Решение № 61 от 27.02.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр. Димитровград, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100490 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация“ЕАД твърди, че ответника Т. М. В. е клиент на дружеството и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект с административен адрес: гр. Н., т.к С.б. в.с. Елит 2, 5 офис и със заведена партида в базата данни с абонатен № 99144. В тази връзка, ответникът Т. М. В. имал качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на правото на собственост върху описания по-горе имот, съгласно изискванията на чл. 3 ал.1 от Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 4/. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба №4, предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от КЕВР, които са публично известни и са публикувани на интернет - страницата на водния оператор. През процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се осъществявало по електронен път, посредством излолзването на мобилно устройство.

Водомерът бил разположен в имота на ответника, поради което той или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до него. Когато инкасаторът не успявал да влезе в имота, същият набирал на самото устройство режим „служебно отчитане". Съгласно чл.25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството питейна вода се разлределяла въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери.

В това разпределение се включвало цялото количество доставено вода до централния 1 водомер на имота. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване.

Ответникът Т. М. В. следвало да заплаща, но не заплатил своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях. Неизпълненото задължение по всяка фактура поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. В това отношение, потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постьпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Върху тези сумите по всяка фактура ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция.

За периода от 12.08.2021г. до 27.10.2023г. ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 189,53 лева.

Тъй като задълженията за предоставяне на ВиК услуги не били платени в срок от страна на ответника, на 06.11.2023г. ищеца депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1662/2023г., по което на 14.12.2023г. съдът издал Заповед №795 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 986,65 лева- главница, представляваща неплатени задължения по издадени фактури за периода от 12.07.2021г. до 25.11.2021г., с отчетен период по фактурите от 25.09.2014г. до 02.11.2021г., ведно със законна лихва, считано от 06.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, 189,53 лева- мораторна лихва за времето от 12.08.2021г. до 27.10.2023г., както и платена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева. Тази заповед била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Т. М. В., че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ЕАД сумата от 986,65 лева, дължима по издадени фактури за периода от 12.07.2021г. до 25.11.2021г., с отчетен период по фактури от 25.09.2014г. до 02.11.2021г., както и сумата от 189,53 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 12.08.2021г. до 27.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №795/14.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№1662/2023г. по описа на РС-Димитровград. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът Т. М. В., чрез назначения му по делото особен представител, представя отговор на исковата молба, в който поддържа ,че предявения иск е допустим, но оспорва същия по основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на 2 вземанията на ищеца и моли да бъде приложен чл.120 от ЗЗД. Поддържа, че се касае за претенция за периодични, месечни плащания, които се погасяват с изтичане на три години от възникване на задължението. Исканията на ищеца се основавали на отчетни месечни периоди от 2014г. до 2021г., като в случая давностния период от 3 години бил изтекъл, като било загубено правото да се иска принудително изпълнение на претенцията. Оспорва представените от ищеца 2бр.фактури.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №194, том ХІІІ, рег.№7997, дело №2481/05.09.2007г. на нотариус Мария Бакърджиева, Т. М. В. е закупил недвижими имоти, находящи се в К.К.Слънчев бряг –запад, община Н., ваканционно селище „Е.**“, сред които и офис в жилищна група V, със застроена площ от 66,65 кв.м.

По делото са представени 4бр.протоколи, съставени при липса или отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до водомера, от които е видно, че на 22.08.2022г., 21.10.2022г., 21.04.2023г. и 02.02.2024г. потребителя Т. М. В. не е осигурил достъп за отчет на водомера.

Съгласно представената с исковата молба Справка-извлечение, изготвена от инспектор при „Водоснабдяване и канализация“ЕАД-Бургас, показанията на водомер /1234/148/, отчетени с мобилно устройство, с адрес на водомера в т.к.С.б. В.С.Елит ІІ, 5 офис, с титуляр на партидата Т. М. В., потребителски номер 99141 са, както следва: за периода от 21.09.2019г. до 02.11.2021г. 402 /старо/, 572 /ново/, потребено количество 170, количество разпр.156,78, показанията на водомера са видени от инкасатора; за периода от 25.09.2014г. до 2019г. е извършена корекция, като е отчетено старо показание от 402 и ново показание на водомера от 402, не е начислено количество консумирана вода, като количество разпр. е 9,29; за периода от 25.09.2014г. до 2019г. по сведение на клиента е установено старо показание 382 и ново показание 402, като количеството потребена вода е 20.

