Решение № 260021 от 15.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И E

№ 260021 15.10.2024 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Жанета

Граматикова прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова т.дело номер

279 по описа за 2018 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „И ар би лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ***, представлявано от Гергана Илиева Герджикова и Радослав Христов Йорданов, с променено наименование „М лизинг“ ЕАД, против

„Еврокапитал - България“ ЕАД в н., ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ***, ет. Е, за приемане за установено, че ответното дружество дължи и следва да предаде на ищцовото следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11,2008 година на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, с адрес на същия: град Варна, район „Одесос“, ***-а, с площ от 468 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване (от 10 до 15 м), при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ведно с разположената в имота сграда с идентификатор № ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: град Варна, район „Одесос“, ***-а, с площ от 409 кв. м., брой етажи - пет, с предназначение - административна, делова сграда, със стар идентификатор № ***., а съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. № 2035, дело №***от 27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие Варненския районен съд, вписан в СВ-Варна с вх. рег. №7747 от 27.03.2008 година, акт № 3, том XXIII, дело №****/**** година урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в град Варна, ***А и ***, съставляващ

УПИ І-1, кв. № 728, по плана на ІІІ-ти микрорайон на град Варна, при граници: от двете страни улици, поземлен имот (парцел) пл. № 2, поземлен имот (парцел) пл. № 12, целият с площ от 454 кв. м. по скица, а по нотариален акт 453.68 кв. м., заедно с построените върху дворното място административна сграда, състояща се от: 1. Подземен етаж (гараж), включващ зала за коли (паркинг), помещение за шофьори и обслужващ персонал и помещение за главно ел. табло и машинно със застроена площ от 456 кв. м.; 2. Партерен етаж, включващ главен вход с фоайе, кът за охрана, асансьор и стълбищна клетка, второстепенен вход - банков офис с кабинет за директора, офис, канцелария, каси и трезор, санитарни възли със застроена площ от 409.3 кв. м.; 3. Първи етаж, включващ директорски кабинет с офис за секретарка, стая за почивка с тоалет-баня, шест канцеларии и една голяма зала, санитарни възли със застроена площ от 440.3 кв. м., заедно с припадащата се идеална част от общите части на сградата; втори етаж, състоящ се от два директорски кабинета със стая за секретарка, четири канцеларии и една зала, санитарни възли и стълбищна клетка за асансьор, със застроена площ от 440.3 кв. м.; трети етаж, състоящ се от директорски кабинет и стая за секретарка, стая за почивка със санитарен възел, кафе-бар със склад, три канцеларии и конферентна зала с тераса, санитарен възел и стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 389.30 кв. м.; четвърти етаж - състоящ се от един склад (архив), санитарен възел и технологична покрив-тераса за климатични машини, стълбищна клетка с асансьор, със застроена площ от 130.00 кв. м., ведно с припадащите се за всеки един от горепосочените етажи идеални части от общите части на сградата, както и всички подобрения и приращения в имота, за което предаване в полза на ищеца са издадени заповед за изпълнение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017 година и допълнителна заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 година по частно гражданско дело №7155/2017 година по описа на Бургаския районен съд.

След преобразуване в хода на производството чрез отделяне и съответно на това прехвърляне на спорния лизингов актив на новоучреденото дружество „И ар би лизинг България“ ЕАД, последното е конституирано като трето лице помагач на ищеца, последният – с променено наименование „М лизинг“ ЕАД, с протоколно определение от 27.03.2024 год. Отново поради настъпило правоприемство в хода на процеса, а именно поради вливане на „И ар би лизинг България“ ЕАД в „Юробанк българия“ АД, с протоколно определение от 06.12.2024 год. „И ар би лизинг България“ ЕАД е заличен като страна и производството е продължило с участието на правоприемника „Юробанк България“ АД.

Ищецът е поддържал, че на 24.03.2008 година между него в качеството му на лизингодател и ответника в качеството му на лизингополучател, бил сключен договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година, съгласно чл. 1 от който лизингодателят се задължил да придобие и предостави на лизингополучателя за използване актив, представляващ урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в град Варна, ***А и ул. „Любен

Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ І-1, кв. № 728, по плана на 3-ти микрорайон на град Варна, ведно с построената в него сграда.

Поддържал е, че лизингополучателят поел задължение да използва лизинговия актив в съответствие с Общите условия на договора за финансов лизинг на недвижим имот на лизингодателя, за срок от 180 месеца, считано от датата на окончателното плащане към доставчика и срещу заплащане на лизингова цена, както следва: главница в размер на 3 157 002.40 евро, платими на 180 вноски, съгласно погасителен план, и остатъчна стойност в размер на 1 242 954.52 евро, платима с последната лизингова вноска. Лизинговите вноски се състояли от главница и лихва и се заплащали ежемесечно на датите, посочени в погасителния план. Главницата, включена във всяка лизингова вноска била посочена в погасителния план. Лихвата, включена в лизинговата вноска, се начислявала върху остатъчната главница по погасителен план, при годишна лихва в размер на базов лихвен процент (1М Еuribor, който към 04.03.2008 година бил 4.20 % годишно) плюс надбавка в размер на 2.25 %. Лихвата била изчислена при базовия лихвен процент, посочен в договора и подлежала на ежемесечна промяна. Базовият лихвен процент се актуализирал на всеки първи работен ден от месеца, като промяната влизала в сила същия ден. Уговорена била и неустойка за забавено плащане в размер на базов лихвен процент плюс надбавка в размер на 5 % годишно и такса за предплащане в размер на 2.75 % от лизинговата цена.

