Решение № 22177 от 06.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22177 гр. С., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110131219 по описа за 2022 година

Производството е по иск за делба във фазата по извършването й.

С Решение № 10142 от 14.06.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършването на делба между Д. В. Ф. и П. П. Ф. на следния съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 23.10.2019 г., адрес на поземления имот: гр. С., АДРЕС, площ: 792 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 165, квартал 13, парцел ХХVІІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, при квоти: 1/2 идеална част за Д. В. Ф. и 1/2 идеална част за П. П. Ф.. Делбата е допусната при отчитане на запазеното пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на П. В. Ф. и С. С. Ф. върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищецът Д. В. Ф., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А..

Процесуалният представител изразява становище, че изнасянето на имота на публична продан бил единственият удачен начин за извършване на делбата. Освен това прави искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне ползването на съсобствения имот до окончателното приключване на делбата съобразно дадените в заключението на съдебно-техническата експертиза варианти. В хода на устните състезания моли съда да извърши делбата, като изнесе имота на публична продан, както и да разпредели ползването му на основание чл.

344, ал. 2 ГПК. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по 1 чл. 80 ГПК.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ответницата П. П. Ф., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв.

Г.. Процесуалният представител изразява становище за липса на възможност за реално поделяне на имота. Оспорва искането на ищеца за разпределяне на ползването по реда на чл.

344, ал. 2 ГПК с оглед неограничения достъп на всяка от страните, включително на вещните ползватели до имота, както и неприемливите варианти за реалното му разделяне, дадени от вещото лице. В хода на устните състезания моли съда да извърши делбата чрез изнасяне на съсобствения имот на публична продан поради неговата неподеляемост, както и да отхвърли като неоснователно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК. Претендира направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Третите лица – помагачи П. В. Ф. и С. С. Ф., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Делбената маса, така както е опредЕ. с решението по допускане на делбата, включва следния съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 23.10.2019 г., адрес на поземления имот: гр. С., АДРЕС, площ: 792 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 165, квартал 13, парцел ХХVІІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***.

По делото няма данни за настъпили промени в делбената маса след постановяване на решението в първата фаза на делбата.

Допусната е от съда съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Заключението на вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответницата по отношение на поделяемостта на имота. Същото е изготвено след запознаване с писмените доказателства по делото, извършени оглед на място и подробни проучвания, изчисления и справки. От заключението се установява, че нямало пълно припокриване на границите на имота по действаща кадастрална карта и границите на УПИ по действащия регулационен план.

Разминавания били налични по всички граници на имота. Така вещото лице заключило, че процесният имот бил с неуредени сметки по регулация. В действащия застроителен план било предвидено застрояване на съсобствения имот с една жилищна сграда на калкан със съседния имот и на два гаража в северния ъгъл на имота с директен излаз на ул.

„Симеоновско шосе“. При евентуално разделяне на имота на два реални дяла този 2 застроителен план нямало как да се реализира, поради което следвало да бъде предприета процедура по неговото изменение. Вещото лице е предложило два варианта за реална подялба на процесния имот. Поради недостатъчното му лице и невъзможност за равен излаз на всеки от двата дяла към бул. „Симеоновско шосе“, в заключението е предложено изграждането на улица-тупик за достъп до вътрешния дял с ширина 3,5 м., включена в площта на южния дял на имота. Пазарната цена на съсобствения имот при използване на метода на пазарните аналози към датата на изготвяне на заключението била изчислена от вещото лице на 511305,23 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице в частта за пазарната цена на имота е ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема.

В частта, в която вещото лице предлага два варианта за реална подялба на съсобствения имот, заключението е изпратено за становище от главния архитект на Столична община, район „Витоша“. Последният заявява, че процесният имот бил неподеляем, тъй като не отговарял на условията на чл. 31, ал. 1 ЗУТ по отношение на действащия план на застрояване. Предложеният от вещото лице вариант 1 бил неприложим, тъй като засягал застрояване на съседен имот, който бил извън обхвата на производството по делба. А вариант 2 бил неприложим, защото предложеният от вещото лице подход (улица-тупик) преминавал през определените строителни петна за застрояване и също излизал извън обхвата на делбата.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова от съществено значение е обстоятелството дали е възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато същият е жилище.

В настоящия случай никой от съделителите не е предявил претенции за възлагане на съсобствения недвижим имот, поради което делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Делбата не може да бъде извършена чрез теглене на жребий, доколкото делбената маса се състои само от един имот, който е неподеляем на квотите на страните в съсобствеността. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно възприема становището на главния архитект на Столична община, район „Витоша“, което е мотивирано и съобразено с нормативните изисквания. Освен доводите на главния архитект, следва да бъде посочено, че предложените от вещото лице варианти са неприложими поради противоречие с разпоредбата на чл. 81, ал. 5 ЗУТ (Нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.), която гласи:

3

„Когато при разделяне на урегулиран поземлен имот по искане на собственика на имота изходът към улица за новообразуваните от него имоти не може да се осигури при условията на ал. 4, с проекта за изменение на подробния устройствен план се предвижда прокарване на задънена улица в границите на разделяния и новообразуваните от него имоти. В тези случаи общината придобива собствеността върху задънената улица с влизането в сила на плана“.

Т.е. площта на цялата улица-тупик ще стане общинска собственост и следва да бъде приспадната от площта на двата нови дяла. Това допълнително ще намали възможността за застрояване на новообразуваните имоти, която и без загубата на тази площ не съществува поради противоречие с чл. 31, ал. 1 ЗУТ по отношение на действащия план на застрояване.

При тези данни следва да бъде прието, че процесният имот е неподеляем на квотите на страните в съсобствеността.

По същата причина не е приложим и редът по чл. 353 ГПК, доколкото от допуснатия до делба имот не може да бъде обособен достатъчен брой дялове, за да може всеки от съделителите да получи реален дял. При тези обстоятелства и с оглед становището на съделителите съдът счита, че съсобствеността следва да бъде прекратена чрез изнасяне на процесния имот на публична продан на основание чл. 348 ГПК. Този способ се явява единствената възможност за ликвидиране на съсобствеността върху имота, предмет на делбата. Получената от проданта цена следва да бъде разпредЕ. от съдебния изпълнител между съделителите съобразно определените с решението по допускане на делбата квоти в съсобствеността.

По отношение на искането на ищеца за разпределяне ползването на имота по чл. 344, ал. 2 ГПК:

Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. По този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство (вж. Определение № 308 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., ІV Г.О., ВКС).

Касае се за привременна мярка, при която законът изхожда както от общото правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ „съразмерно с частта си“, така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не се пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В тези норми е залегнало общото правило за недопускане на 4 неоснователно обогатяване. Привременната мярка се налага, когато имотите се ползват само от част от съделителите или когато установеното ползване не съответства на дяловете в съсобствеността. Следователно, разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите, и в този случай на неполучилия имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко от дела си. Целта на тази норма е да се осигури ефективно и справедливо ползване на делбените имоти от всички съделители, докато трае делбеното производство. Искането на съделителя може да бъде както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от него.