Решение № 168 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100501952 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №68488/27.08.2024г. от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, гр. София, срещу Решение № 2924/01.08.2024 г. по гр. д. № 14744/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Д. Н. К. сумата от 7000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, получени вследствие настъпило на 03.06.2023г. ПТП по вина на водача Д. В. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано то 09.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и като постановено в противоречие с материалния закон и утвърдената съдебна практика. Сочи се на първо място, че решението е немотивирано и необосновано с аргументи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Въззивникът излага, че неправилно първоинстанционният съд не допуснал съдебна автотехническа експертиза за установяване на релевантни за делото обстоятелства, което допълнително попречило на формирането на оценка за доказателствата. Излага, че насрещната страна не е доказала при условията на главно и пълно доказване механизма на настъпилото ПТП. Посочва, че решаващият състав не е изложил мотиви относно размера на присъденото обезщетение, като не е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., по чл.

1

52 ЗЗД. В подкрепа на твърдението си сочи, че по аналогични случаи на причинени телесни увреждания в съдебната практика били присъждани значително по-ниски суми. Въззивникът твърди, че в обжалваното решение съставът на ВРС не обсъдил наведеното от него възражение за съпричиняване.

Сочи, че съдът неправилно кредитирал показанията на допуснатия в първоинстанционното производство свидетел. Моли се за отмяна на решението по изложените съображения и отхвърляне на предявените искове.

В условията на евентуалност, моли съдът да намали размера на обезщетението. Претендира за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение, включително на изложените в мотивите на първоинстанционния съд изводи. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените разноски по делото.

В открито съдебно заседание въззивното дружество, с писмена молба, поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна, чрез явилия се адв. Д. Д., поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са 2 налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение правилно е възприета и отразена установената по делото фактическа обстановка съобразно събраните пред първата инстанция доказателства, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

Във въззивното производство е прието заключение на допусната автотехническа експертиза, според което ПТП е настъпило във вътрешността на сигнализирано предходно кръгово кръстовище, с две пътни ленти във всяка посока, отделени една от друга посредством пътна маркировка и повдигнати гумени трапецовидни отделители. Максималната скорост за движение е била сигнализирана и определена на 40 км/ч, пътното платно е било сухо с добро асфалтово покритие, без неравности и зацапвания. Слънцето е било ниско в посока обратна на посоката на движение на моториста, а спрямо лекия автомобил слънчевите лъчи са постъпвали от дясната му страна и не са представлявали намаляване видимостта. Посоката на движение на л. а. ,,Киа" е била от ул. ,,арх. Манол Й." към к. к. ,,Златни пясъци" с извършване на обратен завой в кръстовището и движение на мотоциклета в права посока при лява пътна лента от к. к. ,,Златни пясъци" към гр. Варна. Скоростите на движение на двете МПС-та са били ниски, като средната за л. а. ,,Киа" е била около 21 км/ч, а тази на мотоциклета е била в диапазона 40-50 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била 18.5 метра. Опасната зона за спиране на мотоциклета - 26.21 метра. За л. а. ,,Киа" ударът е настъпил спрямо предно ляво колело и лява предна врата, а за мотоциклета спрямо предно колело и впоследствие поради лягане с лява страна на подлежащата настилка са получени увреди по ляв страничен борд. Съприкосновението е настъпило при изходната част на кръстовището гледано в посока гр. Варна, при лява пътна лента, пресичана от л. а. ,,Киа" и предходно заемана от мотоциклета. В случай, че мотоциклетът се е движил в дясна пътна лента, при равни начални условия, не би настъпило пресичане на пътните им траектории и удар.

Във въззивното производство не е спорно настъпването на твърдяното пътно-транспортно произшествие, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП към въззивното дружество за автомобила, управляван от водача Д. И., както и наличието на отправена извънсъдебна писмена застрахователна претенция от въззиваемия, която е останала неудовлетворена от застрахователя.

Твърдяният в исковата молба механизъм на ПТП надлежно се установява от събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, разпит на свидетеля Д. И. и проведената във въззивното производство автотехническа експертиза. От тези доказателства се установява и че водачът Д. И. е нарушила правилото на чл.25, ал.2 ЗДвП, като 3 преминавайки от една лента в друга, не е пропуснала движещия се в лявата пътна лента мотоциклет, управляван от въззиваемия.

Поради горното, са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на въззивното дружество – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач за обезщетяване на вредите на пострадалото трето лице.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.

То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по- високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликт морални вреди, е необходимо да се отчете действителният размер на тези вреди, като се съобразят характерът и тежестта на физическите и психически страдания, продължителността и интензитета на травматичните увреждания; дали тези вреди продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При прилагане на тези критерии, въззивният състав съобразява, че съгласно приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на ПТП въззиваемият е получил травма на дясна предмишница- разкъсноконтузна рана в горната част на предмишницата в близост до кубиталната ямка с повърхностно засягане на мускулатурата, която е наложила хирургична обработка и тридневна хоспитализация, рентгенови данни за ограничена фрактура на главичката на лъчевата кост; разкъсно-контузна рана на дясно коляно; повърхностна разкъсно-контузна рана на ляв лакът. Посочено е в заключението, че тези увреждания не са свързани с тежки анатомични увреди и проява на изразени функционални дефицити и са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период е в границите на месец, но като трайна последица от нараняванията са налице белези по кожата. От заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че вследствие претърпяното произшествие ищецът е получил посттравматично стресово разстройство с голяма продължителност и с нарушение на цялостното му функциониране, с типични симптоми като: епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени; сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за „вцепененост“, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, неспособност за преживяване на удоволствие, избягване на действия и ситуации напомнящи за травмата. До момента ищецът не бил в състояние да преработи рационално психотравмата и да се освободи от въздействието й. Съдът съобразява и възрастта на пострадалия, която предполага по-бавно възстановяване във физически и емоционален аспект.

4

Описаните проявления на физическите и душевни увреждания спрямо пострадалия Д. К., икономическата конюнктура към датата на ПТП, както и съдебната практика по подобни случаи, дават основание на въззивния съд да възприеме като справедлив определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 7 000 лв., които биха репарирали в пълен обем понесените неимуществени вреди.

По възражението за съпричиняване:

Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на възражението за съпричиняване, е необходимо да се установи както противоправно поведение на пострадалия, така и със същото, съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е допринесло за настъпване на вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.