Решение № 14 от 22.01.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Смолян, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500454 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 52/06.07.2023 г. по гр.дело № 240/2022 г. Златоградският районен съд признава за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на В. А. Б., Н. А. К., К. А. П., Е. Е. Н., Е. Е. М. и Р. Р. К., че А. А. Д. е собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *******, съгласно КККР на община Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4396 кв.м., разположен в м. „К.“, НТП: нива; категория на земята: 8, при граници: имоти с идентификатори: *******; *******; ********; ******** и *******, придобита въз основа на давностно владение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за останалата ½ ид.ч. от имота.

С решението също така В. Б., Н. К., К. П., Е. Н. и Е. М. са осъдени да заплатят на А. Д. сумата от 560 лв. разноски за производството.

Отделно, А. Д. е осъден да плати на Р. К. сумата от 500 лв. разноски за производството.

Срещу това решение в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът му по чл.124, ал.1 ГПК за собственост за ½ ид.част от ПИ с идентификатор *******, е подадена допустима въззивна жалба от А. А. Д., чрез пълномощника му адв.З. Д., с искане да се отмени, искът му да се уважи и за тази ½ ид.част от имота и да му се присъдят всички разноски за двете 1 инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и пълномощника си адв.З. Д., и подържа жалбата си.

Въззиваемата Р. Р. К., чрез пълномощника и адв.Л. С., с писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата К., редовно призована, не се явява. За нея пълномошникът и адв.Л. С. продължава да оспорва жалбата.

Останалите въззиваеми В. А. Б., Н. А. К., К. А. П., Е. Е. Н. и Е. Е. М., редовно призовани, не се явяват и не дават становища по спора.

Въззивният съд намира, че решението в атакуваната част е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Златоградския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Невярно е твърдението в жалбата как било известно на съда, че на територията на община Н. не е имало фактическо отнемане на земеделски земи и че както както преди ТКЗС, така и след обобществяването, всеки е ползвал и владял имота си като своя собственост. Дори да беше вярно, подобно обстоятелство е ирелевантно, тъй като между страните не е спорно и се вижда от събраните доказателства, че процесният имот е възстановен общо на наследниците на А. М. Х. с решение № **06.04.1999 г. по преписка по заявление вх.№ 70/12.11.1991 г. на ПК-Н., подадено именно от майката на ищеца А. Д.

Не е установено тя да ползва и владее имота като собственик още преди да влезе в ТКЗС, но това обстоятелство няма и значение, защото тук липсва спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и защото придобивна давност срещу всички наследници на Х. може да започне да тече едва след влизане в сила на реституционното решение, от 2004 г. насетне, както ще се посочи по-долу. Затова какво обяснение дава А. Д по друго дело – гр.дело № 174/1992 г. на Районен съд-Златоград относно същия имот е без значение в случая. Не е доказано и че родителите на ищеца държат имота още отпреди 20 години с намерение за своене, доведено до знанието на всички останали съсобственици.

Пред районния съд ищецът не е излагал твърдения относно водене на предходно дело /гр.дело № 192/1992 г. на ЗлРС/, за същия имот, но между други страни, не е предлагал релеванти за настоящото изводи; не е представял и не е искал приобщаването като доказателства на документите, представени едва с въззивната жалба. По тази причина въззивният съд отказа да ги приеме като доказателства, ето защо не следва да се отговаря на доводи в жалбата, основани на тези документи. Наред с това, следва да се има предвид, че, след като някакво делото е водено, както се твърди в жалбата, срещу трето лице – съседа от запад А. П., по чл.108 ЗС, и то през 1992 г., когато все още в полза на наследниците на А. Х. не е постановено реституционното решение на ПК-Н., това не се отразява на допустимостта на настоящите искове и на частичната неоснователност на иска срещу Р. К. – въпросът дали спрямо нея ищецът е собственик на имота очевидно не е решаван от съд.

2

Само по себе си, неупражняването на фактическа власт върху имота няма за последица загубване правото на собственост върху него, тъй като законът не предвижда подобен резултат – чл.99 ЗС. Затова обстоятелството, че ответницата и настояща въззиваема К. живее в Г. повече от 20 години и не обработва спорния имот, не е довело до загубване правото и на собственост върху него и то – в полза на ищеца. Това е така, защото твърдяната от А. Д. промяна в намерението, с което държи идеалната част на своята леля Р.

П., която е майка на ответницата К. - вече като свой, и довеждане до знанието на К. на това своене в продължение на десет години, не са налице.

В ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, е изяснено в мотивите, че: „При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.“ Както се каза, по делото отсъстват убедителни доказателства за такива действия както на ищеца спрямо ответницата Р. К., така и на неговата майка А. Д спрямо сестра и Р. П., майка на ответницата К..

В мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. Тази хипотеза обаче не е налице.

