Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1108 от 14.05.2026, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Касационно административно наказателно дело 176/2026
Вид
Решение № 1108
Подписан
14.05.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Любомир Генов, Нели Каменска, Стоян Колев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1108

Добрич, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

Членове:

НЕЛИ КАМЕНСКА

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ канд № 20267100700176 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „АВС ЕЛЕКТРИК“ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя С. П. С., срещу Решение №29/16.02.2026 г. по АНД №577/2025 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е изменено Наказателно постановление №08-2500085/87/15.05.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на касатора на основание на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда за нарушение по чл.415 ал.1 от същия кодекс е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, като размерът на същата е намален на 766.94 евро/1500 лева. Изложени са от касатора твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон от страна на Районен съд - Добрич, като се настоява за отмяна на постановеното решение и цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление, а също и за присъждането на сторените по делото разноски.

В законния срок не е постъпил отговор по жалбата от страна на административнонаказващия орган.

В съдебното заседание пълномощникът на касатора е посочил, че решението на Районен съд - Добрич е неправилно, а наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради няколко съображения; от обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно, че административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че не е изпълнило в срок 8 предписания; всяко едно предписание вменява отделно задължение за работодателя; следователно неизпълнението води до настъпването на извършването на 8 различни административни нарушения; обединяването на 8 административни нарушения и налагането само на едно наказание на практика нарушава правото му на защита, тъй като не става ясно за кое точно от тези 8 нарушения му е наложено това наказание; това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление; моли съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно въззивното решение и да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление, както и да бъдат присъдени сторените за двете инстанции съдебни разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно; съобразявайки се с практиката на Административен съд – Добрич, принудителните административни мерки, в случая „предписания“, са групирани от т.1 до т.8 именно поради тази причина, тъй като има едно нарушение - такова по чл.415 ал. 1 от Кодекса на труда; единственото, което би могло да различи тези предписания, е срокът на извършването на нарушението; в случая това съвсем точно и ясно е съобразено; затова първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно; настоява за потвърждаването му, както и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че при извършените проверки е установено, че не е изпълнил в срок до 16.12.2024 г. приложените принудителни административни мерки -предписания от т.1 до т.8 (обективирани в един документ) от протокол за извършена проверка №ПР2434136/29.11.2024 г. по спазване на трудовото законодателство за доначисляването във ведомостите за месеците януари и февруари 2024 г. на трудови възнаграждения на 4 работници, представляващи разликата между изплатените им заплати и начислените такива във ведомостите, в срок до 16.12.2024 г.; предписанията са издадени във връзка с констатираното частично неизплащане на трудови възнаграждения на различни работници и служители в дружеството; нарушението е на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда; на основание на чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от Кодекса на труда на „АВС ЕЛЕКТРИК“ООД - [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

В обжалваното решение районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган; не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; в наказателното постановление са индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на административното нарушение; конкретните обстоятелства по нарушението се установяват от показанията на разпитаните свидетели; предписанието е издадено в изпълнението на контролни функции, която е значима дейност относно опазването на правото на труд на хората; фактът на неизпълнение на предписаните мерки е достатъчен и не изисква ангажирането на допълнителни доказателства относно направените в АУАН и НП констатации; налице е административно нарушение под формата на бездействие; административнонаказващият орган е взел предвид всички относими обстоятелства; съгласно константната съдебна практика при дадено предписание за изплащането на трудовите възнаграждения на и/или обезщетения на няколко лица, неизпълнението му представлява едно, а не няколко нарушения, в който смисъл е Решение №2294/03.12.2024 г. по КАНД №446/2024 г. по описа на ДАС; в процесния случай жалбоподателят правилно е бил санкциониран за неизпълнението на т.1 до т.8 от даденото на 29.11.2024 г. предписание за доначисляването във ведомостите за месеците януари и февруари 2024 г. на трудовите възнаграждения на 4 работници; затова възражението за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН е неоснователно; административнонаказващият орган е определил размер на имуществената санкция над минимума, но не е изложил мотиви защо; затова е прието, че търговецът следва да бъде санкциониран с минимално предвидената в закона имуществена санкция; по изложените причини размерът на наложената имуществена санкция е намален от 5000 лева на 766.94 евро/1500 лева.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че с предписания от т.1 до т.8 (обективирани в един документ) от протокол за извършена проверка №ПР2434136/29.11.2024 г. по спазване на трудовото законодателство (връчен на жалбоподателя по електронен път на 03.12.2024 г.) във връзка с констатираното частично неизплащане на трудови възнаграждения на различни работници и служители в дружеството, с оглед защитата на техните права е указано предприемането на необходимите мерки за доначисляването в качеството на работодател на дължимите трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2024 г. на А. В. А., И. З. Т., Ж. Г. Г. и С. Г. В. с даден срок за изпълнение до 16.12.2024 г.; от приетите писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели става ясно, че при извършените впоследствие многобройни проверки е констатирано неизпълнение на дадените предписания, за което на касатора на основание на чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева; размерът на санкцията е правилно намален от Районен съд – Добрич на минималния такъв. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл.18 от Закона за административните нарушения и наказания – в трайната си практика Административен съд – Добрич приема, че при дадени еднородни предписания за изплащането на трудови възнаграждения и/или обезщетения на няколко лица, обективирани в един и същи документ, неизпълнението им представлява едно, а не няколко нарушения. В този смисъл в конкретния случай работодателят правилно е бил санкциониран за неизпълнението на т.1 - т.8 от даденото на 29.11.2024 г. предписание за изплащането на частично неизплатени трудови възнаграждения на четири лица за два месеца. Неоснователни са твърденията, че обединяването на 8 административни нарушения и налагането само на едно наказание нарушава правото на защита на касатора – напротив, налагането само на една имуществена санкция за допуснатото еднотипно нарушение на трудовото законодателство относно няколко работника за един и същи период е изцяло в интерес на наказаното лице. Добричкият районен съд е посочил подробни аргументи относно материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и относно спазването на всички процесуални правила при извършването на проверката и съставянето на АУАН, които настоящата съдебна инстанция не следва да преповтаря. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянието. Несъмнено е налице неправомерно поведение от страна на наказаното лице и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на посоченото правно основание.

С оглед на изложеното районният съд правилно е потвърдил наказателното постановление, като решението му следва да бъде оставено в сила.

На ответника следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 66.47 евро/130 лева, определено съгласно чл.144 от АПК във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.27е) от Наредбата за заплащането на правната помощ в изменената редакция, която е влязла в сила на 01.10.2025 г.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №29/16.02.2026 г. по АНД №577/2025 г. по описа на Районен съд - Добрич.

ОСЪЖДА „АВС ЕЛЕКТРИК“ООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от управителя С. П. С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с административен адрес [населено място], [улица], ет.5, представлявана от директора А. Н. П., направените разноски по КАНД №176/2026 г. по описа на ДАС в размер на 66.47 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: