Решение № 132 от 24.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Р., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета А.а при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело № 20224500100561 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищците Й. П. Й. и Г. К. Й., починал в хода на делото и заместен от своите наследници В. И. Г., действаща лично и със съгласието на майка си Р. С. Д. и Р. И. Г., чрез нейната м.з.п. Р. С. Д. и Й. П. Й., всички чрез адв. Е. Б. АК С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД твърдят, че на ********** г. Т. Г. И. управлявала с около 100 км/ч лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № Р*****ВТ, в който на предна дясна седалка се возил И. Г.ев Й..

Поради движение с превишена скорост в с. Н.ч. Т. И. изгубила управлението на завой, автомобилът излязъл от пътя и настъпило ПТП, при което загинал И. Г.ев Й.- техен син. Заявяват, че в резултат на процесното ПТП претърпели непоправими неимуществени вреди, които били в пряка и непосредствена последица от него и се изразявали в морални болки и страдания, вследствие на внезапната и нелепа смърт на с. им. Твърдят, че отношенията между И. и тях, като негови родители, били основани на обич, взаимно уважение и доверие. Тежка психологическа травма щяла да ги съпътства завинаги в живота им. Приели изключително тежко смъртта на И.. Обичали го безрезервно, а той им отвръщал със същото. Заявяват, че отдали целите си грижи и внимание за отглеждането на с. си, но го изгубили твърде рано. Двамата разчитали на грижите му, а животът им занапред бил обречен на дълбока душевна мъка.

Заявяват, че към момента на настъпване на ПТП за процесното МПС- лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № Р*****ВТ била налице валидна застраховка ГО в ответното дружество. С молба от 28.02.2020 г. поканили ЗД „Бул Инс“ АД да им изплати справедливо обезщетение за претърпените от тях болки и страдания следствие на смъртта на И., но такова не им било определено и платено. Претендират ответникът да бъде осъден да им заплати /след допуснато от съда изменение на исковете/ 150 000 лв. за ищцата Й. П. Й. и 100 000 лв. за ищците В. И. Г., действаща лично и със съгласието на майка си Р. С. Д., Р. И. Г., чрез нейната м.з.п. Р. С. Д. и Й. П. Й. като наследници на Г. К. Й., починал на 01.11.2022 г, в хода на делото, обезщетения за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на И. Г.ев Й., ведно 1 със законната дата от датата на увреждането- ********** г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират и присъждане на разноски, в т. ч. адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения механизъм на ПТП. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване, обосновано с обстоятелството че и починалият И. Й., и Т. И. са пътували в лекия автомобил под въздействието на алкохол, който употребили заедно и без поставени колани. Твърди, че водачът на лекия автомобил и застрахованото лице не са го уведомявали за настъпилото ПТП. Оспорва иска за лихва, считано от датата на ПТП. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представените удостоверения за раждане и за родствени връзки, издадени от Община Р. се установява, че ищците Й. П. Й. и Г. К. Й. са родители на И. Г.ев Й., поч. на ********** г.

Ищецът Г. К. Й. е починал в хода на делото и е заместен, на основание чл. 227 ГПК, от своите правоприемници В. И. Г., действаща лично и със съгласието на майка си Р. С. Д., Р. И. Г., чрез нейната м.з.п. Р. С. Д. и Й. П. Й..

Между страните няма спор, че лекият автомобил марка „БМВ 318“ с рег. № Р ***** ВТ, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на ********** г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата, при ответното дружество.

За процесното ПТП е образувано и водено НОХД № 197/2022 г. по описа на ОС С. като по него с влязла в сила на 16.02.2024 г. Присъда Присъда № 4/08.03.2023 г. Т.

И. Д., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на ********** г. извън населеното място, на територията на Община Т., обл. С., по път ІІ-21, в района на км 38+100 в посока гр. С.- гр. Р. при управление на л.а. марка „БМВ 318“ с рег. № Р*****ВТ, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 на хиляда, е нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала автомобила със скорост около 118,19 км/ч при максимално допустима скорост за конкретния пътен участък от 90 км/ч и по непредпазливост причинила смъртта на И. Г.ев Й., ЕГН ********** от с. Р., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. първо, б. „б“ , пр. първо, във вр. чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. чл. 342ал. 1 НК, вр. чл. 54 и чл. 36 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца“ и е лишена от правото да управлява МПС за срок от 5 години.

Във връзка с доказване възраженията на ответната страна за наличие на съпричиняване, по делото е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и съдебна – автотехническа експертиза, вещите лица по която дават следното заключение:

Анализът на следите, установени при огледа и описаните увреждания по 2 автомобила показват, според експертите, следния механизъм на настъпване на произшествието:

На ********** г. около 19:20 часа, през тъмната част на денонощието, на път II21, в посока от с. Н.ч. към гр. Р. се е движил л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р*****ВТ, управляван от Т. И., в който пътувал И. Й.. Непосредствено след кР. на населеното място – с. Н.ч., при движение в дясна хоризонтална крива, автомобилът е напуснал платното за движение. Движил се е, занасяйки се на дясната си страна. Вследствие на това е започнало преобръщане на автомобила, което е протекло в посока от предния ръб на десния калника, към горния ръб на десния калник и капака в тази област и към предната дясна колонка. При това е запазено постъпателното движение на автомобила и посоката му на движение. Впоследствие автомобилът се е преобърнал спрямо надлъжната си ос на около 180 градуса по посока на часовниковата стрелка и е продължила ротацията в тази посока с още около 90 градуса. След това автомобилът е бил в положение, при което предната лява колонка и горния ръб на левия калник са контактували с пътната настилка. Запазено е постъпателното движение на автомобила и посоката му на движение към мястото, където е намерен. След като е преустановил движението си, автомобилът е намерен преобърнат на лявата си страна. При създалите се центробежни сили, вследствие от преобръщането на автомобила, тялото на пострадалия И. Й. е напуснало автомобила при движението му. Вещото лице автоексперт разяснява, че пътят в района на произшествието е асфалтов, двупосочен.

