Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1773 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2631/2024
Вид
Определение № 1773
Подписан
10.06.2024
В сила
10.06.2024
Състав
Андрей Ангелов, Биляна Марин Вранчева, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 10.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602631 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда на СРС, НО, 2 с-в от 11.12.2023г., с която подс. Й. С. Б. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.202, ал.2,т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С протеста е поискано СГС да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подс. Б. за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено от нея престъпление по чл.202, ал.2,т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

След като се запозна със съдържанието на протеста, настоящата инстанция намери, че не са налице предпоставки за насрочване на въззивното производство, тъй като същият не отговаря на законовите изисквания на чл. 320, ал. 1 НПК. Този извод се налага от прочита на протеста.

Процесуалната разпоредба на чл. 320, ал. 1 НК отправя конкретни и завишени (в сравнение с тези за въззивната жалба) изисквания към съдържанието на протеста, който трябва да съдържа подробна обосновка на твърденията за неправилност на атакуваната присъда, което е разбираемо и обяснимо и с това, че той трябва да е “съответен”. Липсата на конкретни искания и съответни твърдения определя като неясни рамките на въззивната проверка, която макар и служебна е ограничена от забраната за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus) без “съответен протест” от прокурора. Следва да се отчете, че забраната за влошаване на положението на подсъдимия простира действието си и в случаите на ново разглеждане на делото от първоинстнационния съд. Затова исканията на прокурора трябва да бъдат 1 формулирани по конкретен, категоричен, недвусмислен и напълно ясен начин. Нужно е и да бъдат обосновани. В противен случай задължението за съблюдаване правото на защита на подсъдимия също не може да бъде постигнато. Подсъдимият дефинитивно не би могъл да организира защитата си, ако не знае какви са исканията, както и ако не знае на какво са основани тези за влошаване на положението му.

В конкретния случай прокурорът не изяснява в какво точно се състои незаконосъобразността на протестирания съдебен акт – неправилна оценка на събраните по делото доказателства или неправилната интерпретация на интересуващите делото факти; какви доказателствени източници обосновават тезата му и каква грешка е допусната от състава на СРС при дейността му по анализ на фактите и правото; не е налично и конкретно предложение на прокурора за следващото се на дееца наказание.

Липсата на каквито и да е конкретни съображения определят като невъзможно извличането по тълкувателен път на конкретните оплаквания на прокурора и исканото от него наказание. Предвид посоченото вече за съдържанието на понятието „съответен протест” въззивната инстанция следва да е наясно със същото, защото то предпоставя пределите, в които тя може да осъществи правомощията си. Подсъдимият също трябва да знае какво влошаване на положението му иска прокурорът и на какви основания.

Настоящият протест не отговоря на тези изисквания. В този смисъл протестът е „бланкетен” и не се явява годен да инициира въззивното производство по делото.

Докладчикът от първоинстанционния съд не е констатирал несъответствието на съдържанието на протеста с приписаното му законово такова и го е администрирал без да процедира по реда на чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК – да предостави на прокурора срок за отстраняване на нередовността, след което и в зависимост от изпълнението на указанията - да администрира протеста или да го върне.

Ето защо въззивното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на СРС, НО, 2 състав за изпълнение на процедурата по чл. 323, ал.1, т.1 от НПК, а евентуално и на тази по чл. 321 от НПК.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД № 2631/2024г. по описа на СГС, НО, ХІV въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, НО, 2 състав за изпълнение на процедурата по чл.

323,ал.1,т.1 от НПК и евентуално последващо администриране на делото.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3