Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2982 от 24.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63393/2022
Вид
Решение № 2982
Подписан
24.02.2025
В сила
02.04.2025
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2982 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110163393 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от В. Е. Й. против „(ФИРМА)Д, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1500 лева, представляваща част от сумата в размер на 20000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се негативни емоции - стрес, тревога, обида, възмущение и гняв в резултат на общо пет публикации с клеветнически характер на електронен сайт **** със следните заглавия – „ЛЯВАТА РЪКА НА БОЛНАТА С 2-РИ КОВИД Н ШЕТА ПО ЗАВЕДЕНИЯ“ от 18.10.2021 г., „ЧЕРВЕНАТА ДЕПУТАТКА НА М Е ЕКССЕКРЕТАРКА НА ОЛИГАРХА Г“ от 18.10.2021 г., „М ПРЕВЗЕ БСП, ЗАТОВА ЧЕРВЕНИТЕ СА СРЕЩУ Р И ИСКАТ ТУРИЗМА С БЕЗУМНИ ИДЕИ“ от 29.11.2021 г., „85 МЛН. ЛВ. ЗА М ОТ ПОДРЕСОРНИЯ НА Н ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ ЗА 2 МЕС., ТА И ПОРЪЧКИТЕ СА

НЕЗАКОННИ“ от 17.02.2022г., „ТОПСОЦИАЛИСТ ДЪЛЖИ МИЛИОН НА ХАЗНАТА ОТ ФИРМАТА СИ С 20 ДЕЛА, СОЦСЪВЕТНИК Е НА ДЯСНАТА РЪКА НА Н-В. Е.“ от 06.06.2022 г., посредством които публикации са накърнени честта, достойнството и доброто име на ищеца, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 22.11.2022 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че с процесните публикации ищцата била подложена на преднамерена клеветническа кампания, в резултат на което били накърнени нейната чест, достойнство и добро име в обществото. Във връзка със статията озаглавена „ЛЯВАТА РЪКА НА БОЛНАТА С 2-РИ КОВИД Н ШЕТА ПО ЗАВЕДЕНИЯ“ В. Й. поддържа, че не е нарушавала мерките за борба с Ковид-19 и когато се е налагало е спазвала правилата на изискуемата карантина, като посредством разгласяване на описаните в статията неверни обстоятелства ищцата е представена като безотговорна личност, която не зачита законите и нарушава мерките за безопасност, с което е застрашавала живота на околните. В исковата молба са изложени твърдения, че в останалите процесни статии са изложени неверни клеветнически твърдения за използване на незаконни методи и средства, благодарение на които В. Й. е изградила кариерата си. Ищцата поддържа, че не е ничие протеже, а благодарение единствено на лични качества е заемала сочените в статиите 1 позиции в БСП и Парламента. В исковата молба са изложени твърдения, че в статиите са приписвани отношения и контакти на ищцата с лица каквито в действителност не съществуват. В обобщение страната поддържа, че с поредицата от клеветнически статии, съдържащи неистински обстоятелства, се създава негативно отношение на обществото към ищцата с цел унижаване и уронване на доброто имe и авторитета на засегнатото лице. В. Й. излага твърдения, че в резултат на изнесените неверни обстоятелства е страдала от безсъние, постоянно силно главоболие, чувство на раздразнителност. Вследствие на публикациите ищцата започнала да отменя свои професионални ангажименти и да избягва социални контакти, тъй като изпитвала чувство на срам и притеснение от това околните да я възприемат като безнравствената и неморална личност описана в статиите. По изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди да бъде уважен.

В съдебно заседание ищецът заявя, че не поддържа исковата претенция в частта относно неимуществени вреди от статия „ТОПСОЦИАЛИСТ ДЪЛЖИ МИЛИОН НА ХАЗНАТА ОТ ФИРМАТА СИ С 20 ДЕЛА, СОЦСЪВЕТНИК Е НА ДЯСНАТА РЪКА НА НВ. Е.“ от 06.06.2022 г.

Ответникът чрез своя законен представител ликвидатор Ч. оспорва предявения иск по основание. Представителят поддържа, че дружеството е в производство по ликвидация и дейността му е прекратена на 13.04.2022 г. Ликвидаторът поддържа твърдения, че дружеството не е отговорно за публикуването на процесните статии в уебсайта ****, нито е организирало или финансирало издаването на печатното издание на вестника. Твърди, че липсват преки доказателства относно личността на фактическият собственик, издател или редактор на онлайн и печатния вестник. Ликвидаторът поддържа, че представената от ищеца справка за регистрацията на домейн не представлява достатъчно доказателство за установяване на издателя на вестника, което водело до извод за неоснователност на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е прието извлечение от интернет сайта 19min.bg на публикация със заглавие „ЛЯВАТА РЪКА НА БОЛНАТА С 2-РИ КОВИД Н ШЕТА ПО ЗАВЕДЕНИЯ“ от 18.10.2021 г., в която е посочено, че В. Е. е била забелязана в столично заведение „въпреки обявената от нейния лидер К. Н втора положителна проба за коронавирус19“.

