Решение № 363 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500851 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от К. С. К., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Пробуда“ № 39, подадена чрез пълномощник адв.Галина Павлова,, против Решение № 260419/08.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3355/2020 г. по описа на РСБургас.

С първоинстанционното решение е постановено следното:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К. С. К. oт гр.Б., кв.В., ул.“Ч.“ № *, настоящ адрес гр.С.

З., кв.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, против Г. Н. М. от с.И., местност „К.“ № *, обл.Б., ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ищецът К.К. е изключителен собственик на лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон № 010434222, закупен за сумата от 2000 лв., както и ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Г. Н. М. владее лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон № 010434222 без правно основание, годно да я направи собственик и ДА СЕ ОСЪДИ Г. Н. М. да предаде владението върху лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон № 010434222 на К. С. К..

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К. С. К. ат гр.Б., кв.В., ул.“Ч.“ № *, настоящ адрес гр.С.

1

З., кв.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, против Г. Н. М. от с.И., местност „К.“ № *, обл.Б., ДА СЕ ПРИЗНАЕ за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор при условията на договаряне сам със себе си, от 09.12.2019 г., който ищецът сключил въз основа на пълномощно рег.№ 257/23.01.2019 г. на Нотариус Гергана Сазанова, рег.№ 396 в регистъра на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА К. С. К. да заплати на Г. Н. М. сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.

С въззивната жалба, допълнително уточнена с молба от 13.09.2021 г. постановеното решениесе обжалва в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС, като в тази част същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че БРС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели от една страна до постановяването на недопустимо съдебно решение, тъй като съдът не е конституирал служебно като необходими и задължителни другари наред с ответницата и третите лица-продавачи по сделката, което е основание за обезсилване на решението, а от друга страна тези процесуални нарушения са довели до недостатъчно изясняване на фактите по спора и до непълнота на доказателствата, поради което съдът е постановил необоснован и неправилен съдебен акт в обжалваната му част. В тази връзка са изложени съображения, че неправилно продавачът по сделката е разпитан като свидетел и не е допуснат още един свидетел за изясняване волята на страните по сделката, поради което не е допуснато събиране на относими към правния спор доказателства с оглед твърденията за нищожност на сделката и така е останал неизяснен въпросът дали след като св.К., баща на ищеца, е дал парите за закупуването на автомобила, той е договарял са себе си или за сина си, както неправилно и необосновано е приел районния съд. Във въззивната жалба и уточненията към нея се сочи, че съдът е нарушил диспозитивното начало, като в диспозитива на решението не се е произнесъл по приетите за разглеждане евентуални искове за нищожност, тъй като правното основание на евентуалните искове е именно това – да се приеме за установено, че ищецът е изключителен собственик на процесното МПС, поради това, че сделката е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като сключена при противоречие с добрите нрави и по чл.26, ал.2, вр. чл.17 ЗЗД, тъй като ответницата е привиден купувач, а действителен такъв е ищеца, както и че поради това ответницата не владее автомобила на правно основание, годно да я направи собственик и с оглед на това да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху процесното МПС. В тази връзка са изложени подробни съображения.

Моли въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част и да върне делото на районния съд за произнасяне по иска, с който е сезиран.

Евентуално, моли въззивния съд да върне делото на БРС за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, изразяваща се в противоречие 2 между формираната воля на съда и външното й изразяване по отношение на установителната част на ревандикационния иск, представляваща искове по чл.26, вр. чл.17 ЗЗД.

Евентуално, моли въззивния съд да обяви за нищожно решението в обжалваната му част, тъй като същото не е ясно разбираемо, не са изложени мотиви и не става ясно защо ищецът не е признат за собственик на процесното МПС – дали защото не е признат за окончателен предварителния договор или защото не е призната за нищожна сделката, чиито страни не са конституирани като задължителни и необходими другари по делото като ответници.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, които са оставени без уважение от настоящия съд, като преклудирани и поради липса на предпоставки по чл.266 ГПК по изложени мотиви в определението на съда по чл.267 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г.

Н. М., подаден чрез пълномощник адв.Д.Ангелова, в който са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Не са наеправени доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на К. С. К. против Г.

Н. М., с която се иска от съда ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът е изключителен собственик на лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон № 010434222, закупен за сумата от 2000 лв.

(съобразно изменението на размера в съдебно заседание), поради това, че сделката покупко-продажба, в която ответницата Г.М. фигурира като купувач, е сключена въз основа на привидно пълномощно рег.№ 257/23.01.2019 г., като сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2, вр. чл.17 ЗЗД – поради привидност и на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е налице действителна прикрита сделка между ищеца и първоначалния собственик, алтернативно поради това, че следва да се признае за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителния договорпри условията на договаряне сам със себе си, който ищецът е сключил въз основа на пълномощното; ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Г. Н. М. владее лекия автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, без 3 правно основание, годно да я направи собственик и ДА СЕ ОСЪДИ ответницата Г. Н.

М. да предаде на ищеца владението върху същия лек автомобил.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съжителствали на семейни начала от м.юни 2012 г. и имат едно дете, отношенията им били много добри и ищецът се съгласил ответницата да му даде пълномощно рег.№ 257/23.01.2019 г., с което го упълномощила да закупува с негови средства на нейно име МПС-та, да се разпорежда с тях, както и да договаря включително сам със себе си. Твърди се, че ищецът закупил изцяло със свои средства лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, за сумата от 1200 лв. (размерът изменен на 2000 лв. в с.з.), като при покупката присъствали негови познати, договорът бил оформен в необходимата за това форма на името на ответницата и поради това регистрационният талон също бил на нейно име. След това, обаче, отношенията между страните се влошили и се стигнало до фактическа раздяла, което станало повод М. да се отметне от устните уговорки по между им относно правото на собственост върху закупеното МПС, което двамата се били договорили да бъде придобито от ищеца, като се стигнало се до там, че тя оттеглила даденото му пълномощно.

Поради това ищецът иска от съда да го признае за изключителен собственик на процесното МПС, като правото си на собственост извежда от следните обстоятелства:

На основание даденото му пълномощно К. подписал предварителен договор със себе си при условията на чл.38 ЗЗД за закупуването на автомобила, като счита, че оттеглянето на пълномощното след подписването на договора не поражда действие и за него е налице основание съгласно чл.19, ал.3 ЗЗД да се признае предварителния договор за окончателен. Евентуално, в случай, че не се приеме това правно основание, се сочи сделката покупко-продажба на МПС, с която ответницата се легитимира за купувач, е нищожна на следните основания – по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като поведението на М. съставлява действие, което накърнява добрите нрави и злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага, като в съдебно заседание е уточнено, че средствата за закупуване на МПС-то са дадени от ищеца и по-точно от неговия баща, което е обосновано поведението на ответницата в противоречие с добрите нрави; по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, тъй като ответницата е привиден купувач, привидно се явява и пълномощното, въз основа на което е реализирана сделката, поради това, че съгласието и действителната договорка по между им била ответникът да закупи автомобила, а ответницата да стане само привидно собственик, т.е. твърди се наличие на персонална симулация и се счита, че даденото му пълномощно, в което ищцата е изразила съгласие по чл.38, ал.1 ЗЗД за договаряне сам със себе си представлява начало на писмено доказателствоза наличие на уговорка между двамата за привидни и прикрити сделки, поради което е налице основание по чл.17 ЗЗД да се приеме, че поради валидност на прикритата сделка между К. и първоначалния собственик на МПС-то, ищецът притежава изключително 4 право на собственост върху автомобила. Твърди се също, че въпреки изричните договорки между страните относно правото на собственост върху автомобила, ответницата не желае да върне на ищеца ключовете са същия и да му предаде владението, което е без правно основание, поради което се иска от съда да приеме, че М. владее автомобила без правно основание, годно да я направи собственик и да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху процесното МПС.

Така предявените от К.К. искове са с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС, вр. чл.26, ал.1, предл.3 и ал.2, предл.5 ЗЗД. Тук следва да се посочи, че с исковата молба не са предявени самостоятелни искове за нищожност на договора за покупкопродажба на МПС, тъй като аргументите за противоречие на сделката с добрите нрави и за привидност на сделката са наведени като основания за правото на собственост на ищеца.

В депозирания писмен отговор ответницата Г.М. е оспорила предявените искове като неоснователни с твърдението, че лекият автомобил е закупен от ищеца като нейн пълномощник, с нейни средства, регистриран е на нейно име, т я плаща данъци, ремонтите, поддръжката и го управлява. Оспорила е предварителния договор като антидатиран и съставен от ищеца за целите на производството. Оспорила е и твърденията в исковата молба за противоречие на договора за продажба с добрите нрави и привидност на сделката, като сочи, че между страните по делото няма никакви съглашения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения и възражения.

С обжалваното решение БРС е приел, че сделката покупко-продажба, в която ответницата фигурира като купувач, е възможно да е привидна, но активната легитимация на ищеца не е доказана, тъй като от доказателствата по делото се установява, че баща му – св.К. е вероятната страна по действителния договор, тъй като именно той е дал пари за закупуването на автомобила, договарял е покупката му, преговаряйки от собствено име и за собствена сметка, той е извършил плащането, управлявал е автомобила и е извършвал фактически действия регистрацията му. В тази връзка е прието, че доколкото ищецът предявява по делото собствени права, от доказателствата не се установява да е разполагал с такива. По отношение на предварителния договор, БРС е приел, че същият е нищожен и съставен за целите на процеса, като нищожността му е очевидна и произтича пряко от договора, поради факта, че към посочената в него дата на сключването му същият е бил с невъзможен предмет и очевидно е целял заобикаляне на закона, тъй като автомобилът е бил различен регистрационен номер и талон. По тези мотиви, районният съд е отхвърлил предявения иск по чл.108 ЗС – за приемане за установено, че ищецът е собственик на процесното МПС, че ответницата владее същото без правно основание, годно да я 5 направи собственик и осъждането й да предаде на ищеца владението върху автомобила, както и предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване на окончателен на сключения предварителен договор от 09.12.2019 г. за покупко-продажба на процесното МПС.