Решение № 3302 от 25.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3302 гр. София, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110131263 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. СТ. СТ. срещу ЕЛ. М. М..

Ищецът твърди, че на 19.04.2013г. сключил с .......... договор за прехвърляне на право на собственост върху имот и идеална част от УПИ срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 30, том 1, рег. № 1052, по силата на който .................. прехвърлила на ищеца апартамент, находящ се в гр. София, на партерния етаж в двуетажна жилищна сграда на бул. „Драган Цанков“ № 32 с площ от 55 кв. м., заедно с двете югоизточни мазета и 1/5 идеална част от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена същата. Срещу това задължение, ищцата се задължила да гледа и издържа прехвърлителя, като му заплаща месечна издръжка от 100лв. С решение № 9262/20.12.2016г., постановено по гр. д. № 2428/2015г. по описа на СГС, влязло в сила на 21.01.2020г., договорът между страните бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. На 08.12.2017г. .................. починала, като в хода на производството като ищец била конституирана ЕЛ. М. М. в качеството на наследник по завещание. В изпълнение на задълженията си по договора, ищецът плащал ежемесечно по 100лв. издръжка в полза на .................., като общият размер на платените суми за периода м. май 2013г.-м.10.2017г. възлизал на 5650лв. В изпълнение на договора, ищецът пазарувал на .................. поръчани от нея хранителни продукти и лекарства, които покупки били извършени след подаване на иска за разваляне на договора и до края на 2016г. и възлизали на обща стойност от 601,09лв. За периода м. януари – м. април 2014г. ищецът осигурил на прехвърлителя грижа в пълен обем от специализирано трето лице посредством сключване на договор от 23.01.2014г. с /фирма/, за което заплатила сума в общ размер на 459лв.

Ищецът посочва, че след влизане в сила на съдебното решение за разваляне на договора предал владението на имота на ответника Е.М.. На 21.04.2021г. ищецът изпратил покана до ответника, връчена на 29.04.2021г., за доброволно връщане на всички платени в изпълнение на договора суми, тъй като с оглед развалянето му 1 същите били дадени на отпаднало основание. Такова обаче не последвало.

Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати платените суми по разваления договор за гледане и издръжка, от които: 5650лв. платена месечна издръжка за периода м. май 2013г.-м. октомври 2017г., 601,09лв. – разходи за лекарства и хранителни продукти през 2016г., и 459лв. – възнаграждения за специализираната фирма за оказване на грижи за периода м. януари – м. април 2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че на 19.04.2013г. е сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка между .................. и ищеца, по силата на който Ш. е прехвърлила на ищеца процесния имот срещу задължение да я гледа и издържа, като заплаща месечна издръжка в размер на 100лв. Признава също, че с влязло в сила на 20.01.2020г. съдебно решение договорът е развален, както и че на 08.12.2017г. /по време на висящност на процеса/ .................. е починала, като на нейно място е конституирана Е.М. в качеството на наследник по завещание. Оспорва обаче да дължи връщане на претендираните от ищеца суми. Посочва, че сборът от сумите за периода м.05.2013г.-м.10.2017г. възлиза на 5400лв., а не на 5650лв. Също така твърди, че на 10.03.2016г. ищецът е изтеглил от банковата сметка на .................. сумата от 1012лв., която следвало да бъде приспадната от претендираната. Посочва, че от банковата сметка на Ш. чрез дебитна карта от банкомат са изтеглени суми в общ размер на 1090лв., които не са получени от нея, а от друго лице, поради което тези суми също не следва да бъдат дължими от ответника. Твърди, че на 15.04.2015г. и 07.05.2015г. лицето Димчо Кашчиев изтеглило суми от банковата сметка на .................. в общ размер на 800лв., които също не следвало да бъдат възстановявани от ответника, доколкото не били получени от наследодателя й. Изтъква, че банковата сметка на .................., по която към настоящия момент имало 2109,19лв., била запорирана, което също водило до неоснователност на претенцията на ищеца. Оспорва ищецът да е изразходвал средства за храна и лекарства в изпълнение на договора за гледане и издръжка, а при условията на евентуалност твърди, че тези средства са били заплатени от Ш. приживе при доставката на продуктите. Оспорва и иска за сумата от 459лв., като твърди, че дори тези разходи да са сторени, то е направено по собствена воля на ищеца, без да е имал такова задължение по договора. Ответникът счита, че не дължи връщане на сумите и поради обстоятелството, че не е бил страна по договора и по никакъв начин не се е обогатил.

Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 19.04.2013г. между ищеца и ........... е сключен договор, обективиран в нот. акт № 30, том 1, рег. № 1052, дело № 28/19.04.2013г., по силата на който .................. е прехвърлила правото на собственост на апартамент, находящ се в /адрес/, на партерния етаж в двуетажна жилищна сграда, с площ от 55 кв. м., заедно с 1/5 идеална част от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена, срещу 2 задължението на ищеца да гледа и издържа прехвърлителя докато е жива, като й осигури живот, съобразен с нейното влошено здравословно състояние. Приобретателят се е задължил да заплаща на прехвърлителя месечна издръжка в размер на 100лв., които „изчерпват цялата материална издръжка за месец“. Предвидено е, че при влошаване здравословното състояние на прехвърлителя до такава степен, която изисква постоянна грижа, приобретателят е длъжник да осигури подходящо лице – професионалист, с което да сключи договор, по който да заплаща предоставената услуга и което да обслужва лично прехвърлителя, да обръща внимание на здравословното му състояние, да пазарува всичко необходимо и да почиства.