Като писмени доказателства по делото са приети извлечения от интернет сайта **** на публикации със заглавия както следва: „ЧЕРВЕНАТА ДЕПУТАТКА НА М Е ЕКССЕКРЕТАРКА НА ОЛИГАРХА Г“ от 18.10.2021 г., „М ПРЕВЗЕ БСП, ЗАТОВА ЧЕРВЕНИТЕ СА СРЕЩУ Р И ИСКАТ ТУРИЗМА С БЕЗУМНИ ИДЕИ“ от 29.11.2021 г., „85 МЛН. ЛВ. ЗА М ОТ ПОДРЕСОРНИЯ НА Н ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ ЗА 2 МЕС., ТА И

ПОРЪЧКИТЕ СА НЕЗАКОННИ“ от 17.02.2022г., както и извадка от хартиено издание на вестник ****, бр. 2698/29.11.2021 г. на статия „М ПРЕВЗЕ БСП, ЗАТОВА ЧЕРВЕНИТЕ СА СРЕЩУ Р И ИСКАТ ТУРИЗМА С БЕЗУМНИ ИДЕИ“, в които е посочено „На времето като секретарка на олигарха Д Г, В. работи по тази част с М.М и „банкера на М“ … Никой обаче не я взема на сериозно и си остава момиче за всичко – секретарка, докато не влиза под кожата на поредния лидер К. Н… й е дадено да „върти“ телевизията без да има никаква представа от това. Резултат е, че цялата реклама на БСП започва да минава през агенция на съпругтата на близък до сърцето на В. човек. Разкрита, е преместена да движи партийния вестник „Дума“…. Така силистренецът М.М и неговият стар боен комсомолски другар и съдружник Е.У решават да я преместят водачка в Ловеч…За да наместят своята В.…“; „Още преди изборите описахме как М лансира за депутат от БСП бившата секретарка на олигарха Г….Е.У, който също е лобист на В. Е. за депутат…Според Е., която нищо не разбира от туризъм и това личи по предложенията й…“ и „…за крилото на бизнесмена М.Мв и неговия близък ексшеф на ЦК на К Е.У…., под което стана депутатка дясната ръка на К. Н – В. Е.…“.

2

Като писмено доказателство по делото е приет документ – справка по име на домейн, което е посочено, че домейн името **** е активирано на 25.08.2008 г. и изтича на 20.08.2021 г. и в полето регистрант е посочено „BAL MEDIYa AD “.

Като писмено доказателство по делото е приета Справка от (ФИРМА), съгласно която домейнът **** е регистриран на 25.08.2008 г. в полза на „(ФИРМА)Д като поддръжката му е платена до 20.08.2021 г., като считано от 2013 г. фактурите били издавани на името на дружеството „(АДРЕС), ЕИК ****, а на 05.08.2021 г. бил наложен запор върху домейна от частен съдебен изпълнител.

По делото са приети и писмените доказателства, представени от ответника, а именно Справка за марка от портала за електронни услуги на Патентното ведомство на Република България, от която се установява, че търговската марка **** е регистрирана на 23.04.2010 г. със срок на действие 28.08.2028 г. със „заявител/притежател/ползвател“ Сдружение „Екопрограма“; Писмо от Министерство на културата, в което е посочено, че в публичния регистър по чл. 7а, ал.3 и чл. 7б от ЗЗДПДПОРДМУ не се установява декларация, подадена от ответника, както и че не се установя декларация за издател, който да се асоциира с изданието ****, писмо от Н.Б.С.С.К.М с информация за постъпилите на депозит броеве на вестник ****, в което е посочено, че регистрирано издателство на печатната медия е „(ФИРМА).

Във връзка с направени от ищеца доказателствени искания, по делото са постъпили и писма от трети неучастващи по делото лица, чийто реклами са били установени на уебсайта ****, като нито едно от посочените лица не е дало информация за сключен договор за реклама с ответното дружество, въз основа на който да са визуализирани рекламните съобщения. Някои от третите лица посочват, че използват Google ads услуги, което е вероятната причина за визуализиране на рекламните съобщения в уебсайта „****“.

Като писмено доказателство по делото е прието и писмо от „(ФИРМА), в което е посочено, че поръчката и плащането на отпечатването на вестник **** за периода от м.

03.2014 г. до м. 12.2021 г. е от „(АДРЕС), ЕИК ****.

Като писмено доказателство по делото е прието и постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. 24556/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП), в което е изложена информация за проведените действия по разследването и е направен извод, че не са налице данни за извършено престъпление. Съдът намира, че посоченото писмено доказателство е допустимо на основание чл. 147 ГПК.

Постановлението на СРП е постановено на 21.11.2024 г., т.е. след проведеното на 12.11.2024 г. съдебно заседание, поради което се явява ново доказателство, което ответникът не е могъл да представи на по-ранен етап.

По искане на ищеца в проведено на 03.10.2024 г. открито съдебно заседание са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.-Берисот.

Свидетелката сочи, че е в приятелски отношения с ищеца от 2018 г., като В. Й. била изключително чувствителна личност. Свидетелката поддържа, че публикуването на процесните статии довело до изключително негативни изживявания за ищцата, която имала усещането, че заради разпространената информация имиджът, който била изградила, можел да рухне. Свидетелката сочи, че ищцата в резултат на публикациите имала проблеми със синя и отказвала да излиза.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ищците по предявените искове с правно основание чл.

49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД против „(ФИРМА)Д е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответната страна е публикувала и разпространила процесните статии на електронно медийно издание на интернет сайта www.19min.bg със соченото в исковата молба съдържание, противоправност на извършеното деяние, претърпените неимуществени вреди, и причина връзка между публикацията и вредите.

Безспорно свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито са правата и 3 доброто име на гражданите. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай (така Решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., на ВКС, III ГО ).

Отговорността на собственика на уебсайт, оформен като електронна медия е аналогична с тази на издателя и редактора на печатно произведение, който носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване при спазване на конституционно прогласените принципи за неприкосновеност на личния живот. Тази гражданска отговорност намира своето основание в чл. 49 ЗЗД и се явява безвиновна такава, като включително не е необходимо да бъде изяснено кое физическо лице е автор на клеветническите твърдения, изложени в онлайн журналистически материал. За да бъде уважен такъв иск във всеки случай е необходимо да бъде установено, че ответникът е собственик на уебсайта, в който са публикувани клеветническите статии, т.е. същият има качеството „възложител“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД.