение, като го намира за прекомерен. Прави 1 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът не бил положил дължимата грижа да прояви внимание при своето движение. Възразява срещу искането дължимата сума да бъде заплатена чрез пощенски запис. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства – амбулаторни листове и заключение н а съдебно-медицинка експертиза се установява, че на 02.06.2024 г. ищцата е получила разкъсно-контузна рана на кожата в областта на брадичката вследствие на падане на терен от собствен ръст. Проведено е лечение, изразяващо се в почистване на раната и зашиването й. Поставен е тетаничен анатоксин с цел превенция на тетанус инфекция. Назначен е и е извършен контролен преглед на петия ден от инцидента - 06.06.2024г и не са установени данни за възпалителни или друг тип усложнения. На десетия ден от травмата - 11.06.2024г е проведен втори контролен преглед и тогава според вещото лице следва да са свалени поставените конци, което не е отразено в медицинските документи, но се съобщава от пострадалата. В експертизата се сочи, че от медицинските документи не се установява наличие на изразен оток и кръвонасядане, които са предпоставка за изразен и попродължителен болков синдром. Възможно е поради болковия синдром първоначално да са били налице известни функционални смущения в храненето, които следва да са отшумяли след свалянето на конците. Раната на лицето е налагала предпазване от дразнещи агенти, каквито са миещите и козметичните продукти, изпозвани в ежедневието. Сочи се, че към момента на извършения преглед с експертна цел не са налице болки и функционални смущения в движението на долната челюст. Нараняванията оздравяват с образуване на белег /цикатрикс/, като оздравителния процес отнема около 20-25 дни. От медицинските документи от извършените контролни прегледи при пострадалата не се установява да са настъпили усложнения в оздравителния процес. Към момента на извършения преглед е налице белег от раната на брадичката. Същият се слива с цвета на кожата и се изразява в леко хлътване на кожата. Белегът е разположен непосредствено зад ръба на долната челюст, което води до негово естествено закриване в ежедневието. Според вещото лице описаните в медицинските документи травматични увреждания кореспондират да са получени по описания в исковата молба механизъм на процесното събитие.

При преценка по реда на чл. 202 от ГПК, съдът възприема заключението на СМЕ като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал.

По делото са събрани гласни доказателствени средства за установяване на механизма на злополуката, чрез разпит на свидетеля очевидец Радослава Павлова Фиркова, 39 г., братовчедка на ищцата. Последната сочи в показанията си, че с ищцата се разхождали по ул. ........ срещу танцовата академия и тя се спънала, паднала, ударила си брадата, от уплах загубила за миг съзнание, хора се притекли на помощ, викнали такси, отишли в Пирогов, зашили я, доста време се възстановявала, може би месец. Сочи, че имало счупени плочки, липсващи плочки, клатещи се плочки, спънала се и паднала, следобяд около 16,00 ч., нямало обозначение за опасност.

В обясненията си по реда на чл.176 ГПК К. Д. А. пояснява, че е паднала срещу училището по танцово изкуство на отсрещния тротоар, била в района с нейната племенница, докато вървели и говорели се спънала в дупка с доста неравности, с доста клатещи се плочки около самата дупка, защото те поддавали. Самото подане било много стресиращо, защото загубила съзнание, имало доста кръв, част от един зъб й останал в устата, веднага с такси отишли в Пирогов, зашили я, дълго време след това не можела да говори и да се храни.

2

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и/или неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина - действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници или служители, на които са възложили работа.

За да бъде уважен иск за непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД, ищеца следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на работници, респ.служители на ответника /изразено чрез действие или бездействия/, настъпили вреди и причинна връзка между тях. По арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

По делото се установи, че процесното събитие е станало в границите на населено място - гр. София, на сочената в исковата молба дата – 02.06.2024 г., ищецът, движейки се по тротоара по ул. ........ срещу танцовата академия се спъва в неравност, след което пада по лице на терена, като получава травма на брадата. От доказателствата по делото се установи, че са налице причинени неимуществени вреда на ищцеца.

Настоящият съдебен състав намира, че механизмът за злополуката се установи посредством събраните в производството гласни доказателствени средства, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза.

Безспорно се установява, че бездействието на Столична Община се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да заплати на пострадалта обезщетение за причинената й със своето бездействие вреда.

Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.

Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява 3 поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и бездействието на ответника.

Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на Столична община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на градовете и селата е задължение на съответната община.

Необезопасяването на улиците и тротоарите представлява бездействие от страна на задължените лица относно вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние.

Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност на претенцията на увреденото лице по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и ангажиране отговорността на Столична община за причинената на ищцата вреда.