Видно от Фактура №0042039892/12.07.2021г., издадена от ищцовото дружество, ответникът Т. М. В. следва да заплати за свой водоснабден имот в т.к.С.б. В.С.Елит ІІ, 5 офис сумата от общо 24,65 лева с ДДС. Въпросната сума включва задължение за предоставени ВиК услуги за периода от 25.09.2014г. до 31.12.2017г. в размер на 12,97 лева без ДДС, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 4,23 лева без ДДС и за периода от 01.01.2019 до 20.09.2019г. в размер на 3,34 лева без ДДС.

На 25.11.2021г. е издадена Фактура №0042786683 от страна на ищцовото дружество, съгласно която Т. М. В. следва да заплати за свой водоснабден имот в т.к.С.б. В.С.Елит ІІ, 5 офис сумата от общо 962 лева с ДДС. Въпросната сума включва задължение за предоставени ВиК услуги за периода от 21.09.2019г. до 31.12.2019г. в размер на 106,44 лева без ДДС, за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. в размер на 396,14 лева без ДДС и за периода от 01.01.2021г. до 02.11.2021г. в размер на 299,09 лева без ДДС.

Тъй като Т. М. В. не изпълнил в срок задълженията си по горепосочените две 3 фактури, 06.11.2023г. ищецът депозирал в съда против ответника Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1662/2023г., по което РСДимитровград на 14.12.2023г. издал Заповед №795 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на Т. М. В. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД-Бургас сумата от 986,65 лева, ведно със законната лихва върху нея от 06.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за времето от 12.08.2021г. до 27.10.2023г. в размер на 189,53 лева и деловодни разноски в размер на общо 75 лева.

Заповедта била връчена на Т. М. В. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на ищцовото дружество била указана възможността да предяви против него иск, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, служителите на „ВиК“ЕАД-Бургас са снабдени с индустриални мобилни компютри, в които е инсталиран софтуер, даващ възможност да се отварят електронни файлове, съдържащи информация за дадения абонат. По този начин можели да се правят справка за даден абонат, както за настоящия момент, така и за няколко месеца назад. Във всеки водомерен възел, който се отчитал с електронно устройство, имало поставен баркод, в който е криптирана информация, отнасяща се само за абонатния номер , на който е поставен. При отчитане на измервателното устройство било необходимо да се осигури достъп до него, за да се сканира баркода. В случай, че не е осигурен достъп до измервателното устройство, инкасатора набирал на мобилния компютър режим „Служебно отчитане“. Имало начин и клиента сам да отчете водомера и да предостави на инкасатора данните от него, като тогава начина на записване бил: „От клиента“. Представената Справка-извлечение от ищеца била достоверна, защото представлявала извлечение от електронния карнет на абоната за определения период. Водоснабденият имот на ответника представлявал самостоятелен обект в сграда в к.к.С.б. в.с.“Е.**“, ет.1 офис 5. В обекта е монтиран един водомер, който се намира в санитарния му възел. Водомерът има изискуемите пломби и баркод. За процесния период от 21.10.2019г. до 02.11.2021г. има регистриран само един отчет на измервателното устройство на дата 02.11.2021г. Между двата отчета има регистрирана положителна разлика от 170 куб.м. Изразходваното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство. Във фактурата от 25.11.2021г. са фактурирани количествата измерени от измервателното устройство на абоната, плюс приспадащото се количество от разпределение за периода. Във фактурата от 12.07.2021г. са фактурирани само количества вода от общо потребление- разходи на вода по поддръжка на общи части- басейн и зелени площи.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №795/14.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РСДимитровград по ч.гр.д.№1662/2023г.