Решение № 401 от 12.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. ХАСКОВО, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20255600100405 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК Обстоятелства по иска

Представена искова молба от Н. Д. К.,ЕГН:****,*** * против „Банка ДСК“ ЕАД,ЕИК***,*** с посочено правно основание чл.439 от ГПК,с която се иска съдът да признае,че ищцата не дължи 216 988.71 лева-86873.27 лв. остатъчна главница,117 691.76 лв. лихви,2401.44 лева неолихвяема сума,13.80 лв. разноски,564 лева разноски по изп.дело и 9 444 лева по чл.26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №20198750400310/2019 г. на ЧСИ №875 З.З. образувано по изпълнителен лист изпълнителен лист от 15.Х.2010 г. издаден по частно гражданско №2654/2010 г. на Районен съд-Хасково.

За да обоснове искането си ищцата твърди,че по силата на изпълнителен лист от 15.10.2010 г., издаден на основание чл.404 т. 1 и чл.405 ал. 1 от ГПК по ч. гр. дело 2654/ 2010г. по описа на Районен съд - гр. Хасково, е осъдена да заплати на ответника „Банка ДСК" ЕАД сумите от 44 732,98 евро - главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.07.2008г.; 4 342.47 евро договорна лихва за периода 18.07.2010г. до 08.10.2010г; 1848.74 евро наказателна лихва - обезщетение за забава за периода 17.05.2010г. до 08.10.2010г., ведно със законната лихва от 08.10.2010 г. до окончателното изплащане , както и направените по делото разноски в размер на 1991.98лв държавна такса и 1446лв юрисконсултско възнаграждение.

По този изпълнителен лист, по молба на кредитора „Банка ДСК" ЕАД ЕИК *** е било образувано изпълнително дело №2011874040002 на ЧСИ С.П. рег. № 847 с район на действие Окръжен съд-Хасково.Последното изпълнително действие по това дело било от 29.07.2011г. до 29.08.2011година, 1 когато е насрочена и проведена публична продан на ипотекирания недвижимия имот- жилище собственост на длъжника , завършило с постановление за възлагане на имота от 07.09.2011г. и разпределение на постъпилата от проданта сума от 54 000 лева.

Ищата сочи,че поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, след 29.08.2011г. изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Следвал период от време до 16.05.2019г , в който не са предприемани никакви изпълнителни действия.

Въз основа на същия изпълнителен лист по молба с вх. № 25884/16.05.2019г. от банката било образувано изпълнително дело № 20198750400310 на ЧСИ №875 З.З. с район на действие Окръжен съд Хасково.

Искането било за принудително събиране отново на цялата сума по изпълнителния лист без да се отчитало , че по първото изпълнително дело , в резултат на проведената публична продан е събрана сума 54 000 лева, с която значителна част от дълга е била вече погасена към 30.08.2011г.

С молбата за образуване е поискано да бъдат предприети необходимите изпълнителни действия за принудително събиране на посочените задължения.

На ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЧЗСИ, а именно да определя начина на изпълнение.

На длъжника по това изп.дело била връчена покана за доброволно изпълнение,с която му се съобщавало,че „ Задължението Ви по изпълнителното дело възлиза на 2 401,44 лева неолихвяема сума,; 86 873, 27лева главница ; 117 691.76 лева лихви; 13,80лева присъдени разноски ;

564,00 лева разноски по и.д. , както и таксата по т 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 9 444,43лева в полза на ЧСИ З.З. . Общото задължение по изпълнителното дело към 13 06.2024 г е в размер на 216 988,71 лева."

Ищцата твърди,че първото изпълнително действие предприето по това изпълнително дело било запор върху банковите сметки и насрочен опис на движими вещи на дата 07.02.2024г, което действие е предприето след изтичане на двегодишния преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, при който изпълнителния процес се прекратява по силата на закона, независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не конститутивно действие/ в този смисъл била и задължителната съдебна практика на ВКС- определение по чл.288 от ГПК № 31/09.09.2010г. по т.дело № 400/2009Г. на ВКС, М-ро т.о./.

След извършването на публичната продан по първото изпълнително дело на 29.08.2011 година, единственото същинско изпълнително действие поискано от взискателя , което е могло да прекъсне давността за вземането, е направеният запор върху банковите сметки на длъжника на 07.02.2024г., . Това действие обаче е предприето след като изпълнителното производство вече е било прекратено по право към 29.08.2013 година на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК., тъй като в продължение на две години , банката взискател не е поискала извършването на изпълнителни действия в производството.

Новото изпълнително производство е образувано на 16.05.2019г. т . е. след като вземането на „Банка ДСК "ЕАД за сумите по издадения на 15.10.2010година изпълнителен лист е погасено по давност с изтичането на петгодишен срок на погасителна давност от 29.08.2013г. до 29.08.2018г./ осн чл.110- ЗЗД/

2

Съобразно горните фактически и правни твърдения ищцата иска да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника , поради изтичане на петгодишната погасителна давност от 29.08.2013г. / датата на последното изпълнително действие/ до 16.05.2019 г /датата на образуване на второто изп. дело № 20198750400310 на ЧСИ №875 З.З. с район на действие Окръжен съд Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 15.10.2010г., по ч. гр. дело 2654/ 2010г. по описа на Районен съд - гр. Хасково , че ищцата Н. Д. К. не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД гр София, ЕИК по БУЛСТАТ *** **** сумите по изпълнително дело № 20198750400310 на ЧСИ №875 З.З. с район на действие Окръжен съд Хасково образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2010г., издаден на основание чл.404 т 1 и чл.405 ал 1 от ГПК по ч.гр.дело 2654/ 2010г.. по описа на Районен съд - гр. Хасково, а именно: Общо задължение по изпълнителното дело към 13 06.2024 г. размер на 216 988,71 лева, в това число - 2401,44 лева неолихвявма сума, ; 86873 , 27 лева главница ; 117 691.76 лева лихви;

13,80лева присъдени разноски ; 564,00 лева разноски по изпълнителното дело , както и таксата по т 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 9 444,43лева в полза на ЧСИ З.З., дължими към 13.06.2024 г.

