Решение № 70 от 10.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Благоевград, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20211200500962 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. ТЮЛ. против решение № 901426 от 14.06.2021г., постановено по гр.д.№ 478/2020г. по описа на РС Сандански.

С обжалвания акт е уважен предявеният от Е.П. и И.Д. иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и е признато за установено по отношение на ответниците К.Т. и А.Т., че ищците са собственици по наследство от баща си Р.Я. на ¼ идеална част за всяка от тях от процесните недвижими имоти. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил нотариален акт по обстоятелствена проверка № 73, том III, рег. № 2606, дело № 454 от 2019г. по описа на нотариус с рег. № 197 от регистъра на НК в частта за ½ идеална част от описаните в него имоти.

Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развити са съображения в насока, че РС неправилно е преценил събраните по делото доказателствата, от които е видно, че наследодателката му е владяла сама непрекъснато и необезпокоявано имота от датата на придобиването му. Твърди се още, че никой не е оспорвал владението ù, като от свидетелските показания било видно, че нито двете ищци в настоящото производство, нито техният наследодател са посещавали имота. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

1

Представя списък с разноски и моли за тяхното присъждане.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че РС правилно е установил фактическата обстановка и е направил правилен анализ на доказателствата. Навеждат се твърдения, че възражение за придобиване на имота на основание 10 годишна давност, считано от покупко-продажбата на имота, е преклудирано. Подробно се обосновава основателността на предявените искове. Моли съда за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.

Необжалвалият обикновен другар – А.Т., в предвидения в чл. 265, ал.1 ГПК срок не се е присъединил към депозираната от К.Т. въззивна жалба, поради което атакуваното решение по отношение на него като необжалвано е влязло в сила.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото и се установява от представеното удостоверение за наследници № 703/29.06.2020г., че ицщите са сестри и единствени наследници по закон на Р.В.Я..

АТ. Г. ТЮЛ. и К. Г. ТЮЛ., са конституирани в първоинстанционното производство в качеството им на единствени наследници по закон на първоначалната ответница Г.К. Т.а, който факт се потвърждава от удостоверение за наследници № 1255/18.11.2020г., издадено от Община П..

Същата е починала на 13.08.2020г., видно от справка от НБД „Население“.

С нотариален акт за покупко-продажба № 1, том II, рег. № 1830, дело № 186 от 2009г. по описа на нотариус Д.Г., Г. Т.а и Р.В.Я. придобили процесния недвижим имот, а именно: УПИ II /втори/, отреден за имот с планоснимачен № 461 по регулационния план на с. К., общ. Сандански, с площ на целия имот 400 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ III, УПИ I и УПИ XVIII, ведно с жилищна сграда с декларирана РЗП от 155 кв.м., построена в гореописания имот.

Наследодателят на ищците – Р.Я. починал на 11.07.2010г. видно от препис-извлечение от акт за смърт № 22/ 12.07.2010г..

На 10.12.2019г. с нотариален акт за констатиране на собствеността върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 73, том III, рег. № 2606, дело № 454 от 2019г., по описа на нотариус С.П., наследодателката на ответниците по делото – Г. Т.а, е призната за собственик на процесния недвижим имот, описан по-горе, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда.

При така установената фактическа обстановка, с обжалваното решение 2 е уважен предявеният от ищците иск, като съдът е приел, че ответниците не са доказали, че наследодателката им е извършила действия, с които да е обективирала спрямо останалите съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си. Отделно от това е прието, че към датата на издаване на констативния нотариален акт и към датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл предвидения от закона 10-годишен срок, считано от 19.07.2009г. С оглед основателността на исковете за право на собственост съдът е отменил и констативния нотариален акт за процесната ½ част от недвижимия имот.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим. Правният интерес за ищците от иска произтича от оспорване на правата им върху процесните обекти от ответниците, чиито наследодател се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност за целия имот.

Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК, жалбата се преценява като неоснователна, а решението като правилно.

