Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 312 от 19.12.2022, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 220/2022
Вид
Решение № 312
Подписан
19.12.2022
В сила
06.01.2023
Състав
Мирослав Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Шумен, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20223600100220 по описа за 2022 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищеца Ш. Ш. Н. с ЕГН ********** излага, че с протоколно определение по НОХД 324/2021 г. на ВПРС съдът е одобрил Споразумение, по силата на което ответникът Ю. А. Ю. с ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК, за това, че на 08.03.2021 г. в село Б.р., причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /обусловено от тежко възпаление в резултат на травмата – счупване на долната челюст вдясно/, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от 3-4 месеца и наличие на предходно заболяване на долната челюст, като смъртта е била предотвратена единствено в резултат на своевременна високоспециализирана активна хирургическа медицинска помощ. Деянието извършено от ответника е било осъществено при форма на вина - пряк умисъл и за него му е било определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години. От безспорно изяснените в хода на разследването по ДП №92/2021 год., по описа на РУ - В. Преслав обстоятелства и в частност от назначената и приета комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2021 год., която основно е ползвала официалната информация отнасяща се до обективното състояние на пострадалия, извършените прегледи, изследвания и проведеното по отношение на него специализирано лечение, отразена в Епикриза ИЗ № 8636/145 изд. от началник Клиника по лицево[1]челюстна хирургия при Университетска болница МБАЛ „Света Марина” ЕАД Варна, се установявало, както е посочено в т. 9 от последната (Инвазивни диагностични и терапевтични процедури), че в случая обективно са визуализирани (констатирани) две самостоятелни фрактури, които ищеца Н. е получил в резултат на удара, нанесен му от 1 осъдения ответник, едната, представляваща: фрактура с краниокаудален ход в областта на мандибуларния ъгъл вдясно с дислокация на образувалите се фрагменти на около 9 мм, другата, представляваща: фрактурна линия, която е открита и в областта на тялото на мандибулата вляво с краниокаудален ход преминаваща през менталния форамен и обхващаща кортекса без образуване на фрагменти и дислокация. Освен така получените тежки фрактури в областта на долната челюст, нанесения от ответника удар пряко и непосредствено довел и до бързо развитие на тежък анаеробен възпалителен процес в областта на пода на устната кухина, шията и средостението, наложил серия от животоспасяващи операции - 9 на брой, като след оперативната намеса, ищеца, поради тежкото си общо състояние в резултат на възпалителния процес е развил сърдечна аритмия и пневмония, и е бил приведен за лечение в условията на реанимационна клиника (КАИЛ) за 20 (двадесет) дни. На 31.03.2021 год., след подобряване на състоянието му, той е бил приведен в Клиниката по лицево челюстна хирургия, прелети са му 2 (два) сака еритроцитна маса и е изписан на 07.04.2021 год. в добро общо състояние, с вторично заздравяващи рани и междучелюстна еластична фиксация при правилна оклузия. От начина, по който са били причинени телесните увреждания на пострадалия, вследствие на внезапно нанесен, с голяма сила удар с юмрук в областта на долната челюст вдясно, съобразно с тяхната конкретна степен и последвалия бързо развил се тежък възпалителен процес, довел до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, се установявало, че те в конкретния случай се отличават с изключителна болезненост и особено тежки и продължителни във времето за ищеца страдания и психични преживявания. Непосредствено след удара ищецът изпитал много силни, нетърпими физически болки, придружени с обилно кръвотечение, продължили до приемането му в болничното заведение. При постъпването му в МБАЛ „Света Марина” ЕАД - Варна, той е тежал около 80 кг, а при изписването му е бил с тегло около 57 кг. Нямал сили да върви и да върши самостоятелно никакви действия. Дни наред след това плачел в съня си, постоянно си мислил, че състоянието му отново ще се влоши и ще умре. За първи път, когато видял в огледалото, че имал фиксирани дренажни отвори на гърлото се изплашил, че така ще си остане с тях, че ще умре. Предложили му да ползва психолог. В продължение на повече от половин месец не искал да разговоря с децата, родителите и приятели си, все се гледал в огледалото и плачел. Тежко преживяната от него травма имала трайни последици и върху емоционалното му състояние и баланс, разстройвал се лесно и от най-незначителните думи, предавания и съобщения, които възприемал, започвал да плаче.

Съпругата му Фетие го къпела почти цял месец, с нея ходел и до тоалетна. В продължение на месец и половина тя го хранела с течна храна, чрез сламка. Допълнително значително неудобство при говора и храненето му създавала и междучелюстната еластична фиксация.

След изваждането й, започнал да се храни с мляко и хляб, бисквити и чай, но му било много трудно. Започнал да изпитва силни болки в областта на дясното ухо. Два пъти седмично, в продължение на три седмици посещавал МБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, за да му сменят превръзките. Сега като говорел усещал, че дясната му страна се измества настрани, не можел и не може да приема по твърда храна под формата на ядки и др. такива, защото изпитвал слабост, а при студено време имал усещането, че нещо в дясната челюст му убива.

