Решение № 260175 от 31.08.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№260175/31.8.2020г. гр.Варна,31.08.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ХLII-ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли , през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА

ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13335 /2019 год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен номер 61 397/22.08.2019 год., депозирана от ищцовото дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез процесуален представител – юрисконсулт Р. И.против ответника П.Л.П., ЕГН *********, с адрес: ***. Исковата молба е уточнена с допълнителна молба с вх.№ 67859/19.09.2019 год. /л. 41 от делото/.

Наведените от ищцовата страна в исковата молба и уточнителна молби фактически твърдения са следните:В исковата молба ищцовата страна сочи на първо място, че в срока по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и в изпълнение на Разпореждане от 16.07.2019 год. постановено по частно гр.дело № 4894/2019 год. по описа на РС Варна, получено от ищцовото дружество на дата 25.07.2019 год.,ищцовата страна сезира РС Варна с осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК относно вземанията на заявителя срещу П.Л.П., ЕГН ********* в общ размер на 1 512,18 лева – представляващо възнаграждение по сключено споразумение за доставяне на пакет от допълнителни услуги п ДПК /договор за потребителски кредит/ № **********.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: На 28.09.2017год. бил сключен договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.“ ЕООД в качество на кредитор и П.Л.П. в качество на длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: сума по кредита 1700 лв., срок на кредита –36 месеца, размер на вноската 82,95 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ 49,89 %; годишен лихвен процент 41,17 %; лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение по кредита 2 986,20 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1686,96 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 46,86 лева. Общо задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги : общо задължение 4673,16 лева, общ размер на вноската 129,81 лева, дата на погасяване 10-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него сочи ищцовото дружество били Общите условия (ОУ), предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приел и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответствал на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В т. V „Допълнителни възможности за клиента“ от Договор за потребителски кредит № ********** П.Л.П. изрично пожелал с част от отпуснатата сума да бъде рефинансирано друго негово задължение към „П.К.Б.“ ЕООД в размер на 1095.29 лв.„П.К.Б.“ ЕООД заявява още в исковата си молба, че изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.09.2017 г. превело парична сума в размер на 604.71 лв. по посочена от длъжника П.Л.П. банкова сметка (***еренция: 067029970015188, от дата 29.09.2017г.). От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 129.81 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Твърди се още, че на дата 07.02.2018 г. П.Л.П. подал

Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, като с него пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На 07.02.2018г. бил сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № **********, с който страните са се споразумели да бъде отложена една погасителна вноска № 4, като тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от 36 на 37 броя.Основание на вземането, от което произтича претенцията на ищеца, заявено в исковата молба е следното: Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1686.96 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/. По споразумение била погасена от страна на длъжника сума в размер на 174.78 лв., като оставащото неизплатено възнаграждение било в размер 1512.18 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и осемнадесет стотинки/. В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желаел искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаел да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.

Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако пожелаел да закупи и ако закупел такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът, твърди ищецът, че си бил гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той нямало да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а щял да може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да можел да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, щял да може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на месечното и възнаграждение, щял да може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, щял да може да ги получи бързо и лесно, без да бъде необходимо да попълва и представя „купища документи“. Всички тези възможности, които ответникът получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължавал да му предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай не можело да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита, обобщава ищцовата страна в исковата си молба. За „П.К.Б.“ ЕООД било очевидно, че предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупувал по избор на потребителя било видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски кредит и от това, че кредиторът предлагал и реално отпускал кредити и без закупен такъв пакет.Възнаграждението, твърди още ищцовото дружество, че не е цената на услугите, а дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия.С оглед на гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, според ищцовата страна: първо, не било пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на споразумението било в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят „извадил разходите“ за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 3 пълни погасителни вноски и една частична, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: 12.3.1 КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.“. Предсрочната изискуемост на договора, сочи „П.К.Б.“ ЕООД настъпила на дата 22.05.2018 г. На 23.05.2018 г. На П.Л.П. било изпратено уведомително писмо, с което той бил информиран, че задължението по ДПК № ********** било обявено за предсрочно изискуемо. Към момента на подаване на исковата молба във ВРС, реливира ищцовата страна, че размерът на погасеното от П.Л.П. по ДПК № ********** бил в общ размер на 465.75 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/. С плащанията си длъжника погасил част от номинала по заема в размер на 423.63 лв. /четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки/. Сумата от 2.12 лв. /два лева и дванадесет стотинки/ „отишла“ за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“. На основание чл. 17.4 от Общите условия били заплатени такси по тарифа в размер на 40.00 лв.

/четиридесет лева/. Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на сезиране на РС Варна, обобщава ищецът, че П.Л.П. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сума в размер на 1512.18 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляващо възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по ДПК № **********. В съответствие с изложеното, счита „П.К.Б.“ ЕООД, че предявеният иск се явявал и основателен и доказан и следвало да бъде уважен. Пояснено е още, че кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.Отбелязано е още в исковата молба, че ако потребителят е желаел, то той би могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не бил сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което ищцовата страна приема за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.Ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр. Варна. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 4894/2019г. Съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендирало възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1512.18 лв. На основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК на „П.К.Б.“ ЕООД било указано да подаде осъдителен иск за даденото вземане, получено от дружеството на 25.07.2019г.