Протокол № 474 от 16.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 474 гр. Варна, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20263100900283 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

СЪДЪТ докладва постъпил отговор с вх. № 21373 от 30.06.2026 г. от Софийски районен съд, във връзка с участие и проверка самоличността на процесуалния представител на ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД чрез видеоконферентна връзка.

СЪДЪТ обявява на присъстващите страни, че е допуснал видеоконферентна връзка чрез техническата система на съдилищата, която се осъществява през специално създадения линк https://meet.varna-bg.site/td-2832026-15072026-1100 за среща в деня и часа на заседанието. След установяване на връзката съдът се убеди, че има пълен визуален и звуков двустранен контакт, осигуряващ възможност за едновременно възприемане на състава на съда, на мястото, определено за явяващите се пред съда лица във Варненския окръжен съд и на мястото, определено за явяващите се пред съда лица в съдебна зала на Районен съд - София. Двустранният пълен контакт се потвърди и от А.М. – завеждащ административна служба „Съдебни секретари – II ГО“ в Районен съд - София, проверил самоличността на явилия се процесуален представител. В съдебна зала на Районен съд - София, находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 54 се явява за ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД юрисконсулт С. П..

СЪДЪТ констатира, че в съдебна зала на Районен съд - София, находяща се на бул. „Цар Борис III” № 54, се явява юрисконсулт С. П., която потвърждава, че възприема напълно действията, извършвани в залата на Варненски окръжен съд.

Ищецът А. И. Ч., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. С., с пълномощно по делото.

1

Ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от юрисконсулт С. П. чрез допусната видеоконферентна връзка с Районен съд – София, с пълномощно по делото.

Адв. С.: Не са налице пречки. Да се даде ход.

Юриск. П.: Да се даде ход.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. С.: Поддържам исковата претенция. Запознати сме с проекта за доклад. Нямаме възражения. Да се приеме за окончателен.

Юриск. П.: Поддържам отговора на исковата молба. Да се приеме доклада за окончателен.

СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Адв. С.: Не е възможно.

Юриск. П.: Не е възможно.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1055 от 23.06.2 0 2 6 година и с оглед становищата на процесуалните представители на страните, че не могат да постигнат споразумение, приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

В исковата молба се излага, че на 15.02.2023 г., около 07.45 ч., в участъка в посока от гр. Девня към гр. Варна, след разклона за с. Повеляново, е настъпило пътно произшествие между 4 моторно превозни средства: седлови влекач „Мерцедес“ с рег. № ******, с прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ****** с водач Т.Г.Т., л.а. марка „Мазда“, модел „5“, рег. ****** с водач В.М.Й., л.а. марка „Дачия“, модел „Лоджи“, рег. № ****** с водач И. А. И. и л.а. „Фолксваген", модел „Туаран“, рег. № ****** с водач С. Н.Г.. Твърди се, че 2 произшествието е настъпило, след като в участъка на около 400-500 м. от разклона за с. Повеляново, водачът на л.а. „Мазда“ започнал да се отклонява вляво спрямо посоката си на движение, пресякъл линията, разделяща платната за движение и навлязъл с предната си лява част в лентата за насрещно движение, с което нарушил траекторията на насрещнодвижещия се седлови влекач марка „Мерцедес“. Последвал удар, вследствие на който предното окачване вляво на лекия автомобил се разрушило, с последващо осево завъртане с отклонение вдясно, след което се ударил с предна лява част в предпазната мантинела и се установил в покой, ориентиран с предната си част в посока гр. Варна, обратно на първоначалната му. От реализирания удар изпаднал предмет от влекача, който счупил предната броня на л.а.

„Фолксваген Туран“, движещ се след л.а. „Мазда“. Водачът успял да реагира навременно и спрял вдясно. Сочи се, че като последица от първоначалния удар окачването на ляво управляемо колело на влекача било нарушено и водачът загубил контрол над управлението му, съответно навлязъл в насрещната пътна лента и ударил л.а. „Дачия Лоджи“. Водачът И. И. реагирал и своевременно спрял, въпреки това и поради понесения удар лекият автомобил се отклонил вдясно спрямо посоката си на движение и се ударил в ствол на дърво, намиращо се вдясно. Вследствие на произшествието И. А. И. загинал на място.

В исковата молба се сочи, че във връзка със случая е образувано д. п. № 33/ 2023 г. по описа на РУ-Девня при ОД на МВР-Девня. В хода на последното е установено, че смъртта на водача на л.а. „Дачия Лоджи“ е в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие по вина на В.Й., който не е могъл да упражни контрол върху превозното средство и неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение. Поради смъртта на виновния водач досъдебното производство е прекратено.