По делото е отделено за безспорно, че с влязло в сила на 21.01.2020г. съдебно решение договорът между ищеца и .................. е развален; че по време на висящност на процеса – на 08.12.2017г., .................. е починала; че ответникът Е.М. е неин наследник по завещание. Тези обстоятелства се установяват и от ангажираните писмени доказателства, които не са оспорени – съдебни решения, препис – извлечение от акт за смърт, саморъчно завещание и протокол за обявяването му.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка представлява ненаименован, двустранен, алеаторен договор. В съдебната практика Тълкувателно решение № 122/ 01.12.1986 г. на ОСГК, Решение № 239/03.07.2014г. по гр.д.№ 1019/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 101/27.04.2011г. по гр. д. № 1255/2010г., II ГО на ВКС, Решение № 507/22.06.2010г. по гр. д. № 944/2009г., I ГО на ВКС и други, безпротиврочиво се приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция. Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. По силата на обратното действие за прехвърлителя на недвижимия имот съществува възможност да получи (върне) прехвърления имот. Изключването на принципа за разваляне на договора с обратна сила по чл. 88 ал. 1 изр. 1 ЗЗД има своето основание в това, че разменените в миналото престации и на двете страни са за периодично или продължително изпълнение и поради еквивалентността им не е необходимо да се преуреждат отношенията между страните след прекратяването на облигационната връзка. Такава еквивалентност при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане няма, защото само престацията на приобретателя е за продължително изпълнение, а тази на прехвърлителя е с еднократен характер. При такъв договор развалянето е винаги с обратно действие и поражда задължение за реституция на даденото по него, като страната със задължение за продължително изпълнение има вземане за изравняване на неоснователното обогатяване, възникнало от невъзможността престираното от нея да й бъде върнато.

С влизане в сила на конститутивното решение за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка облигационната връзка между страните по договора отпада с обратна сила. Поради това, всяка страна има право да получи от насрещната страна или нейните правоприемници това, което е дала на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

От представените по делото платежни нареждания /л. 53-80/ се установява, че ежемесечно от 13.05.2013г. до 11.10.2017г. ищецът е превеждал по банкова сметка в полза на ........... суми от по 100лв. с основание „вноска по договор“. Налице е и едно плащане от 22.10.2015г. /л. 68/ в размер на 250лв., при което като основание отново е посочено „вноска по договор“. Тези плащания и получаването им от прехвърлителя се 3 установяват и от представеното от ответника извлечение от банковата сметка на .................. – л. 141-162. Ответникът не оспорва, че сумата от 5400лв., представляваща всички месечни плащания за периода м.май 2013г. – м. октомври 2017г., равняващи се на по 100лв. месечно, е платена именно в изпълнение на договора за издръжка и гледане. Съдът намира, че и платената сума в размер на 250лв. на 22.10.2015г. също е в изпълнение на този договор, тъй като е посочено същото основание като при другите плащания „вноска по договор“, а по делото няма ангажирани доказателства за наличие на друго правоотношение между страните, по което ищецът да дължи плащания в полза на Д. Ш.. Макар задължението за издръжка по договора да е фиксирано в размер на 100лв. месечно, това не означава, че не може да бъде извършено и допълнително плащане, обусловено от необходимост на допълнителни средства точно в този месец.

С оглед на това, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че тази сума не следва да бъде включена в извършените от ищеца парични престации в изпълнение на договорните му задължения за издръжка на прехвърлителя.

Неоснователно е и възражението на ответника, че от общия размер на платените в изпълнение на договора суми - 5650лв., следва да бъдат приспаднати изтеглени от банковата сметка на Д. Ш. суми. Приобретателят по договора има задължение да превежда ежемесечно парична издръжка в полза на прехвърлителя по негова банкова сметка, което, както се посочи, е изпълнявано в периода м.май 2013г.-м.октомври 2017г. Точното и пълно изпълнение на това задължение се изчерпва със заверяване на банковата сметка на получателя с наредената сума – чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Както се посочи, ответникът не оспорва, а и се установява от представеното банково извлечение, че с наредените от ищеца суми е заверена банковата сметка на прехвърлителя, поради което същият е изпълнил задължението си за плащане по договора. От момента на заверяване на банковата сметка на Д. Ш. сумите вече са на нейно разположение и разпореждане. С оглед на това, какви са последващите разпореждания с тези суми и от кого са извършени са ирелевантни за настоящото производство, тъй като биха били предмет на друго правоотношение. Освен това, правото на възстановяване на приобретателя на платените от него суми в изпълнение на договора възниква от момента на разваляне на договора. Развалянето на договори с предмет вещни права върху имоти става само по съдебен ред /87, ал. 3 ЗЗД/, поради което и поражда конститутивното си действие едва с влизане в сила на съдебното решение. В настоящия случай, решението е влязло в сила на 21.01.2020г., а тегленията от банковата сметка на Д. Ш., на които се позовава ответникът (за част от които въобще не е ясно от кого са извършени или това лице каква връзка има с ищцата – напр. Димчо Бориславов Кашчиев, за да се направи извод, че е извършено в нейна полза) касаят период значително предхождащ датата на развалянето.