Определение № 405 от 01.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Габрово, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500226 по описа за 2026 година

ГПК. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от Образувано е по частна жалба на "Л." ООД ООД гр. Ш., ЕИК *********, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано от адвокат Х. М., против определение № 309 от 25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1566/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово, с което се оставя без уважение молба на „Л.” ООД за изменение на решение № 462/19.12.2025 г. по гр. д. № 1566/2025 г. на РС - Габрово в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателят намира определението за неправилно. Счита определения адвокатски хонорар за несправедлив, тъй като първоинстанционният съд не е оценил правилно представените доказателства, приложимите процесуални правила и съдебната практика. Счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. Моли за отмяна на определението и отхвърляне на искането за присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност – същите да бъдат значително намалени.

Ответникът по частната жалба Б. М. И., чрез пълномощника си адв. К.

Д., изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б.

М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., чрез пълномощник адв. К. Д., срещу „Л.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. О.

№ **. Предявени са искове за прогласяване нищожността на сключен между 1 страните договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 64565 от 22.08.2024 г. и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 666,63 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит.

С постановеното по гр. дело № 1566 по описа за 2025 г. на Районен съд – Габрово решение № 462/19.12.2025 г. искът е уважен, като с оглед изхода по спора в тежест на ответника са възложени разноски за внесена държавна такса в размер на 100 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. При определяне на възнаграждението районният съд е съобразил доказателствата за реалното извършване на разходите и фактическата и правна сложност на спора, с оглед на което е оставил без уважение направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл. 248 от ГПК без уважение, като е допълнил мотивите си, посочвайки, че се касае за два обективно кумулативно съединени иска. Обсъдил е доводите на ответника „Л.“ ООД по отношение на възможността за присъждане на адвокатско възнаграждение, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Въпреки това отново е обосновал извода си за неоснователност на възражението за прекомерност, като е посочил, че намаление на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо само ако трудът на адвоката е бил съществено надценен.

Въззивният съд приема изводите на Районен съд – Габрово за правилни и законосъобразни.

В случая ищецът е представляван по делото от пълномощник, като видно от приложения ДПЗС на л. 7 от гр.д. №1566/2025 г. на ГРС заплатеното на същия адвокатско възнаграждение е в размер от 600 лв. По делото са предявени два кумулативно съединени иска – установителен за нищожност на процесния договор и осъдителен за неоснователно платена неустойка по нищожна клауза от договора, като адвокатско възнаграждение се дължи по всеки един от двата иска поотделно. С оглед цената на всеки от исковате, минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. на ВАдвС е 204,52 евро за всеки иск или 306,78 евро /равняващи се на 600 лв./. По аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 съдът не е обвързан от предвидените в наредбата минимални размери. В разглеждания случай фактическата и правна сложност на делото е съобразена от районния съд, като съображения за това са изложени както в съдебното решение, така и в обжалваното определение. Мотивите на решаващия съд се базират изцяло на обективни данни, поради което се споделят и от настоящия съдебен състав. Процесуалното представителство касае предоставяне на правна услуга в защита на определен частен интерес и труда на адвоката подлежи на овъзмездяване съответно на вида и обема на извършените процесуални действия, като размера на възнаграждението може да бъде договарян между страните. В случая възнаграждението за всеки от исковете е под предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. минимален размер, 2 поради което не би могло да се приеме, че същото е прекомерно и са налице предпоставки за редуцирането му. Не се констатира съществено несъответствие между платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и сложността на делото, отразена в размера на исковете, техния предмет и обема на извършената работа.

Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 309 от 25.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1566/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3