Решение № 1997 от 05.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1997 гр. Варна, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20213110117213 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищецът Й. Н. Р. твърди, че с ответника Х. Н. Х. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 18.12.2014 г., с адрес: гр. Варна, район *******“, площ: 1997 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ***, съседи: *******, *******, *******, *******, *******, ******* и *******.

Твърди, че наследодателите на ответника – Н. Х. С. и В. К. С. са придобили имота въз основа на осъществено давностно владение, като в тяхна полза е издаден Нотариален акт № ******* г. на СВ-Варна. Посочва, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ******* г. на СВ-Варна, същите са прехвърлили на И. И. К. 800 кв. м. идеални части от недвижимия имот, като впоследствие той се е разпоредил с придобитите идеални части чрез договор за дарение в полза на ищеца, за което е съставен Нотариален акт № *********** г. на СВ-Варна. След смъртта на Н. Х. С. и В. К. С. Х. Н. Х., по силата на наследствено правоприемство, е придобил притежаваните от тях идеални части от имота.

Ищецът заявява, че при сключване на договора за покупко-продажба наследодателите на ответника са обособили северната част от имота, която да се ползва от И. К., като не е извършвано точно измерване. Поддържа, че площта на така обособената част надвишава 800 кв. м. и считано от 2006 г.

1 неговият праводател И. К., а след това и той самият са владели повече от притежаваните по документ за собственост идеални части от процесния имот и са ги придобили по давност.

Отправя искане до съда за делба на подробно описания по-горе недвижим имот между страните при следните квоти: 897/1997 за Й. Н. Р. и 1100/1997 за Х. Н. Х..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Н. Х. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск в частта относно квотите, при които се иска допускане на делбата. Потвърждава, че с ищеца са съсобственици на процесния имот, като поддържа, че притежава 1197/1997 идеални части от него, а ищецът – 800/1997 идеални части. Твърди, че с Нотариален акт № ******* г. на СВ-Варна е признат за собственик по наследство на 1197 кв. м. идеални части от имота с обща площ от 1997 кв. м. и на построените в него сгради с идентификатори ***********.1 и ***********.2 по КККР на гр.

Варна.

Излага, че с Нотариален акт № *********** г. П.Л.П. е продал на Н. Х.

С. 1000 кв. м. място в землището на гр. ******* при съседи: П. Л., път, Н. Ч. и М. К.. Уточнява, че по това време за територията на имота е действал кадастрален план от 1956 г., по който имотът се идентифицира със северната част на имот № ****, записан в разписните листи като „лозе с овощна градина“, за който няма записан собственик, със следните граници: на запад – път, на север – имот № ****, записан на наследници на А. К., на изток – имот № ****, записан на М. К. и на юг – имот № ****, записан като „пасище“ на С.

А.. С Договор за покупко-продажба на имот от 04.01.1967 г. Т. П. Я. е продал на Н. Х. С. собственото си лозе от 800 кв.м. в м-ст ******* при съседи: М. К., наследници на А. К., път и Н. Ч.. С Решение № 322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет-Варна територията е включена в строителни граници.

Сочи, че с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка /вписан в СВ-Варна с вх. рег. № ******* г./ наследодателите му Н. Х. С. и В.

К. С. са признати за собственици на дворно място, находящо се в гр. *******, цялото с площ от 1 800 кв.м., съставляващо парцел № *** по плана на комплекса, при граници: парцел № ***, парцел № ***, парцел № ***, парцел № ****, парцел № *** и път. По кадастралния план на местност „*******“ от 1973 г. имотът се идентифицира като имот № ***, записан в разписните листи – двор на Н. С. и имот, южно от него без пл. №, при граници: запад – път, север – имот с пл. № *** - А. и А. А. /поделен в последствие на имоти с пл. № ***, ***А, ***Б/, и имот № *** – Б. М.; изток – имот № *** – П. Т. П. и юг – имот с пл. № *** – Н. Ч..

Заявява, че наследодателите му са продали на И. К. само 800 кв.м. идеални части от процесното дворно място.

Сочи, че със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта на административен район Приморски, по която имотът е отразен с идентификатор ***********.

Твърди, че кадастралната карта отразява действителното местоположение на границите на имота, които не са променяни по действалите кадастрални 2 планове от 1973 г. до настоящия момент. Посочва, че имотът винаги е бил с площ, надвишаваща посочената в документите площ от 1800 кв.м. Твърди, че наследодателите му са се разпоредили само с 800 кв.м. идеални части от целия имот и съответно праводателят на ищеца, а впоследствие и самият ищец е придобил само 800/1997 идеални части от имота. Именно толкова е декларирал последният и за нуждите на данъчното облагане. Поддържа, че останалите 1197/1997 идеални части винаги са се владели от наследодателите му, а след тяхната смърт – лично от него.

