Определение № 11 от 17.04.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД, в закрито заседание, проведено на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: лейт. ГЕОРГИ КРУШАРСКИ при секретаря Николета Венкова и с участието на прокурора ……….‚ като разгледа докладваното от съдия Крушарски частно наказателно дело № 33 по описа за 2026 г. на Софийски военен съд и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 – ал. 6 от НПК.

С постановление от 17.03.2026 г. (приложено на л. 148-153, т. 4 от ДП), прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 41-Сл/2023 г. по описа на ВОП-София, пр. пр.

№ 3275/2022 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.

2 от НПК, за престъпление по чл. 378, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

Срещу постановлението на ВОП-София е постъпила жалба от пострадалото лице ***** М. В. И., с подробно изложени съображения за отмяна на прекратителното постановление, поради неговата необоснованост и незаконосъобразност.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243, ал. 5 НПК законосъобразността и обосноваността на постановлението на ВОП-София за прекратяване на наказателното производство намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. По делото е приложено известие за доставяне, от което е видно, че прекратителното постановление е било връчено лично на жалбоподателя на 23.03.2026 г., където е положил саморъчен подпис за получаването му, а жалбата е подадена на 26.03.2025 г. (видно от отбелязването върху нея) в рамките на 7дневния преклузивен срок за обжалване, поради което същата се явява допустима.

Наказателното производство е образувано и водено (виж постановление на ВоАп 1

Прокуратура л. 3-4, т. 1 от ДП, с което е било образувано досъдебното производство) за престъпление по чл. 378, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, за това, че на 18.10.2022 г. офицер от сектор „Военна подготовка“ в ЦППО в НВУ обидил лице по чл. 371, б. „а“ от НК – ***** М. И. – началник-сектор „Военна подготовка“ в ЦППО в НВУ, в негово присъствие, с репликата „Да пукнеш дано, болест да те яде, проклинам те“, като деянието е извършено от подчинен срещу началник.

За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е приел фактическа обстановка в атакуваното прекратително постановление (приложено на л. 148153, т. 4 от ДП), която може да бъде обобщена по следния начин:

Свидетелите М. К. и М. И. били военнослужещи в НВУ „Васил Левски“ – гр. Велико Търново, като св. М. И. бил пряк началник на св. М. К.. Св. М. И. считал, че подчиненият му ***** М. К. не си вършел добре служебните задължения, поради което подавал срещу него неколкократно рапорти (сигнали) за неизпълнение на служебните му задължения, част от които завършили с предложения за налагане на дисциплинарни наказания, а друга част били оставени без уважение. От своя страна, св. М. К., считал, че всичко това е в резултат на лично отношение, продиктувано от узната от св. М. И. лична кореспонденция с интимен характер на М. К.. От своя страна св. М. К. също подавал рапорти против М. И., но те били оставени без уважение. Дежурните от „Центъра за професионално и продължаващо обучение“ (ЦППО) и „Професионален сержантски колеж“ (ПСК) при НВУ „Васил Левски“гр. Велико Търново давали съвместни дежурства в дежурна стая, находяща се в сградата на Пети битов корпус на същото учебно заведение. В същата дежурна стая – оръжейна, се съхранявало и оръжието на ротата в сектор „Военна подготовка“ – ЦППО. Съгласно длъжностната характеристика и съгласно Заповед на началника на НВУ (л. 18-19, т. 4 от ДП), св. ***** М. К. имал задължение по съхраняването, приемането и предаването на оръжейната стая и оръжието в нея, като това се оформяло в нарочна книга за приемане и предаване. Съгласно заповядания наряд, на 14.10.2022 г., за времето от 16:30 до 17:00 часа, св. ***** А. Р. приел дежурството от ***** П. и застъпил дежурство. След 17:00 часа оръжейните в сградата следвало да бъдат заключени и запечатани. Двамата военнослужещи – Р. и П. установили, че книгата не била оформена надлежно и липсвал подпис от ***** К..