Ищцата поддържа в исковата молба, че внезапно настъпилата смърт на баща й е причинила непреодолима болка. Твърди, че връзката помежду им е била много силна. Описва, че са си оказвали помощ и са разчитали ежедневно един на друг. Сочи, че баща й е бил голяма опора в живота. Излага, че вследствие силно емоционалния стрес от загубата загубила апетит, не спяла или сънувала кошмари, наложило се да употребява успокоителни медикаменти.

Твърди се, че към момента на пътното произшествие виновният лек автомобил е имал сключен валиден договор за „грА.нска отговорност“ при ответника. Съобразно правилото на чл. 380 от КЗ ищцата предявила писмена застрахователна претенция с вх. № 10-03-1116/21.03.2023г. в размер на 300 000 лева за неимуществени вреди, във връзка с което ответната страна не е определил справедливо обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира по делото отговор на искова молба. Поддържа становище за допустимост на предявения против него иск, но счита, че същият е неоснователен. Не оспорва настъпването на 3 процесното събитие от 15.02.2023г., при механизма, описан в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-1936/15.02.2023г. по описа на РУ Девня. Не спори и по повод твърдението, че към датата на процесното ПТП л.а. „Мазда 5“ е имала сключена валидна застраховка „ГрА.нска отговорност“ при него, както и обстоятелството, че е била предявена извънсъдебна застрахователна претенция от ищцата. Твърди, че след преговори било определено обезщетение в размер на 150 000 лева, но поради неизпълнение на изискването на чл.380, ал.3 от КЗ за представяне на банкова сметка, вкл. и при отправена допълнителна покана за това, обезщетението не е било изплатено. С оглед на изложеното поддържа, че законна лихва за посочената сума не следва да се дължи и присъжда. Счита, че едва след като бъдат представени всички документи пред застрахователя, за последния започва да тече тримесечния срок, в който следва да се произнесе по застрахователната претенция. В продължение твърди, че в хода на настоящото производство е заплатил доброволно сумата от 150 000 лева по банковата сметка, посочена в исковата молба. Моли спрямо посочения размер да бъдат приложени последиците на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като до тази стойност не е дал повод за завеждане на иска.

Също така в отговора на исковата молба се оспорват като необосновани твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Поддържа се, че отношенията между баща и дъщеря не са били толкова задълбочени, съответно че за нея не е настъпила описаната празнота. Намира, че претърпеният стрес в конкретния случай е в рамките на обичайния при загуба на близък. С оглед на изложеното оспорва иска за неимуществени вреди над признатия размер от 150 000 лв. Намира, че претенцията е прекомерна и необоснована. Сочи като допълнително съображение социалноикономическото положение в страната, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията.

С оглед на изложеното, ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и необоснована, в евентуалност за намаляване на размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

Правна квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК):

Предявените обективно, кумулативно съединени искове намират правното си основание в чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищцата, обуславят квалификацията на иска за обезщетяване на неимуществени вреди като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „грА.нска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил - чл. 432 от КЗ.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на 4 твърденията си относно изгодните за нея факти.

По предявения иск с правно основание чл. 432 КЗ ищците носят доказателствената тежест за установяване на твърдените факти: наличието на валидно сключен договор за застраховка „ГрА.нска отговорност“ за л.а. марка „Мазда", модел „5", рег. ******, валидно към датата на ПТП; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования на 15.02.2023 г.; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; вида и размера на претърпените неимуществени вреди, както и уведомяването на застрахователя по сключения договор за застраховка във връзка със задължението на пострадалите лица по смисъла на чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ.

Ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД, носи доказателствената тежест за установяване фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. възраженията за размера на предявения иск, интензивността и продължителността на претърпените от ищцата неимуществени вреди; подлежи на доказване и твърдението за реализирано доброволно плащане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева.

С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

- механизма на пътното произшествие, установен в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-1936/15.02.2023г. по описа на РУ Девня;

- наличието на валидно облигационно правоотношение по договор “ГрА.нска отговорност на автомобилистите“ относно л.а., марка „Мазда", модел „5", рег. ******, сключено при ответника;

- предявена извънсъдебна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

Адв. С.: Да се приемат доказателствата.

Юриск. П.: Да се приемат доказателствата.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба писмени документи, а именно заверени копия на: постановление от 07.06.2024 г. на ВОП; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253р-1936; пълномощно; удостоверение за наследници изх. № 34149/20.02.2023 г. на И. А. И.; застрахователна претенция до „Групама Застраховане“ ЕАД от А. И. Ч. с вх. № 10-03-1116/21.03.2023 г.; декларация за материалното и грА.нско състояние във връзка с искане по чл.

83, ал.2 ГПК от А. И. Ч.; справка от НАП за трудови договори на А. И. Ч. към 5 дата 18.03.2026 г.; превод от турски език на удостоверение от работодател за получавани възнаграждения за месец март 2026 г. на Д. Ч. и справка актуално състояние на „Групама Застраховане“ ЕАД към дата 14.04.2026 г.