Решение № 1151 от 16.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000501166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260176 от 24.01.2023 г. по гр.д. 9831/2015 г. по описа на СГС, I-5 състав, „Армеец” АД, ЕИК: 121076907 е осъден да заплати на М. И. Р. и Б. Н. Б. (и двамата от гр. София) сумите от по 5000 (пет хиляди) лева на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, реализирано на 22.04.2015 г. в гр. София ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата до пълно предявените размери от 30 000 (тридесет хиляди) лв. за М. Р. и 10 000 (десет хиляди) лв. за Б. Б.. Застрахователното дружество и ищците са осъдени да платят съдебно-деловодни разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК съобразно крайния изход на делото, а на адвоката на пострадалите лица е присъдено и възнаграждение по чл. 38 ЗА за безплатно процесуално представителство. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

Първоинстанционното решение е обжалвано, както от ищците, така и от застрахователя със самостоятелни въззивни жалби, които са редовни и допустими. Докато в жалбата на физическите лица са развити само оплаквания за приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. за справедливостта на обезщетенията за неимуществени вреди, като се иска същите да бъдат увеличени, то в тази на „Армеец“ АД се оспорва изобщо наличието на непозволено увреждане. Навеждат се съображения за липса на деликт и неправилна интерпретация на 1 събраните доказателства от първостепенния съд (гласни и заключения на вещи лица). Счита се, че неправилно не е уважено възражението за съпричиняване от Б. Б.. Самостоятелно се твърди и несправедливост на присъдените обезщетения за морални болки и страдания (нарушение на чл. 52 ЗЗД). Ето защо, М. Р. и Б. Б. желаят от САС увеличаване на обезщетенията до претендираните пълни размери, а „Армеец“ АД – отхвърляне на исковете, а в условията на алтернативност – за намаляване на присъдените суми. Страните търсят сторените разноски, като взаимно оспорват жалбите си с писмени отговори, докато ТЛП „Булстрад ВИГ“ АД не изразява становище по двете жалби.

САС установи следното:

С обща искова молба са предявени искове от М. Р. и Б. Б. против „Армеец” АД с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/.

Ищците твърдят, че пострадали на 22.04.2015г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ********. Твърдят, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържат, че от деликта получили следните телесни повреди: М.Р. получила повърхностни охлузвания по гръбната повърхност на дясната длан; охлузвания по гръбната повърхност на първи и втори пръсти на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица; преднокоренчева увреда за С6-С7-С8 двустранно по-изразена за С6-С7 в ляво; периферностволова увреда за нервус медианус двустранно от демиелинизиращ тип за двигателните влакна; загуба на съзнание за продължителен период от време, а Б.Б. получил контузия в лумбалната област и травматична протрузия на L5 – S1. Твърдят, че от телесните повреди претърпели неимуществени вреди, за които застрахователят им дължал обезщетение, както следва на Р.

– 30 000 лв., а на Б. -10 000 лв. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетения в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца Б., който управлявал пътното превозно средство с несъобразена скорост и не спазил предимството на другия водач; оспорва размера на исковете. Претендира разноски.

Третото лице - помагач ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД оспорва твърденията за съпричиняване на вредите от Б. Б. и оспорва размера на исковете.

Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.

САС следва да се произнесе само по оплакванията във въззивните жалби при валидното и допустимо първоинстанционно решение (така чл. 269, изр.второ ГПК).

На първо място следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на „Армеец“ АД дали е налице изобщо деликт в процесния случай, тъй като 2 отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“ е функционално обусловена от наличието на непозволено увреждане. При липса на такова, исковата претенция ще подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Въззивният съд в настоящия си състав не споделя доводите на застрахователя, че не е налице деликт. Причините за това са следните:

От заключението на автотехническата експертиза /САТЕ/, прието в първата инстанция, което САС приема като компетентно и обективно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на произшествието: На 22.04.2015 г., около 07.48 ч., в гр.София, на Т-образно кръстовище, образувано от бул.“Шипченски проход“ и бул.“Асен Йорданов“, регулирано със светофарна уредба, водачът на тролейбус “Шкода 26 ТР Соларис“ с инв. № 1631А е навлязъл в кръстовището за извършване на маневра „ляв завой“ в посока площадът на авиацията. Тролейбусът е извършил маневрата от крайна дясна лента по технически причини, защото там е била монтирана контактната ел. мрежа. При напускането на кръстовището тролейбусът е бил ударен в предната дясна част от навлезлия в кръстовището с висока скорост джип "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ********, движещ се направо по бул. „Шипченски проход“. Ударът между двете МПС е бил челен, кос, с предните части на двете моторни превозни средства - в дясна предна част за тролейбуса и в лява предна част за л.а.“Мерцедес“. След удара л.а. „Мерцедес“ се е отклонил наляво и се е установил в покой, а тролейбусът, поради голямата си маса /над 20т./, се е установил в средата на кръстовището – напречно и е бил преместен след произшествието. Преди удара и по време на удара л.а „Мерцедес“ се е движел със скорост от 57 км/час, а тролейбусът със скорост от 27 км/час.

Опасната зона за спиране на автомобила е била 36.05 м. Водачът на л.а „Мерцедес“ е отстоял на 102.12 м. от мястото на катастрофата, когато тролейбусът е предприел маневрата.