Широчината на платното за движение е 7,50 м. Дясната пътна лента, гледано откъм Р. е с широчина 3,80 м., а лявата – 3,60 м. Осовата линия е била единична непрекъсната линия с широчина 0,10 м. Левият банкет е с широчина 1,80 м., по-голямата част от който е покрита с чакъл. Вляво от банкета е установена отводнителна канавка с широчина 1,20 и дълбочина - 0,7 м. В района, където автомобилът е напуснал платното за движение, пътят е с наклон на изкачване в посока към гр. Р. – 3% и в дясна крива с положителен напречен наклон (вираж) – 4%. Произшествието е настъпило през тъмната част от денонощието, при суха пътна настилка.

При огледа на произшествието, тялото на пострадалия И. Й. е намерено легнало по гръб в затревената част вляво от левия банкет. Дясната му ръка е била насочена към главата, а лявата – опъната надолу по протежение на тялото. Тялото не е било разчленено. При описания механизъм на движение на автомобила при произшествието, ако пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен колан, не би било възможно същият да напусне автомобила.

Механизмът на получаване на травмите е действие на твърди тъпи и ръбести предмети в областта на главата, тялото и крайниците.

Травмата довела да уврежданията на главния мозък е резултат на действието на твърд тъп предмет в тилната част на главата със счупване и разместване на костите на черепа и травматични увреждания на главния мозък при изпадане от автомобила.

Счупването на ребрата е действие на твърд тъп предмет в областта на лявата половина на гръдния кош и отговарят да са получени при изпадането от автомобила.

Контузиите на белите дробове са резултат на инерционен момент.

Откритото счупване на дясната раменна кост е резултат на действието на твърд тъп предмет.

Според експертите, установените увреждания, причинили смъртта отговарят да са получени от действието на детайли от купето на автомобила в предната дясна горна 3 част при изпадане на тялото от автомобила. Същите не са получени едновременно, а в процеса на изпадането на тялото от автомобила.

Непосредствената причина довела до смъртта на И. Г.ев Й., според съдебния лекар, е черепно-мозъчната травма с депресионно дислоцирано счупване на черепната основа в областта на двете задни и средни черепни ямки, контузия на главния мозък, субарахноидален кръвоизлив на малък мозък и главен мозък довела до остро нарушаване на жизнено важни функции -дишане и сърдечна дейност.

Вещите лица дават заключение, че процесният лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р ***** ВТ е с първа регистрация 1996 г. и на всички седалки е оборудван с триточкови колани, включително и на предната дясна седалка, където се е намирал пострадалия. Разясняват, че предпазният колан има функции да предотврати изхвърляне на пътник от автомобила от прозорците и вратите, задържа го на седалката.

Намалява силата на удара, защото разпределя удара върху по-голяма площ в областта на гръдния кош и таза и предпазва от удар в арматурното табло. Предпазният колан поддържа тялото в правилна позиция като увеличава ефективността на въздушните възглавници.

Според експертите, при правилно поставен предпазен колан не се очакват травми несъвместими с живота и не следва да настъпи смъртен изход. В конкретния случай, при правилно поставен предпазен колан е нямало да се получат травмите довели до смъртта на И. Й..

При изслушването им по реда на чл. 200 ГПК вещите лица допълнително разясняват, че травмата при И., която е несъвместима с живота, е в тилната част на главата и се изразява в счупване на черепните кости, с тяхното хлътване и разместване и увреждане на мозъчното вещество, в зона, в която се намират жизненоважни центрове на дишането и сърдечната дейност. Тя е получена при изпадане на тялото от автомобила и при правилно поставен предпазен колан нямаше да се стигне до тази травма.

От страна на ищците са ангажирана гласни доказателства за установяване на твърдените в исковата молба претърпени неимуществени вреди- болки и страдания.

Св. В. Ж. К.- с. на ищците дава показания, че родителите на И. и неговото собствено семейство живеели в едно и също населено място- с. Р.. Първоначално, след като създал семейство, И. живеел при родителите си. След като се родила втората му дъщеря с жена му купили къща през две къщи от тази на майка му и баща му и заживели там. Свидетелства, че взаимоотношенията на И. с неговите родители били много близки. Непрекъснато се събирали по празници, ходели заедно на почивки, на разходки. Като единствено дете И. много се грижел за майка си и баща си, те също много му помагали. Според свидетелката, след катастрофата баща му почти не излизал от дома си, спрял да работи. Поболял се и си отишъл от мъка. м. на И. била развалина след смъртта му, като продължава да тъгува и до ден-днешен. Дава показания, че знае, че била на антидепресанти и към настоящия момент продължава да приема такива, тъй като нервната й система е разбита. Снаха й Р. споделяла на свидетелката, че често водила ищцата в Спешно отделение, заради голямото количество антидепресанти, от които вдигала кръвно. Изнася данни, че Й. Й. работи в Психодиспансера като санитарка. От там се е налагало да й помагат като на колежка за психическото й състояние. След като починал и съпругът й, ищцата останала съвсем сама. Не й било лесно да се справя с къщата, с битовите и финасовите проблеми. На няколко пъти ищцата споделяла на свидетелката, че все още не може да свикне с 4 мисълта, че И. го няма, че много често сутрин като се събуди поглежда през прозореца в очакване, че той ще дойде, тъй като И. всяка сутрин минавал покрай дома им да им се обади, а понякога и да пият кафе заедно. Продължавала да го чака. Всяка събота свидетелката виждала ищцата да ходи на гроба му.