Твърди се, че ищецът придобил собствеността върху лизинговия актив с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том I, рег. № 2035, дело №***от 27.03.2008 година по описа на нотариус № 012 от НК с район на действие Варненския районен съд, вписан в СВ - Варна с вх. рег. № 7747 от 27.03.2008 година, акт № 3, том XXIII, дело №****/**** година. В същия ден той предал владението му на ответника, за което обстоятелство било направено надлежно отразяване в така съставения нотариален акт.

Ищецът е поддържал, че страните са внесли промяна в облигационната връзка чрез подписването на анекс № 1 от 13.06.2008 година, с който договорили промяна в срока - 178 месеца, считано от датата на влизането му в сила, броя на вноските - 178, считано от същия момент, както и остатъчната стойност - 1 562 716.19 евро, подписали нов погасителен план.

Ищецът твърди, че ответникът допуснал забава в плащанията, поради което с нотариална покана акт №***, том ***, рег.№8042/05.07.2017 година на нотариус рег. № 491 на НК поканил „Еврокапитал - България“ ЕАД да погаси просрочените задължения в размер на 527 536,45 евро в седмичен срок и го предупредил, че след изтичането на срока ще счита договора за лизинг за прекратен/развален/ на осн.чл.14.2.1, вр.чл.14.1.1 от общите условия към договора. Поддържал е, че поради неплащане в предоставения срок договорът е развален, считано от 29.08.2017 год., а лизинговият актив не е върнат на посочената от лизингодателя дата.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.417 от ГПК за връщане на лизинговия актив, като представил удостоверение от ЦРОЗ за вписан договор за лизинг №

004572-001/24.03.2008 година с първоначално вписване №200804010161. Било образувано ч.гр.д.№7155/2017 год. на БРС, по което били издадени заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017 година, допълнителна заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 година и изпълнителен лист от 30.01.2018 година, с които „Еврокапитал - България” ЕАД било осъдено да предаде на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД недвижимия имот, предмет на договора за лизинг. След подадено възражение от ответника, на ищеца били дадени указания за предяви установителен иск за правото си да иска връщане на отдадената на лизинг вещ.

Ответникът е оспорил претенцията.

От фактическа и правна страна не се оспорва от него сключването на договора за лизинг, на посочената от ищеца дата, както и поетото от лизингодателя задължение да придобие посочения в обстоятелствената част на исковата молба имот, който да предостави на ответника. Не се оспорва и изпълнението на това задължение чрез придобиване на имота с нотариален акт №***/2008 година по описа на нотариус с район на действие Варненския районен съд, както и последващото му предоставяне за ползване на лизингополучателя - ответното дружество, съгласно приложимите Общи и индивидуално договорените условия в процесния договор.

Ответникът е поддържал, че е отправил покани до лизингодателя за закупуване на актива на 27.04.2017 год. и 07.07.2017 год. Поддържал е, че сумата, посочена от ищеца в нотариалната покана, връчена на 21.08.2017 год., е определена едностранно. Поддържал е, че изявлението за прекратяване на договорната връзка е недействително, тъй като има съществена разлика между разваляне и прекратяване на договора, ето защо изявлението не е произвело действие, договорът е в сила и именно поради това ответникът се е възползвал от правото си по чл.2.18.1 от договора да поиска обявяването му за окончателен, доколкото страните са постигнали съгласие, че ще разглеждат договора и като предварителен за покупко-продажба на лизинговия актив.

В допълнителната искова молба ответникът е въвел второ основание за недействителност на изявлението за разваляне на договора, а именно, тъй като не се основава на разпоредбите на договора и не е отправено по предвидения в него ред.

Поддържал е, че ищецът е предявил друг иск за сумите, дължими по процесния договор за лизинг, образуван в т.д.№659/2018 год. на СГС, по който претендирал падежирала и непогасена главница, лихви и разноски. Заявил е, че след твърдяното прекратяване/разваляне на договора, за лизингодателя е възникнало задължение за възстановяване на платения ДДС на ответника, тъй като няма насрещна престация, т.е. получаване собствеността на лизинговия актив.

Ответникът е заявил, че правото на лизингодателя по чл.2.18.3 е поставено в зависимост от други лизингови договори, вкл. с дружества, свързани с ответника.

В хода на производството ответникът е въвел допълнителни твърдения за нищожност на клаузата на чл.10 от Допълнително споразумение (анекс №2) поради противоречието й със закона – чл.76 от ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията, както и поради нейната неравноправност.

В съдебно заседание ищецът поддържа претенцията си, представя и ангажира доказателства.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са сключили помежду си договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 година с погасителен план, изменен с анекс №1/13.06.2008 год. ведно с погасителен план, допълнително споразумение (анекс) №2/27.12.2013 год. ведно с погасителен план и допълнително споразумение