Определение № 3736 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3736 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110152101 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. Н. Н., чрез адв. С. К., с която срещу "Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл Българя“ ЕООД са предявени искове по искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр пр. 3, вр. чл. 22 ЗПК, евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ев. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, ев. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, евентуално чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл.

21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 4760310/28.03.2023 г., сключен за предоставяне в заем на сумата 350 лева, при посочени в договора ГЛП 40,00 % и ГПР 45,59 %, както и на договор за предоставяне на гаранция № 4760310/28.03.2023 г., както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 150 лева (а в условията на евентуалност за сумата 124,20 лева), представляваща заплатена на ответника "Изи Асет Мениджмънт“ АД без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска (17.11.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответниците процесните договори за кредит и за гаранция, по силата на които в заем му е предоставена посочената сума, която се е задължил да върне заедно с възнаградителна лихва. С договора за заем твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като и в тази връзка се твърди да е сключен договорът с втория ответник, който се съгласил да гарантира за изпълнението на задълженията на ищеца към кредитора срещу заплащането на възнаграждение наред с погасителните вноски по договора за кредит, което също е било заплащано на кредитодателя. Твърди по договора за кредит да е заплатил 500 лева в полза на първия ответник. Развива подробни съображения за нищожност на договорите и че посредством същите са нарушени, респ. се заобикалят императивни норми на закона, налице било противоречие с добрите нрави, както и неравноправни клаузи. В условията на евентуалност поддържа, че е нищожна клаузата от договора за кредит, предвиждаща обезпечаване на задълженията по същия. Счита, че първият ответник е получил без основание над сумата за главница още 150 лева, а в условията на евентуалност – 124,20 лева – платеното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, което поддържа да е било получено от този ответник, с оглед което и именно 1 последният дължал връщане на сумата. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи исковете и да присъди разноски в полза на ищеца. Заявява искане се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, за задължаване на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да представи договора за кредит и документите за извършените от ищеца плащания, както и за задължаване на другия ответник да представи в цялост договора за предоставяне на гаранция.

В срок са подадени отговори от ответниците, с които предявените искове се оспорват.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита, че не е легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като задълженията на ищеца били погасени от другия ответник, а впоследствие били сключени договори за цесия с „Агенция за контрол на просрочени задължения“. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на процесните искове. Поддържа, че договорът за кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са налице пороци, обуславящи такава недействителност. Счита, дори неправилно да е посочен ГПР, това не може да обуслови нищожност на целия договор за кредит. Намира за необосновани твърденията на ищеца съгласно исковата молба, че са налице нарушения на императивните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 20 ЗПК. Сочи, че не е налице задължение за кредитодателя да посочва в договора кои са компонентите, които формират ГПР.

Отделно счита, че в случая е бил посочен действително приложимият към кредитното правоотношение ГПР, доколкото възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено и не би следвало да се включва в същия, още повече договорът за гаранция е бил сключен след договора за кредит. Излага подробни доводи, че ищецът се е обърнал към ответника с искане за отпускане на кредит и е бил добре запознат с условията, при които се задължава, в т.ч. и че кредиторът изисква да бъде предоставено обезпечение на задълженията на кредитополучателя. Ищецът сам е избрал да сключи договора за предоставяне на гаранция, а не да представи на кредитора си друг вид обезпечение. Оспорва отделни клаузи от договора за кредит да са нищожни. Намира за неоснователен и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Задълженията по процесния договор за кредит са били заплатени от втория ответник в съответствие с клаузите на договора за гаранция, за което ищецът е бил уведомен още през 2023 г. На 02.04.2025 г. адв. С. К. наредил по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сума в размер на 500 лв. Посоченият в преводното нареждане номер на IBAN обаче бил номер на сметка, предвидена за плащания на задължения по друг договор за паричен заем, на друг клиент на адв. С. К.. Поддържа, че задълженията по всеки договор за паричен заем се плащат по различна сметка. При получаване на плащане по банков път сумите автоматично се отнасяли към договора за паричен заем, свързан със съответната сметка. В тази връзка сочи, че представя погасителен план по процесния договор за паричен заем, както и погасителен план по договора за паричен заем, по който е било отнесено плащането. Заплатената сума е била отнесена за погасяване на задължения на друг потребител по друг договор. Отделно от това оспорва да дължи връщане на сума, която по силата на договора за гаранция се дължала на другия ответник. Оспорва да е материално легитимиран да отговаря за остатъка от предявеното вземане, доколкото възможността плащания да се правят чрез „Изи Асет Мениджмънт“ е била установена за удобство на потребителя. Моли за прекратяване на производството и за присъждане на разноски. Представя документи, които моли да се приемат като доказателства по делото.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска, предявен срещу него, като излага аналогични съображения на тези, съдържащи се в отговора на другия 2 ответник. Сочи, че е сключил договор за цесия с Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, на което прехвърлил всички вземания, произтичащи от процесните договори. Намира процесния договор за действителен, като излага аргументи в тази насока. Счита, че сключената сделка е по искане на ищеца, същата е действителна, а за търговеца се явява сключена по занятие срещу договореното възнаграждение. Оспорва към процесния договор да е приложим ЗПК. Поддържа, че дължимото му възнаграждение не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Исканията за прекратяване на производството поради липса на процесуална легитимация и правен интерес, съдът намира за неоснователни. Следва да се подчертае, че дори в хипотеза на цедиране на вземанията (доказателства за каквато не се представят), длъжникът не е лишен от възраженията си за действителност на правоотношението, които може да противопоставя на страната, с която е сключил договора. Както е прието напр. с решение № 50048 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 605/2022 г., I т. о., ТК, за длъжника е налице правен интерес да предяви и установителен иск за нищожност на договорни клаузи при твърдение, че цесионерът е получил без основание суми и при предявен и срещу цесионера иск за връщане на сумите на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ( в този смисъл са решение № 114 от 10.10.2019 г. по т. д. № 2704/18 на Второ т. о. на ВКС, решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г., на ВКС Второ т. о. и др.). В случая обаче се твърди, че плащанията са направени в полза на първия ответника, с оглед което и надлежни страни с оглед твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба и в уточняващата я молба са именно ответниците.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорите, сключени с ответниците са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване,

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да установи, че е получил изпълнение по договора от гаранта, както и че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца суми, в т.ч. и че същите са били предназначени и с тях надлежно са погасени задължения на друг потребител по друг договор за кредит.

Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца сумата от 350 лева, която последният се е задължил да му върне, както и че на 02.04.2025 г. ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил сумата 500 лева по приложеното към исковата молба платежно нареждане.

Следва да се приемат представените от ищеца и от първия ответник документи като писмени доказателства по делото.

3

Следва да се уважи искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят в цялост договора за кредит и договора за гаранция ведно с приложимите към тях ОУ и погасителни планове.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците в двуседмичен срок от съобщението да представят по делото екземпляри от договора за потребителски кредит № 4760310/28.03.2023 г. и договора за предоставяне на гаранция № 4760310/28.03.2023 г.за обезпечаване на задълженията по договора за кредит.

УКАЗВА на ответниците, че при непредставяне на документите в указания срок, съдът ще цени поведението на страната съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, като ще приеме, че с договора за кредит е било уговорено обезпечаването му чрез предоставяне на платено поръчителство, разходите за което не са били включения в посочения в договора за кредит ГПР, а при включването на същите би се надхвърлило ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.