В условията на евентуалност поддържа, че е придобил собствеността върху посочените идеални части по наследство и давностно владение, упражнявано от родителите му, считано от 1973 г. до 2013 г., и от него, считано от 2013 г. до настоящия момент. Излага, че след придобиване на имота наследодателите му са поставили в него дървена барака и външен тоалет, засадили са овощни дръвчета и лозови насаждения. В североизточната част изградили навес около 30 кв. м. и изкопали кладенец. През 1983 г. изградили постройка в имота, а в периода 1984-1985 г. ответникът и баща му изградили жилищна сграда на два етажа. През 1989 г. от Н. С. отделил 800 кв. м. в северната част на имота с лека ограда, за да сее зеленчуци и да отглежда овошки. В тази част от имота останал навесът, който впоследствие се срутил, а другите две сгради и кладенецът останали в южната част на имота с площ от 1197 кв. м. В тази част наследодателите на ответника продължили да отглеждат овошки, зеленчуци и лози. До 2006 г. те ползвали целия имот, а след сключване на договора за покупко-продажба И. К. започнал да ползва северната част от имота, а Н. Х. С. и В. К. С. – южната. Ответникът поддържа, че до 2011-2012 г. баща му ежедневно посещавал имота /с изключение на зимните месеци/, за да го обработва, а изградената сграда ползвал като леярна. След смъртта на родителите си посочва, че посещава имота и да го стопанисва, като от 2014 г. заплаща данък за 1197/1997 идеални части.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: че Н. Х. С. и В. К. С. са придобили процесния имот въз основа на осъществено давностно владение, като в тяхна полза е издаден нотариален акт, вписан в СВ-Варна с вх. рег. № ******* г.; че ответникът Х. Н. Х. е единствен наследник на Н. Х. С. и В. К. С..

Видно от съдържанието на приложения към исковата молба Нотариален акт № ***** г. на нотариус О. Ш., рег. № ******* г. Н. Х. С. и В. К. С. са продали на И. И. К. 800 кв. м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 1800 кв. м., съставляващо поземлен имот № *** по плана на ж. к. „*******, при граници: имот № ***, имот № *** и път. По силата на Нотариален акт за дарение № 75, том I, рег. № 1362, дело № 72 от 2011 г. на нотариус А. Г., рег.

№ 194 на НК /л. 7/, И. И. К. е прехвърлил на ищеца Й. Н. Р. така придобитите 3 идеални части от имота.

С отговора на исковата молба е представен Нотариален акт № ***** г. на нотариус А. Г., рег. № *******, с който Х. Н. Х. е признат за собственик на 197 кв. м. идеални части от процесния поземлен имот, както и на построените в имота сгради с идентификатори ***********.1 и ***********.2. Двете сгради са признати за търпими строежи съгласно удостоверение № 337/06.10.2014 г., издадено от Община Варна /л. 89/.

Към писмените доказателства по делото е приобщено удостоверение за регистрация на кладенец от 29.09.2000 г., издадено от Община Варна на Н. Х.

С. /л. 57/, съгласно което разположеният в имот № *** в местност „*******“ кладенец е вписан в регистъра на Община Варна. Съгласно удостоверение от 14.12.2007 г., издадено от Басейнова дирекция за черноморски район с център Варна на И. К. в качеството на собственик на процесния имот /л. 85/, в регистъра на водовземните съоръжения на негово име е регистриран кладенец за задоволяване на собствени потребности.

Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на спора.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза.

Съгласно заключението, изготвено от вещото лице Ш. Х., процесният имот по кадастралния план от 1973 г. попада в имот пл. № ***, като двата имота се припокриват с малки разлики. Вещото лице е достигнало до извод, че процесният имот е идентичен с имотите, описани в представените от страните по делото документи за собственост. Излага, че в южната част на имота са построени две сгради. Извършени са замервания с ролетка, въз основа на които вещото лице е изчислило, че ползваната от ответника част от имота е приблизително 800-805 кв. м. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Излага, че при извършения оглед на имота е установило, че в източната си част оградата, разделяща имота на две, е по-нова. Изразява становище, че в тази част е налице изместване на оградата, като се позовава на неодобР.я план на кв. „***“ от 2000 г., в който вътрешната граница в имота е отразена по различен начин – видно при съпоставка между изготвените от вещото лице комбинирана скица № 3 /л.

121/ и скица-схема /л. 122/. Вещото лице сочи, че това „изместване“ на оградата спрямо плана от 2000 г. води до разлика в площта от около 190 кв. м.

Изрично заявява, че на място не са били видими следи от стара ограда.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице Х. като компетентно изготвено и обосновано, с изключение на извода, че е налице изместване на оградата, разделяща делбения имот на две части.

Същият не се основава на обективни данни, а единствено на невлезлия в сила план от 2000 г., доколкото самото вещо лице сочи, че на място не е установило следи от стара ограда. Само по себе си обстоятелството, че оградата е по-нова в едната си част не може да обоснове извод, че същата е изместена. Предвид събраните по делото гласни доказателства, че оградата за пръв път е изградена около 1979 г. е логично и обяснимо тя да е подменяна 4 частично поради настъпили с времето увреждания.

Съгласно заключението по повторната експертиза, изготвено след извършването на геодезическо измерване, ползваната от ищеца площ от процесния имот е 786.42 кв. м., а ползваната от ответника – 1196.36 кв. м. В съдебно заседание вещото лице Р. П. поддържа заключението. Пояснява, че на север от процесния имот е изградена масивна ограда, но тя не отразява имотната граница. По обяснения от съседа от север, който именно е изградил оградата, същата е изместена навътре към неговия имот, за да избегне изграждането на подпорна стена.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелите Н. И. Ц. и А. М. А. – приятели на И. К., заявяват, че последният има имот в квартал „***“, който е прехвърлил на ищеца. И двамата сочат, че в миналото майката на К. обработвала имота, като се е случвало да я карат или вземат от там. Описват мястото на ищеца по аналогичен начин – като тясно и дълго, оградено на север с масивна ограда, а на юг – с телена. Сочат, че на юг от него е построена къща. Заявяват, че мястото на ищеца и това, разположено на юг от него, са с приблизително еднаква площ.