Решение № 15805 от 09.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15805 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110143231 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 12.02.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против М. С. К. за сумата 604,13 евро (1881,57 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***********************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с която М. С. К. се обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 170,54 евро (333,53 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2022г. до 10.02.2025г., сумата 18,83 евро (36,82 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с която М. С. К. се обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 4,34 евро (8,49 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2022г. до 10.02.2025г. Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 8544 по описа за 2025г. на Софийски районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че през процесния период е доставил на ответницата топлинна енергия, която последният употребявал за 1 стопански нужди. Същият развива съображения, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, поради което като ползвал доставената топлинна енергия в имота, ответницата се обогатила неоснователно, а ищецът- обеднил със стойността на доставената топлинна енергия.

При изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му по отношение на ответницата М. С. К. за сумата 604,13 евро (1 881,57 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***********************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с която М. С. К. се обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.02.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 170,54 евро (333,53 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2022г. до 10.02.2025г., сумата 18,83 евро (36,82 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с която М. С. К. се обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение12.02.2025г., до окончателното плащане на сумата, сумата 4,34 евро (8,49 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2022г. до 10.02.2025г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2025г. по ч.гр. дело № 8544/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата, в което е изразено становище, че имотът се ползва от трето лице и е неотопляем.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи- 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответниците, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

2

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното възмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняванеточе топлинната енергия е доставена до имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответницата по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (решение № 587/ 01.11.2010г. по гр. дело № 941/ 2009г. на ВКС, ІV ГО). В настоящия случай ищецът твърди, че ответницата си е спестила разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.

За да е налице обогатяване от ответницата, освен обстоятелството, че в имота е доставена топлинна енергия, следва да се установи и това, че през процесния период имотът се е ползвал именно от ответницата. От представените доказателства не се установява обогатяване на ответницата. Ищецът, който носи тежестта не доказа, че в процесния период именно ответницата е ползвала имота (доколкото това обстоятелство се оспорва), респективно, че именно тя реално е ползвала доставената от ищеца топлинна енергия и услугата дялово разпределение, която ищецът твърди да е заплатил на третото лице помагач.

Напротив, от събраните писмени доказателства- анекс от 08.03.2018г. към договор за наем от 08.02.2016г. се установява, че процесният имот е бил предмет на договор за наем и се е ползвал от трето лице- наемателят по договора за наем.

Изложеното лишава от основание предявената срещу ответницата претенция на извъндоговорно основание предвид липсата на обогатяване в полза на собственика на имота- той не е ползвал имота и не е консумирал доставената топлинна енергия.

Доколкото по делото не се установява ответника да е използвал доставената от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание същият да дължи такса за извършване на дялово разпределение – същата е дължима от потребителя на енергията, поради което ответникът не се е обогатил със стойността .

Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца не е възникнало претендираното срещу ответницата вземане. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то неоснователна е 3 и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът не е претендирал разноски, нито е представил доказателства, че е извършил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************, против М. С. К., с ЕГН **********, искове за признаване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за сумата 604,13 евро (1881,57 лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ***********************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с която М. С. К. се обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, с правни иснование чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, сумата 170,54 евро (333,53 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2022г. до 10.02.2025г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 18,83 евро (36,82 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., с която М. С. К. се обогатила неоснователно за сметка на обедняването на "Т.С." ЕАД, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, сумата 4,34 евро (8,49 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2022г. до 10.02.2025г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.03.2025г. по ч.гр. дело № 8544/ 2025г. на Софийски районен съд, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4