Ударът за него е бил предотвратим, но водъчът късно е възприел като опасност тролейбуса, движещ се в крайна дясна насрещна лента. От момента, в който тролейбусът е пресякъл осевата линия и е навлязъл в платното за движение на л.а „Мерцедес“, ударът за водача на лекия автомобил вече е бил непредотвратим, тъй като е отстоял на 14.20 м. Водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати произшестието, ако се бе движил със скорост до 29 км/час. Причина за настъпване на катастрофата е навлизането на червен сигнал в кръстовището на единия от двамата водачи.Според вещото лице, не е възможно да е светел зелен сигнал и за двамата шофьори. Организацията на движение на това кръстовище се отличава с особеност, тъй като тролейбусът може да извърши маневра „ляв завой“ само от крайна дясна лента. С оглед на режима на работа на светофарната уредба, едното МПС е навлязло на забранен сигнал на светофара. Вещото лице заявява, че технически не е възможно да определи на какъв сигнал са предприели движението си двете моторни превозни средства. Тролейбусът е изминал пътя си до удара за 6.45 сек, а светофарът превключва сигналите на 3-4 сек. Според експерта, възможно е и двете превозни средства да са попаднали по време на удара в жълто-червен или жълто-зелен сигнал на светофара, но тролейбусът първи е навлязъл в кръстовището, когато л.а „Мерцедес“ е отстоял на 102.10 м. от кръстовището.

3

В съдебно заседание пред СГС вещото лице е заявил, че това е единственото кръстовище в София, на което водачът на тролейбуса е принуден да прави ляв завой от крайна дясна лента, заради разположената по този начин електрическа контактна линия. Според експерта, възможно е тролейбусът да е влязъл в края на зеления сигнал на светофара, а л.а „Мерцедес“ да е навлязъл в началото на зеления сигнал на светофара или на жълто-зелен сигнал, защото за 3-4 сек. сигналът се превключва, а тролейбусът се движи 6 секунди в кръстовището.

Експертът е заявил, че тролейбусът първи е навлязъл в кръстовището, т.е имал е предимство пред л.а „Мерцедес“.

Следва да се посочи, че така очертаният механизъм на ПТП не се отрича и от изслушаните за това гласни доказателства, а що се отнася до твърденията на „Армеец“ АД във въззивната жалба, че не били отчетени показанията на св. К., следва да се отчете, че той е бил водач именно на л.а. „Мерцедес“, участвал в пътния инцидент, което показва възможна негова заинтересованост от крайния изход на делото и недостатъчна обективност и безпристрастност в показанията му.

САС намира, че с поведението си, водачът на л.а. „Мерцедес“ е допуснал нарушения на чл. 20, ал.2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; на чл. 47 ЗДвП – „ Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“; на чл. 50а ЗДвП - „Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение“ и на чл.102 ППЗДвП- „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване”.

След като установи наличието на непозволено увреждане, съдът следва да обсъди останалите оплаквания в двете въззивни жалби, които свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно справедливостта на обезщетенията за неимуществени вреди:

От заключението на вещо лице – невролог (от първата инстанция), което САС приема като компетентно и обективно дадено, се установява, че при катастрофата ищцата Р. е получила следните увреждания: повърхностни охлузвания на дясната ръка в областта на дланта и пръстите; разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната подбедрица.

Тези наранявания могат да се получат от пасажери в автобуса при досега им с тъпи предмети и със счупени стъкла. Ищцата е посетила спешното отделение на болница „Св.

4

Анна“, където след преглед от дежурен лекар е била извършена обработка на раните и е била направена задължителната инжекция против тетанус. Не е била предписана рецепта за допълнително лечение. Получените увреди са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице, такива наранявания обикновено се възстановяват след 1-2 месеца, като може да останат кожни белези.

Нараняванията на кожата са свързани с изразени болки, поради това, че кожата има много сетивни рецептори за болка. В неврологията е прието болката да се оценява по визуалната аналогова скала за болка от 0 до 10, но такива оценки в медицинските документи за състоянието на ищцата липсват. Експертът е посочил, че Р. се оплаква от постоянни болки във врата и в лявата ръка, несръчност със същата и изтръпване на дланта; провежда системно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и физиотерапия с временно подобрение върху болката. Вещото лице обаче е разяснило, че липсват данни за увреда на периферния двигателен неврон при ищцата. При нея няма невъзстановени увреди, получени при катастрофата. Тя се е възстановила напълно от повърхностните наранявания на дясната ръка и дясната подбедрица. Поради липсата на засягане на по-дълбоки подкожни структури като нерви и кръвоносни съдове на дясната ръка и дясната подбедрица и нормалното протичане на оздравителния процес, няма лоша перспектива за в бъдеще по отношение на функционирането на тези крайници. Експертът е коментирал представено от ищцата ЕМГ изследване, в което е описано заключение за преднокоренчева увреда на 6-то, 7-мо и 8- мо шийни коренчета двустранно повече в ляво и демиелинизираща периферностволова увреда на н.медианус в ляво. Според вещото лице, от посочените в изследването параметри на проучените нерви и коренчета не става ясно на каква база е направено това заключение, защото нормалната скорост на провеждане при периферните нерви на горните крайници е над 50 м./сек, а описаните скорости при ищцата са 54,3 и 51,8 м./сек, т.е те са в рамките на нормалните референтни стойности. Нормални са и отразените амплитуди на периферните нерви на лявата ръка - 10,1 и 9,64 mv при норма - над 4 mv. Според експерта, описаните преднокоренчеви увреди могат да се свържат с дегенеративни промени на шийните междупрешленни дискове, т.нар.“Остеохондроза“, която се среща често в тази възраст и професия. Експертът е категоричен, че няма пряка причинно-следствена възраст между катастрофата и евентуални предкоренчеви увреди. При пряка или непряка травма на врата болките биха се получили веднага, като в такъв случай веднага би се направило рентгеново изследване, каквото липсва при ищцата. При липсата на неврологичен дефицит такова изследване не се прави, а точно такъв е случаят при ищцата.