Решение № 2504 от 21.06.2017, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15397/2016
- Вид
- Решение № 2504
- Подписан
- 21.06.2017
- В сила
- 18.07.2017
- Състав
- МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ
Други актове по делото
- Решение № 1663 от 24.04.2017 · МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№2504/21.6.2017г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и първи юни, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 15397 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е молба от 31.05.2017г. от ищеца „З.”
АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, с която се иска изменение на съдебно решение №1663/24.04.2017г., постановено по гр. дело № 15397/2016г. на ВРС, в частта за разноските, като в евентуалност се иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение.
Препис от молбата е връчен на ответника, който в едноседмичен срок от получаване на съобщението не депозира отговор по същата.
По отношение на главното искане с правно осн. чл. 248 ГПК, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК дава възможност в срока на обжалване или в случай, че съдебният акт е необжалваем в едномесечен срок страната да поиска допълване или изменение на същия в частта за разноските. Допълване е налице, когато съдът не се е произнесъл въобще по разноските дължими на страната, а изменение когато въпреки произнасянето, страната е останала неудовлетворена от съдебния акт в тази му част.
Препис от решение №1663/24.04.2017г., постановено по гр. дело № 15397/2016г. на ВРС е връчен на ищеца на 05.05.2017г., поради което и двуседмичния срок по чл. 248, ал.1 ГПК е изтекъл на 19.05.2017г. Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана по поща на 30.05.2017г., видно от разписка № 73171981, поради което е процесуално недопустима за разглеждане по същество, доколкото е подадена след срока. При тези съображения основното искане на ищеца следва да бъде оставено без разглеждане.
По отношение на евентуалното искане с правно осн. чл. 247, ал.1 ГПК, за допускане поправка на ОФГ в диспозитива на съдебно решение №1663/24.04.2017г., постановено по гр. дело № 15397/2016г. на ВРС, съдът намира следното:
Производството по делото се е развило по реда на чл. 422 ГПК, т.е образуваното исково производство е било вследствие на образувано по-рано заповедно такова и депозирано възражение от длъжника, при което исковото производство се явява продължение на заповедното. Последното е образувано по заявление от 07.09.2016г. от „З.” АД, ЕИК:***, чрез юрисконсулт Иванов с пълномощно на л. 24 от заповедното производство. Исковата молба е депозирана от „З.” АД, ЕИК:***, чрез юрисконсулт Иванов с пълномощно на л.12 от исковото производство. В мотивите на съдебното решение съдът е направил извод, че процесуалното представителство на ищеца е осъществено от юрисконсулт, поради което е определил юрисконсултско възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.
78, ал.8 ГПК.
Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил даден проблем във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно.
В настоящия случай не е налице допусната ОФГ, доколкото съдът не е пропуснал или погрешно е отразил мотивите си в диспозитива на съдебния акт, поради което молбата в тази й част следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
Р е ш и: оставя без Разглеждане молба от 31.05.2017г. от ищеца „З.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, в частта с която се иска изменение на съдебно решение №1663/24.04.2017г., постановено по гр. дело № 15397/2016г. на ВРС, в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал.1 ГПК, като оставя без уважение направеното в условията на евентуалност искане с молба от 31.05.2017г. от ищеца „З.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:*** за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение №1663/24.04.2017г., постановено по гр. дело № 15397/2016г. на ВРС, на осн. чл. 247, ал.1 ГПК.
Решението в частта, с която се оставя без разглеждане искането на ищеца за изменение на съдебното решение има характер на определение, като същото подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните пред Варненски окръжен съд. В останалата част, с която е оставена без уважение молбата за допускане поправка на ОФГ решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението ведно с препис от съдебния акт от страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :