Решение № 960 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 472/2024
- Вид
- Решение № 960
- Подписан
- 10.07.2024
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.45 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.97 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 т.2 · Кодекс на труда
- чл.270 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.404 ал.1 т.1 и т.12 · Кодекс на труда
- чл.404 ал.1 т.1 и т.12 · Кодекс на труда
- чл.415 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 960 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200472 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
/НП/
№
162300270/08.12.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /Д „ИТ“/ - гр. Пловдив, с което на „Кода Консулт“ ЕООД, ЕИК 206175268, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к. „Младежки хълм“, бул.
„Свобода“ № 29 ет.2 ап.21, на основание чл.416 ал.5 от Кодекс на труда /КТ/ вр. чл.415 ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.
Дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк.
В. Х. обжалва процесното НП. Излага съображения, че същото е незаконосъобразно, основаващо се на изложена грешна фактическа обстановка, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител началник отдел „Административно-информационно и правно осигуряване“ Н. К. оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.07.2023г. била извършена проверка на ,,Кода Консулт“ ЕООД, в обект на контрол офис в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 154 в присъствието на управителя З. Н. Р.. Проверката била извършена след подаден на 28.06.2023г. в Д „ИТ“ – гр. Пловдив сигнал от лицето О. А. Х. във връзка с неизплащане на начислено трудово възнаграждение.
С Протокол № ПР2325541/18.08.2023г., съставен за извършената на 06.07.2023г. проверка на дружеството-жалбоподател за спазване на трудовото законодателство, били дадени задължителни за изпълнение предписания, включително за изплащане на начисленото във ведомостта за м. септември и м. октомври 2022г. и м. май 2023г. трудово възнаграждение на О. А. Х. в размер на 2000 лв. за м. септември и 2000 лв. за м. октомври, както и 2000 лв. за м. май 2023г. съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ в срок до 08.09.2023г.
Във връзка с подадените писмени възражения с вх. №
23102053/01.09.2023г. от страна на процесуалния представител на „Кода Консулт“ ЕООД против Протокол за извършена проверка № ПР2325541/18.08.2023г. е постановено Решение на основание чл.97 ал.1 от АПК с изх. № 23081815/14.09.2023г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на „Кода Консулт“ ЕООД, с която се иска отмяна на всички 12 на бр. предписания от Протокол за извършена проверка № ПР2325541/18.08.2023г., издаден от Д „ИТ“ – гр. Пловдив, дадени на основание чл.404 ал.1 т.1 и т.12 от КТ на „Кода Консулт“ ЕООД и същите са потвърдени.
На 02.10.2023г. на жалбоподателя била връчена призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК с изх. № 2336966 за явяване в сградата на Д „ИТ“ – гр.
Пловдив на 09.10.2023г. от 11:00ч., като били изискани документи, удостоверяващи изпълнение на дадените задължителни предписания с горецитирания протокол.
2
На 09.10.2023г. на Д „ИТ“ – гр. Пловдив от страна на жалбоподателя не били представени доказателства за изпълнение на предписанието по т.11 от протокола, а именно за изплащане до 08.09.2023г. на трудовото възнаграждение за месеците септември и октомври 2022г. и м. май 2023г. на О.
А. Х. по някои от начините, предвидени в чл.270 ал.3 от КТ.
Допълнително в хода на извършената служебна проверка по документи на 09.10.2023г. в Д „ИТ“ – гр. Пловдив било установено, че дружествотожалбоподател, в качеството си на работодател, не е изпълнило даденото задължително за изпълнение предписание по т.11 от Протокол № ПР2325541/18.08.2023г., включително и към датата на проверката, респ. предписанието не било изпълнено и към момента на съставяне на процесния Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 162300270/31.10.2023г.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, включително от гласните показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител А. Д. П. и свидетеля В. П.
Б., участвала в извършената проверка, които разпитани в съдебно заседание потвърдиха констатациите в АУАН.
Свидетелят П., потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Подробно разказва за извършената проверка и констатациите от нея. Споделя, че проверката е извършена от 02.10.2023г. до 31.10.2023г. като към момента на приключване на проверката на 31.10.2023г. предписанието, дадено с протокола за извършената проверка, не било изпълнени, като от страна на дружеството-жалбоподател не били ангажирани доказателства по отношение изплащане на търсените трудови възнаграждения. Твърди, че процесуалният представител на санкционираното дружество не е заявил, че пълномощното е с оттеглено представителство, както и че към момента на съставяне на АУАН на 31.10.2023г. пълномощно за оттеглено представителство не им е било представено, а е било представено преди това като със същото са разполагали и към момента на съставяне на акта. Споделя, че актът е съставен в присъствие на упълномощеното лице - в процесния случай юрк. Х.. Сочи изрично, че АУАН е прочетен и подписан от упълномощеното лице, което в този момент не е уведомило, че пълномощното му е с оттеглено представителство. При предявяване от съда на Декларация за 3 оттегляне на пълномощно по ЗЗД, както и Писмена декларация от 01.11.2023г. на В. Х., св. П. категорично отрича да са му били представени последните.
При предявяването на Протокол за извършена проверка № ПР2325541/18.08.2023г. свидетелят сочи, че въпреки, че е участвал в проверката, протоколът не е бил подписан от него поради ползван полагаем отпуск по същото време. Допълва, че няма необходимост от неговия подпис, след като документът е подписан от другите двама проверяващи.
Св. Б. потвърждава казаното от актосъставителя П. като заявява, че е била свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта. За констатираното нарушение в присъствие на упълномощен представител на дружеството на 31.10.2023г. е бил съставен акт за неизпълнение на предписание на основание чл.415 ал.1 от КТ. Дадени били разяснения относно правото на представителя на дружеството за даване на обяснения и възражения в 7-дневен срок. Св. Б. изрично посочва, че към момента на съставяне на АУАН - сутринта около 09:00 ч. на 31.10.2023г., юрисконсултът на дружеството не е представил допълнително пълномощно за оттегляне на права. Споменава, че призовавайки Х. за приключване на проверката като упълномощен представител, в разговор по телефона на 30.10.2023г. самият той е изявил желание да се яви сутринта на 31.10.2023г. в Д „ИТ“ – гр. Пловдив.
При предявяване на
Протокол за извършена проверка
№
ПР2325541/18.08.2023г. св. Б. потвърждава казаното от актосъставителя П. като заявява, че пълномощно за представителна власт било представено преди това в хода на проверката, като със същото са разполагали и към момента на съставяне на акта. Споделя, че до момента на приключване на проверката на 31.10.2023г. предписанието все още не е било изпълнено и че не са били представени никакви документи, удостоверяващи изплащане в пълен размер на възнаграждението на лицето О. А. Х. за месеците септември и октомври 2022г. и м. май 2023г. При предявянето от съда на Декларация за оттегляне на пълномощно по ЗЗД, както и писмена декларация от 01.11.2023г. на В. Х., св.
Б. категорично отрича да са й били представени последните.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства на свидетелите П. и Б. като обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства по делото – Протокол за извършена проверка № ПР2325541/18.08.2023г., писмени възражения вх. № 23102053/01.09.2023г. от „Кода Консулт“ ЕООД 4 против Протокол за извършена проверка № ПР2325541/18.08.2023г., Решение на основание чл.97 ал.1 от АПК изх. №23081815/14.09.2023г. на ИА „ГИТ“, призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК с изх. № 2336966/02.10.2023г., бележка, издадена от фишове за заплати на О. А. Х., справка от 31.07.2023г. за дължими трудови възнаграждения и обезщетения на лицето О. А. Х. от 31.07.2023г., Сигнал (жалба) за нарушение на трудовото законодателство на О.
А. Х. вх. № 23078830/28.06.2023г., копие от пълномощно В. Х., както и постъпилото по делото писмо вх. № 40420/12.04.2024г. на нотариус Ваня Захариева с приложена към него справка от електронен регистър „Единство“ на документ за оттегляне на пълномощно с рег. № 9223/31.10.2023г. Съдът кредитира посочените писмени доказателства, приобщени към материалите по надлежния ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правно страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадено от компетентни органи, видно от приложената по делото Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и
НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правото на защита на санкционираното юридическо лице.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването на АУАН. Няма спор между страните по делото, че при съставяне на АУАН е присъствал В. Х., упълномощен от управителя на дружеството с нотариално заверено пълномощно, което същият представил на проверяващите на поранен етап. Спорът се концентрира около обстоятелството дали към момента 5 на съставяне на АУАН В. Х. е имал надлежно заверено пълномощно да представлява дружеството, доколкото същият едва в съдебно заседание представя документ за оттеглени пълномощия от 31.10.2023г., когато е и датата на съставяне на АУАН. Явявайки се по собствена инициатива на датата за съставяне и връчване на АУАН – 31.10.2023г. и непредставяйки пълномощното в негова полза от същата дата с конкретен час, навежда на извод, че документът е съставен, за да обслужва единствено защитната теза на жалбоподателя. Нещо повече, доброволното му явяване за съставяне и връчване сочи, че явилият се упълномощен представител на дружеството е разполагал с необходимата представителна власт да подпише АУАН. Житейски е логично и обосновано, след като управителят на дружеството е оттеглил пълномощията си за представителство, да бъде възложена представителната власт на някого, а опълномощеното до този момент лице или да не се яви, или ако се яви да представи декларация за оттегляне на пълномощно. Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя, че на място при съставяне на АУАН е уведомил проверяващите относно оттеглянето. На същия е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на акта, както и да направи възражения по него. Х. не само, че не е възразил писмено в АУАН, видно от съдържанието на самия документ, но не се е възползвал и от правата си по чл.44 ал.1 от ЗАНН да подаде писмени възражения. Отделно от горното, с постъпилата справка на нотариус Ваня Захариева се доказа по делото, че Декларация за оттегляне на пълномощно на основание чл.38 ал.2 от ЗЗД от 31.10.2023г. на лицето В. А. Х., е въведена в нотариалния регистър с дата и час на 31.10.2023г. в 16:47ч. Всичко посочено категорично формира извод на съда, че пълномощното от 31.10.2023г. е изрично съставено единствено и по повод на конкретното административнонаказателно производство, а оттеглянето му има за цел да обслужи защитната теза на жалбоподател. Предвид изложеното съдът не кредитира представената в съдебно заседание Декларация за оттегляне на пълномощно на основание чл.38 ал. 2 от ЗЗД от 31.10.2023г., с която управителят на дружеството-жалбоподател З. Н. Р. декларира, че са оттеглени правомощията на В. А. Х., както и Писмена декларация от 01.11.2023г. от лицето В. А. Х., деклариращо, че не му е поискано и не е предоставил заверено копие от пълномощно във връзка с получаването на Протокол за извършена проверка № ПР2336966/31.10.2023г. и съставяне на АУАН № 16-2300270/31.10.2023г.