Предмет на разглеждане по делото са субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е направено и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са собственици на недвижим имот, като една от тях се легитимира с констативен нотариален акт, при разрешаването на правния спор следва да се вземат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно последното нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В случаите, при които всяка от страните по спора, се легитимира с титул за собственост – нотариален акт, разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право т. е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Предвид горното в доказателствена тежест на всяка от страните по спора е да докаже по реда на чл. 154, ал.1 от ГПК, пълно и главно доказване, реализирането на предпоставките на твърдения придобивен способ. В тежест на ищците е да установят придобивното основание, което твърдят - покупко3 продажба от страна на наследодателя и наследствено правоприемство.

Ответникът, от своя страна, следва пълно и главно да докаже, че неговата наследодателка е придобила идеалните части на ищците по давност, въз основа на упражнявано от нея явно, несъмнено и необезпокоявано владение, както и че е манифестирал своята воля да владее частта на съсобствениците си, и по този начин е трансформирал държането на техните идеални части във владение.

Ищците твърдят, че са придобили спорните идеални части въз основа по наследство от Р.Я., починал на 11.07.2010г., който от своя страна е придобил ½ идеална част от имота по силата на покупко-продажба.

По делото се установява, видно от Нотариален акт за покупкопродажба № 1, том II, рег. № 1830, дело № 186 от 2009г. по описа на нотариус Д.Г., че Р.Я. и Г. Т.а са придобили правото на собственост върху УПИ II /втори/, отреден за имот с планоснимачен № 461 по регулационния план на с.

К., общ. Сандански, с площ на целия имот 400 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ III, УПИ I и УПИ XVIII, ведно с жилищна сграда с декларирана РЗП от 155 кв.м., построена в гореописания имот. Няма данни същите да са били в брак, а в договора не е посочено какви части от имота придобива всеки от тях. Предвид това и на основание чл. 30, ал.2 от ЗС съдът намира, че всеки един от тях е придобил по ½ идеална част от имота.

Видно от удостоверението за наследници Р.Я. е оставил за свои наследници – двете ищци. Всяка от тях е придобила равни права от собствената на наследодателя 1/2 идеална част на основание чл. 5, ал. 1 ЗН, поради което всеки от наследниците е придобил по 1/4 идеална част по наследство от общия наследодател.

Ответникът К.Т. е въвел своевременно в процеса възражение за придобиване правото на собственост върху процесната 1/2 идеална част чрез оригинерен способ – давностно владение, като се е позовал на кратката придобивна давност – 5-години, считано от 19.07.2010г.. В последното по делото заседание пред РС и в настоящата въззивна жалба е направено ново възражение за придобиване по давност въз основа на 10-годишно давностно владение, упражнено от неговата наследодателка с начален момент – датата на придобиване на имота 19.05.2009г.

Срещу така направеното второ твърдение на ответниците въззиваемата страна е направила възражение за преклудиране, което съдът намира за основателно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал.

2, т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти /т.4 от ТР 1 от 09.12.2013 на ОСГТК на ВКС/. Предвид това следва да бъде разгледано единствено възражението за изтекла в полза на наследодателката на ответника 5-годишна придобивна давност, считано от 19.07.2010г.

4

Фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност. На първо място да е налице владение по смисъла на чл. 68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя. От обективна страна следва да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus possessionis/ и при наличието на субективния елемент на владението с намерение за своене /animus/.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.

Настоящият състав констатира, че Г. Т.а и Р.Я. придобили процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба. Следователно основанието, на което Г. Т.а е придобила фактическата власт, признава такова право и на другия съсобственик, поради което тя се явява владелец по отношение на собствените си идеални части и държател на идеалните части на другия съсобственик. Във връзка с това, дори да се приеме, че наследодателката на ответниците е завладяла идеалните части на ищците за себе си, то същата е недобросъвествен владелец и по отношение на нея не може да се приложи кратката 5-годишна давност. Наведеното ново твърдение от ответника К.Т. за първи път в представената пред РС писмена защита и в настоящата въззивна жалба, че сумата за покупко-продажба на имота е предоставена от него и наследодателката му е преклудирано на основание чл.

147, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отделно от това е ирелевантно, доколкото принадлежността на средствата, с които е заплатена цената на придобиване на имота, няма значение за вещно-транслативния ефект на сделката в полза на купувача по нея, а единствено имат значение за облигационните отношения между купувача и далото средства за плащане на продажната цена лице.