Както правилно е прието в атакуваното решение на РС-Златоград, придобивната давност в полза на ищеца може да започне да тече от момента, в който влиза в сила възстановителното решение № **06.04.1999 г. на ПК-Н., а това е 21.04.2004 г. В този смисъл е трайната и безпротиворечива практика на съдилищата, в това число напр. решение № 627 от 5. 10. 2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, I г. о. и решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, I г. о. В тези решения е прието, че, по отношение на бивши собственици на земеделски земи, давност не тече до момента, до който собствеността върху имота не им е възстановена с влязло в сила решение.

Правилно е прието от РС-Златоград, че спорният имот е поделен за временно ползване и, обратно на твърдението в жалбата, показанията на св.Р. К., съпруг на ответницата-въззиваема Р. К., не опровергават това. Напротив, от разказа му категорично се изяснява, че неговата тъща дава съгласие на своята сестра А. Д само да ползва временно имота, докато се извърши делба на всички наследени от дядото А. Х. имоти, и за да се не 3

„излагат пред хората“. Свидетелят установява, че още по времето, докато е бил жив общият наследодател и си е ползвал имота, е имало кавги между А. и Р. именно за тази нива в „К.“, защото тя е най-привлекателен имот заради възможността да се оре и с машина, не само с рало или въобще да не може да се оре, както са другите имоти. Този имот е единственият, за който наследниците спорят многократно, карат се. К. сочи, че е била постигната уговорка делбата, но на всички имоти, да се оформи документално, като те се отстъпят от А. Д, за да може пък останалите наследници да се съгласят тя да стане единствен собственик на имота.

Въпреки снабдяването с документи обаче, делба на всички имоти, в това число и на спорния, не се осъществява.

Не е ясно доводът, че районният съд си противоречал, постановявайки решение № 43/31.08.2021 г. по гр.дело № 535/2021 г., относно придобивната давност и приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, по каква причина, свързана с настоящия спор, се изтъква в жалбата на А. Д.. Същата неяснота е налице и относно довода, че съдът не давал отговор от коя дата е влязъл сила същият закон и от коя дата тече новата придобивна давност. Както се посочи по-горе, напълно правилно е прието с обжалваното решение, че придобивна давност в полза само на един от съсобствениците може да започне да тече едва от влизане в сила на реституционното решение на ПК-Н. и само това обстоятелство има значение, тъй като ищецът основава претенцията си за собственост на твърдението, че, считано от 1999 г., той владее целия имот и затова е придобил собствеността върху него по давност.

За първи път едва с въззивната жалба се внася от ищеца твърдение, че имотът не следвало да бъде реституиран с площ от 4, 396 дка, а с 1 дка, защото общият наследодател А. Х. декларирал действителна площ от 1 дка, с която е влязъл в ТКЗС; и че площта над 1 дка е придобита в резултат на покриване на дере в източната част от родителите на ищеца. Иска се и въззивният съд по реда на косвения съдебен контрол да прогласи частичната нищожност на решение № **06.04.1999 г. на ПК-Н. за площта над 1 дка.

По горните твърдения и искания страните не са представяли доказателства, не са се защитавали, съдът не ги е приемал като част от спора, не е излагал мотиви по тях.

Недопустимо е едва с въззивната жалба да се релевират, затова по тях не следва да се излагат мотиви. Дори и да следваше обаче, не би могло пълно и главно доказване на подобни твърдения да се постигне само с позоваване на показанията, които са дадени от свидетели по друго дело – гр.дело № 174/1998 г. на РС-Златоград, предвид принципа на непосредственост по чл.11 ГПК.

Отделно, не би било допустимо в случая провеждане на косвен съдебен контрол върху реституционното решение в искания с жалбата смисъл – за площта над 1 дка от имота, дори такова искане да беше заявено навреме, а не за първи път с въззивната жалба.

Това е така, защото ищецът не е трето лице, което не е взело участие в административната реституционна процедура и което заявява лично свое право върху имота към момента на обобществяване на земята – А. Д. е наследник на една от наследниците на А. Х., на които 4 наследници, в това число неговата майка А. Д, която е и подала заявлението, е възстановено правото на собственост върху имота; и въобще отсъстват твърдения и доказателства при колективизацията лично А. Д., който е роден през 1969 г., да е бил собственик на имота.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на въззиваемата Р. К. направените от нея разноски във въззивното производство в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДВАВА Решение № 52/06.07.2023 г. по гр.дело № 240/2022 г. на Златоградския районен съд в обжалваната от А. Д. част, с която е отхвърлен искът му по чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо В. А. Б., Н. А. К., К.

А. П., Е. Е. Н., Е. Е. М. и Р. Р. К., че е собственик по силата на давностно владение на останалата ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *******, съгласно КККР на община Н., одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4396 кв.м., разположен в м. „К.“, НТП: нива; категория на земята: 8, при граници: имоти с идентификатори: *******; *******; ********; ******** и *******; както и в частта за разноските.