Ищцата сочи и че алтернативно иска ако се приеме, че не е налице изтекла пет годишна погасителна давност, да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 54 000 лева, представляваща изплатена част от главницата от 44 732,98 евро по изпълнителен лист издаден на 15.10.2010г. по ч. гр. дело 2654/ 2010г. по описа на Районен съд - град Хасково от продажба на недвижим имот на 29.08.2011год., собственост на длъжника в прекратеното изпълнително производство по и.д. №2011874040002 на ЧСИ С.П. рег. № 847 с район на действие Окръжен съд - Хасково ведно с всички законови последици .

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД представя отговор на исковата молба. В същия се извежда недопустимост на предявените искове,тъй-като били за установяване на факти, които не са предвидени в закона.Искането за установяване недължимост на вземания по конкретно изпълнително дело, при положение, че не се оспорвало самото присъдено вземане на „Банка ДСК" АД сочело на недопустим иск за установяване на факт, който не е предвиден в закона и е в нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 4 изр. 2 от ГПК. Както се приемало в правната доктрина (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, 2012г., с. 189) установителни искове „за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на установителни искове, са недопустими. Те са неподведомствени на съдилищата и противоречат на изискванията за процесуална икономия". Това е така, доколкото съществува друг ред за защита - всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде проверен и установен по повод на дело относно това правоотношение. Следователно, доколкото именно фактът на погасяването по давност на вземанията е предмет на установяване с предявените от ищците искове само на това основание същият е недопустим. В този смисъл било и Определение №1344/12.05.2014г. по гр. д. №1037/2014г. на Окръжен съдВарна.

С отговора на исковата молба банката извежда и неоснователността на предявените претенции. На първо място, безспорно било между страните, че на 18.07.2008г. е сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит между 3

„Банка ДСК" АД и Н. Д. К., ЕГН **********, по силата на който на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 45 000 евро със срок за издължаване 360 месеца. Поради неизпълнение на договора и настъпила предсрочна изискуемост, „Банка ДСК" АД предприела съдебни действия срещу кредитополучателя и на 15.10.2010г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №2654/2010г. по описа на Районен съд - Хасково срещу кредитополучателя, който била осъдена да заплати на Банката следните суми: 44732,98 евро - главница, ведно със законна лихва от 08.10.2010г. до окончателното изплащане; - 4 342,47 евро-договорна лихва за периода 18.07.2008г. до 08.10.2010г.;1848,74 евро наказателна лихва за периода 17.05.2010г. до 08.10.2010г.;1991,98 лева държавна такса;1446 лева - юрк. възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен титул било образувано изпълнително дело №2/2011 г. по описа на С.П., рег. №874 с район на действие Окръжен съд - Хасково. В хода на изпълнителното дело е продаден имотът, който е ипотекиран в полза на банката за обезпечаване на вземането и по отношение договора за кредит.

От продажбата на ипотекирания недвижим имот, видно от отбелязването на изпълнителния лист постъпили 29 295,34 лева. Делото било преобразувано под №310/2019г. на 16.05.2019г. при ЧСИ З.З. с рег. №875 с район на действие Окръжен съд - Хасково.

В молбата за образуване са посочени способи, които да бъдат приложено от съдебния изпълнител за събиране на задължението, На основание чл. 458 от ГПК към вземането по делото е присъединено вземането на Държавата съгласно удостоверение по чл. 191 от ДОПК. На 23.11.2020г. по делото е депозирана молба с посочен способ на изпълнение. Въз основа на тази молба са наложени запори върху банковите сметки на длъжника. На 28.7.2023г. банката е депозирала нова молба нов способ на изпълнение - опис на движими вещи. На 24.09.2024г. „Банка ДСК" АД депозира нова молба за справки и предприемане на изпълнителни действия при установяване на имущество, поради което е наложен запор на банкови сметки в „Обединена Българска Банка" АД.

Ответникът сочи,че с Постановление №3/18.11.1980г. по гр. д. №3/80г. на ППВС се определя, че няма основание да се приеме, че давност не тече само докато трае съдебният процес пред съда, държавен арбитраж, помирителна комисия, особена юрисдикция, а не се спира, докато трае изпълнителният процес относно същото вземане, признато за основателно с решение на съд или друг надлежен орган. Гражданският процес е единен и има за цел да даде законно съдействие на носителя на дадено право. Пред съд или пред друг надлежен орган това съдействие се дава в исковия процес, който завършва със създаване на сила на присъдено нещо по спора между страните. Пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на гражданския процес фазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в сила решение вземане (право). Изпълнителният процес е също съдебен процес. Той е част от гражданския процес, каквато част е и предшестващият го исков процес. В изпълнителния процес носителят на вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес. В известен смисъл искането в изпълнителния процес е по-значимо, защото е непосредствено 4 насочено към принудителното реализиране на вземането, докато в исковия процес се цели установяването и признаването му. Поради това не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС изрично ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила, следователно до този момент то не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл.