Решение № 10505 от 03.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20882/2023
- Вид
- Решение № 10505
- Подписан
- 03.06.2024
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 10505 гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С. Н. В. като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110120882 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
„Й..“ ЕАД (с предишно наименование „Т..“) е предявило срещу Я. С. Н.. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 250, 76 лв., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.05.2020 г. – 19.07.2020 г.; 57, 09 лв., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за незаплатени лизингови вноски за периода 01.09.2020 г. – 31.07.2021 г. и 541, 50 лв., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 63223/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника са били сключени общо 6 броя договори за мобилни услуги, като по тях са му були предоставени за ползване пет устройства, както следва: Samsung Galaxy 32 GB Dual Black, Tablet Huawei MediaPad T2 7 4 G Silver, Kids Watch MyKi Touch Black, Alcatel 20.03 Blue I Huawei B311s-220 with Antenna. Описаните устройства били предоставени на ответника за ползване с отстъпка от стандартната цена.
Ищецът поддържа, че в периода 20.05.2020 г. – 19.07.2020 г. ответникът е потребявал услуги по посочените договори за мобилни услуги в размер на общо 250, 76 лв., които не е заплатил. Той не заплатил и дължимите 10 броя лизингови вноски по договора за лизинг от 08.08.2019 г. за устройството Samsung Galaxy 32 GB Dual Black за периода 01.09.2020 г. – 31.07.2021 г. от по 5, 10 лв. или общо 57, 09 лв. Поради това неизпълнение ищецът прекратил договорите за мобилни услуги и му начислил неустойка по всеки от договорите в размер на тримесечната абонамента такса без ДДС и разликата между стандартната цена на предоставеното лизингово устройство и предоставената цена с отстъпка, съответстваща на оставащия срок на договора, както и ползваната отстъпка от абонаментния план.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага доводи за нищожност на процесните договори и общите 1 условия към тях. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, по силата на което е предоставил на ответника мобилни услуги за процесния период в претендираните размери.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг на описаните мобилни апарати, по силата на което е предоставил на ответника ползването на апаратите и за ответника е възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски в претендираните размери. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно уговорена неустоечна клауза в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, въз основа на която договорите са били предсрочно прекратени, както и размера на уговорените неустойки. При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземанията.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за мобилни услуги от 17.07.2018 г., сключен между „Т..“ ЕАД и ответника за мобилен номер .. и за ползване на устройство H.., договор за мобилни услуги от 17.07.2018 г. за мобилен номер .., договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г. за мобилен номер .., договор за мобилни услуги от 13.03.2019 г. за номер .. и за ползване на устройство Kids Watch MyKi Touch Black , договор за мобилни услуги от 13.05.2019 г. за номер .. и за ползване на устройство Alcatel 20.03. Blue, и договор за услуга интернет за дома от 19.02.2020 г. за номер .... Страните са сключили и договор за лизинг от 21.08.2018 г. за T...
Съгласно приемо-предавателен протокол от 19.02.2020 г. ищецът е предал на ответника на посочената дата устройство Router Huawei B311s-220 with Antenna.
От приетото заключение по съдебно-техническа експертиза се установява, че в системите на ищеца ответникът е отразен като абонат с клиентски номер .. като през процесния период 20.05.2020 г. – 19.07.2020 г. е разполагал с шест активирани абонаментни плана, които съвпадат с шестте плана, обективирани в приетите и описани по-горе договори.
През процесния период има потребление по абонаментен план с номер .., с мобилен номер .. и с мобилен номер ... Съгласно таблицата на л. 133 от 14.05.2020 г. до 10.07.2020 г. ответникът е имал достъп до мобилната мрежа на ищеца, като на 14.05.2020 г. достъпът е бил активиран след заплащане на предходна фактура, на 10.07.2020 г. изходящите услуги са били спрени, а на 10.08.2020 г. достъпът е бил преустановен със спиране и на входящите услуги. За процесния период ответникът е потребил множество услуги, описани подробно по вид и обем на л. 134 от делото. Това заключение съдът намира за обективно, пълно и съответстващо на останалите приети по делото писмени доказателства, поради което кредитира същото.
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че за процесния период са били издадени 3 фактури на обща стойност 254, 42 лв., които са били осчетоводени в счетоводството на „Т..“ ЕАД. Съгласно заключението размерът на дължимите лизингови вноски за процесния период за устройство Самсунг по договор за лизинг от 08.08.2019 г. е 57, 09 лв. Вещото лице е изчислило, че размерът на 2 неустойките за предсрочно прекратяване на процесните договори в размер на три месечни такси по всеки от двата договора, както и частта от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора за лизинг, и заплатена от абоната при предоставянето на вещта, съответстваща на оставащия срок на договора за лизинг, е в размер на общо 525, 50 лв. Това заключение съдът намира, че следва да кредитира, тъй като то е обективно, пълно и съответства на уговорките между страните, така както са обективирани в приетите по делото договори.
От правна страна:
От представените и приети в хода на съдебното дирене по делото писмени доказателства се установява, че между страните са сключени договори за далекосъобщителни услуги и лизинг, изменени с допълнителни споразумения, към които са приложени ценови листи за абонаментни планове.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договори, подробно описани по – горе, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. Съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответникът да ползва съответната мобилна мрежа, до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н. От заключението на приетата съдебнотехническа експертиза се установи, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа, както и че същият реално е ползвал редица услуги през процесния период.
С подписването на договора за лизинг от 08.08.2019 г. ответникът е декларирал и потвърдил, че ищецът-лизингодател му е предал процесното устройство Samsung Galaxy A20e 32 GB Dual Black – чл. 4 от договора за лизинг (л. 47 гръб). В допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги по отношение на посоченото устройство е посочено, че то се предоставя на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на устройствата без абонамент и размерът на отстъпката (л. 45 гръб). Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства за плащане на сумите, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че стойността на потребените от ответника услуги през процесния период е 254, 42 лв., поради което искът за месечни абонаментни такси следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 250, 76 лв. Претенцията за заплащане на лизингови вноски по договора за лизинг за устройството Самсунг се доказа в пълен размер, поради което следва да бъде изцяло уважена за сумата от 57, 09 лв.
По отношение на претенциите за неустойки по двата договора:
Претендират се неустойки, сбор от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, по всеки от договорите за мобилни услуги, както и разликата между стандартната цена за предоставените мобилни устройства без отстъпка, и преференциалната цена, за която са сключени двата договора за лизинг, както и ползваната отстъпка от абонаментния план, подлежаща на връщане. Основанието за възникване на вземането за неустойка е предвидено в договорите за мобилни услуги, на страница втора от всеки от тях.
3
Видно от клаузите на договорите, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на задълженията му по договора, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както и част от разликата между стандартната цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Във връзка с възраженията на ответника съдът намира, че описаните неустоечни клаузи не са нищожни. Размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор от три месечни абонаментни такси не е прекомерен. Посочената неустойка има за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на договора.