Тогава същият бил помолен да отиде, но той казал дежурните да оправят книгата. Те обаче отказали и повикали св. М. и И., но които ***** К. бил подчинен. Те го повикали и когато дошъл му обяснили, че следва да оформи надлежно документацията за затварянето на оръжейната, за която отговарял като ротен командир. Разговорът се водел със спокоен тон. В един момент внезапно и без предупреждение св. ***** М. К. пристъпил към св. ***** М. И., доближил лицето си на около 40-50 см от до лицето св. М. И. и докато го гледал в очите, с равен, монотонен тон, жестикулирайки с една ръка му казал: „Болест да те яде, да пукнеш дано! Проклинам те!“. Повторил думите няколко пъти, като го гледал по същия начин и продължавал да прави тоя жест с ръка. Жестът не бил обиден. Още при първото произнасяне на думите, ***** М. реагирал, като разпоредил на ***** К. да спре, като му казал:

„Замълчете! Какво си позволявате господин капитан!“. През това време св. М. И. останал 2 изненадан от поведението на ***** М. К. и не реагирал по никакъв начин. След като ***** С. М. отново наредил на св. М. К. да спре, той престанал да повтаря тези думи. ***** Р. напуснал оръжейната след дадено му разрешение от ***** М., това сторил и св. ***** М.

И., а св. М. К. останал да оформи документите за оръжейната след даденото му нареждане в този смисъл от св. С. М..

По повод на това срещу св. М. К. било образувано дисциплинарно производство, което завършило с предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, но до настоящият момент такова не му е наложено.

Въз основа на тази фактическа обстановка, прокурорът е приел, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 378, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като инкриминираните изрази не са цинични, вулгарни, и не съдържат обидни епитети и сравнения, не са били отправени неприлични жестове, поради което не осъществявали състав на обида. Посочено е, че изреченото проклятие (клетвата) в конкретния случай не съдържала такива изрази и не можела да осъществи състав на престъплението обида.

Прието е още, че поведението на ***** М. К. не е осъществило и състав на престъпление по чл. 379а от НК – военно хулиганство, тъй като за да е налице този състав на престъпление било необходимо грубо засягане на войсковия ред и явно неуважение към друг военнослужещ, а в случая тези предпоставки не били налице, тъй като поведението на ***** К. било израз на моментно емоционално състояние. Не бил осъществен и състав на престъпление по чл. 372, ал. 1 от НК, тъй като ***** М. К. бил изпълнил заповедта на своя началник и оформил книжата, свързани с приемането и сдаването на оръжейната. Поради тези съображения наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство.

От изложеното по-горе е видно, че при постановяването на прекратителното постановление прокурорът е приложил неправилно материалния закон.

На първо място, следва да се отбележи, че прокурорът е приел, че не е налице осъществен състав на престъплението военно хулиганство по чл. 379а от НК, тъй като не е бил нарушен грубо войсковия ред и поведението на св. М. К. не било насочено към унизяване на личността на друг военно служещ, а било израз на моментно емоционално състояние. При това положение прокурорът е бил длъжен да обсъди дали не е бил осъществен състав на хулиганство по чл. 325 от НК и дали поведението на св. ***** М. К. не представлява действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Като при тази своя преценка наблюдаващият прокурор би следвало да отчете, че поведението на ***** М. К. се е проявило на един от етажите на ВВУ, където е могло да бъде възприето от множество лица, а в крайна сметка е било възприето и от няколко свидетели – двамата командири и двамата сержанти, които са се намирали на процесната дата при сдаването и приемането на своето дежурство и е скандализирало и смутило присъстващите лица. Такива съображения не са били изложени от прокурора, а това е било нужно, защото за да се прекрати наказателното производство е необходимо не само да не е бил осъществен състав на престъплението, за което е било образувано наказателното производство, но и въобще да не е бил осъществен никакъв състав на престъпление.

3

На следващо място, е било необходимо да се обсъди най-после и възможността за осъществено нарушение на чл. 1, ал. 1, вр. ал. 3 от УБДХ – дали разследваното поведение не осъществява състав на дребно хулиганство, представляващо непристойна проява, изразена в употреба на ругатни на публично място, пред няколко човека, и оскърбително отношение към неговия непосредствен командир. Това обсъждане е било наложително, с оглед правомощието на прокурора, предвидено в разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, когато се прекратява наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление, то прокурорът е задължен да прецени дали не е бил осъществен състав на административно нарушение и в случай, че такова е налице да изпрати материалите по компетентност на административно-наказващия орган.

Поради това атакуваното прекратително постановление следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на ВОП-София за продължаване на процесуално-следствените действия, съобразно мотивната част на определението.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски военен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО постановление от 17.03.2026 г., с което прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София) е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 41-Сл/2023 г. по описа на ВОП-София, пр. пр.

№ 3275/2022 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.

2 от НПК, за престъпление по чл. 378, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на Военно-окръжна прокуратура – София за продължаване на процесуално-следствените действия.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Военно-апелативен съд в 7дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото да се изпрати на ВОП-София и на жалбоподателя.

Съдия при Военен съд – София: _______________________

4