Решение № 833 от 28.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Русе, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520100465 по описа за 2025 година

В. Е. В. заявява, че на *******г. сключила с „Вива Кредит“ АД Договор за паричен заем „***** 30“ №******* със следните параметри: главница – 2000 лева; фиксиран ГЛП – 40.32%; ГПР – 49.50%; общо дължима сума 5027.40 лева, формирана от главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка.

Счита, че договорът е нищожен и съдържа неравноправни клаузи. В тази връзка сочи, че лихвата – 40.32% е прекомерна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва и само на това основание, контрактът се явява нищожен. Твърди, че в ГПР – 49.50% не са включени всички разходи, каквито са допълнителната такса и неустойката, поради което приема, че посочената стойност е нереална. Липсата на ясно разписана методика на формиране ГПР, поставила потребителя в невъзможност да разбере какъв е реалния процент оскъпяване на финансовия продукт. Поддържа, че контракта е нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК. Излага доводи досежно недействителността на клаузите, регламентиращи дължимостта на таксата (свързана с процедурата по усвояване на кредита) и неустойката, предвидена при неизпълнение на задължение за осигуряване обезпечение под формата на поръчителство на физическо лице, отговарящо на определени условия или банковата гаранция.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.22 ЗПК прави извод, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на акцесорните вземания.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да:

- Прогласи нищожността на Договор за паричен заем ***** 30 №******* от *******г., сключен между В. Е. В., ЕГН ********** и „Вива кредит“ АД, ЕИК ******, предвид съдържащите се в него нищожни неравноправни клаузи;

1

- В условията на евентуалност да признае по отношение „Вива кредит“ АД, ЕИК ******, че клаузите, визирани в чл.1, ал.2, 3 и 4 и чл.4, ал.1 и ал.2 от Договор за паричен заем ***** 30 №******* от *******г. са нищожни.

Претендира разноски по делото и на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Вива кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно недопустимостта и неоснователността на претенцията.

Счита искът за недопустим поради липса на правен интерес, доколкото по процесния договор кредиторът не начислил такса експресно разглеждане и неустойка и оспорваните разпоредби не са произвели действия.

Не оспорва релевантен за спора факт – наличието на облигационна връзка, основана на Договор за паричен заем ***** 30 №*******, сключен на *******г.

Заявява, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, както и изчерпателно изброяване на всички разходи, включени в ГПР. Под термина „допускания“ приема, че законодателят е имал предвид предвиждания за бъдещето, а не разходите като част от ГПР. Допусканията били изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в т.3 от Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК.

Твърди, че при изчисляване на ГПР, чл.19, ал.3 ЗПК изрично предвижда невключване на разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. В тази връзка сочи, че неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и поради тази причина не следва да участва при формиране на ГПР. По отношение таксата за експресно обслужване поддържа, че ищецът доброволно избрал да ползва тази допълнителна услуга и стойността й не следва да се прибавя при изчисляване ГПР. Пояснява, че експресното разглеждане на документи няма задължителен характер, според чл.1, ал.3 от Договора.

Счита, че визираният в Договора ГПР не надвишава допустимата от закона граница.

Прави извод, че при сключване на процесния договор, не са допуснати предвидените в чл.22 ЗПК съществени пороци, при наличието на които потребителят би бил в невъзможност да разбере икономическите последици на договора.

Развива съображения относно валидността на клаузите, свързани с такса експресно разглеждане на документите и неустойката.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на Договор за паричен заем „***** 30“ №******* от *******г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата 2000 лева при следните условия: фиксиран ГЛП – 2

40.32%; ГПР – 49.50%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11%; размер на погасителната вноска, формирана от главница, лихва и такса експресно разглеждане – 269.87 лева; срок на заема – 15 месеца; брой вноски – 15; общ размер на всички плащания – 4048.05 лева.

Според чл.4 от контракта, заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечения на задълженията си чрез поръчителството на физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение, приел да заплати неустойка в размер на 979.35 лева, разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска, като общото задължение по договора в този случай възлиза на 5027.40 лева, а месечната вноска – 335.16 лева.

В чл.1, ал.3 е визирана дължимата от заемополучателя такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем – 1469.10 лева, която такса ще бъде разсрочена на равни части и включена в размера на всяка погасителна вноска.

Според Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити, размера на погасителната вноска е 171.93 лева – главница и лихва и 269.87 лева, в която са включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Посочен е и размера на общо дължимата сума в два варианта: 2578.95 лева – главница и лихва и 4048.05 лева – главница, лихва и такса за експресно разглеждане;

Представени са Общи условия, приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

С оглед установяване относими към спора факти е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като ясно, пълно, обосновано и обективно. Вещото лице е установило, че кредитополучателят е заплатил общо 2060 лева, които кредиторът отнесъл, както следва: 2000 лева – главница и 60 лева – лихва. Изчислен е ГПР с включени: договорна лихва, такса за експресно разглеждане, неустойка в размер на 979.35 лева – 412.21%. Констатирано е, че основния лихвен процент на БНБ, считано от 01.05.2023г. е 2.77 на сто.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем, а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на отделни негови клаузи.

По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД:

Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем Договор за паричен заем „***** 30“ №*******/*******г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

3

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 49.50%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не става ясно какво е включено в ГПР извън ГЛП, който е 40.32%.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Кредиторът е начислил такса за експресно разглеждане (чл.1, ал.3 от Договора), дължима при експресно разглеждане искането за отпускане на кредит. Възможността за въвеждане такси извън стойността на договорения заем е регламентирана в чл.10а, ал.2 ЗПК и е свързана с изрична забрана да се изискват такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая така наречената „допълнителна услуга“, за която е дължима такса е свързана с усвояването на кредита, тъй като е платима за действия свързана с отпускането му и като такава не може да бъде претендирана от длъжника. Не би могло да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит, кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които се следва отделна такса.

Фактът, че молбата за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която потребителят трябва да заплати. Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите могат да се покрият посредством увеличаване възнаграждението, а не с начисляване такси по чл.10а ЗПК. Изложеното обуславя извод, че възнаграждението за експресно разглеждане на документи, без значение как е именувано от кредитора, представлява възнаградителна лихва, приход за кредитора, следователно се явява разход, който трябва да бъде включен в ГПР.

По отношение вземането за неустойка: За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на 4

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Разпечатката съдържа 44 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03a7bdad-d471-4c53-ac65-1467a0c84cc0