2

Дясната долна половина на лицето му и сега била оточна и подута. Въпреки своевременно проведеното адекватно лечение и настъпилите от него подобрения, повече от половин година след оперативната намеса, ищецът продължил да има посочените по-горе симптоми (оток и подуване на лицето вдясно, болки при хранене, намалена усетливост за допир на дясна лицева половина), което наложило на 09.12.2021 год., да бъде прегледан от проф. д-р Ц.Т., д. м., който му е обяснил, че е наложително да се приложи отново хирургично лечение.

Всички изложени обстоятелства преценени поотделно и в съвкупност ясно показвали, че ищеца, както към момента на увреждането, така и в един продължителен период от време, включително и сега, е понесъл, търпял и преживял особено силни физически болки, страдания и морални безпокойства, които по своя характер и степен значително се отличавали от типичните в подобни случаи. Въз основа на изложените по-горе правни и фактически обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума от 100000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от получената тежка телесна повреда, диференцирани в съответствие с конкретно причинената вреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането 08.03.2021 год., до окончателното изплащане на цялата сума и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответника не е подал отговор в законния едномесечен срок.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: От приложеното по делото НОХД №324/2021г. по описа на ВПРС, е видно, че с Определение от 04.11.2021г. по същото дело, съдът е одобрил постигнатото между защитника на подсъдимия Ю. А. Ю. – адв.И.Т., и ШРП споразумение, по силата на което ответника Ю. е бил признат за виновен в това, че на 08.03.2021 г. в село Б.р., причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /обусловено от тежко възпаление в резултат на травмата – счупване на долната челюст вдясно/, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от 3-4 месеца и наличие на предходно заболяване на долната челюст, като смъртта е била предотвратена единствено в резултат на своевременна високоспециализирана активна хирургическа медицинска помощ, престъпление по чл.128, ал.1 НК, и му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и осем месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от четири години. Определението е влязло в законна сила на 04.11.2021г.

Съобразно нормата на чл.300 от ГПК горното определение, имащо значение на присъда, е задължително за настоящия състав относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на 08.03.2021г. ответника е причинил горната тежка телесна повреда на ищеца, виновно при умишлена форма на вината. От назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че на ищеца са причинени твърдените телесни увреждания, счупването на челюстта причинил стъпаловидно разместване на фрагментите. Развил се тежък анаеробен възпалителен процес в областта на пода на устната кухина, шията и средностението, 3 наложили извършването на серия от животоспасяващи операции. Поради тежкото му общо състояние в резултат на възпалителния процес, ищеца развил сърдечна аритмия, остра дихателна недостатъчност и пневмония, наложили лечението му в условията на реанимационна клиника. Болничното лечение е продължило 28 дни, гумените ластици били свалени на 15.05.2021г., а в края на месеца и металните шини. Към настоящия момент говорната функция и нормалния прием на храна били възстановени, но при прием на по твърда храна било налице затруднение на дъвченето в дясно. Налице били данни за увреждане на троичния нерв. Разпитаните в съдебно заседание свидетели установяват, че както непосредствено след инцидента, така и дълго време след това, ищецът е изпитвал силни болки, не можел да се храни пълноценно, изпаднал в депресия, често плачел, а и към настоящия момент все още изпитвал болки.

Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на причинителя и; Вина на прекия причинител на вредата, и те се установяват от влязлото в законна сила определение по наказателното дело. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на ищеца са причинени средно тежки травматични увреждания, и освен възстановяването му, първоначално в болнична обстановка, а в последствие в домашна обстановка, и към настоящия момент той продължава да търпи последиците от травмата, като изпитва болки и дискомфорт. Обезобразяването на лицето, с оглед естеството и трайния му характер, са нарушили душевното равновесие на ищеца, и несъмнено влияят на самочувствието му.

Безспорно е, предвид травматичните увреждания, които ищеца е получил, че същият е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в страдания и болки. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характера и тежестта на увреждането /което в настоящия случай е свързано със сериозни счупвания на челюстта, и развилото се в следствие на това тежко възпаление довело до общо разстройство на здравето опасно за живота/, последиците от това увреждане - опасността за живота на ищеца, продължителната невъзможност за пълноценно хранене, необходимостта от чужда помощ, трайното затруднение на дъвченето, както и степента и времетраенето на претърпените болки и страдания, част от които продължаващи и към настоящия момент, начинът на извършване на деянието /следва да се отчете умишлената форма на вина на деянието на ответника/, и обстоятелствата, при които е извършено /причината, средството и начина на нанасяне на телесната повреда са могли да причинят и смърт на пострадалото лице/. Съобразявайки всички изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 50000 лева. Иска в останалата му част, до пълния предявен размер следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 08.03.2021г. до 4 окончателното и изплащане.